Въпреки че талантите от 61-ва механизирана Стрямска бригада в Карлово не бяха сред класиралите се в челната тройка на провелия се наскоро Преглед на любителското художествено творчество в Сухопътни войски, те грабнаха сърцата на своите колеги конкуренти в залата на Народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови”. Не само нестихващи аплодисменти спечели смесеният хор на военното формирование, а и първите две места в жанровата категория за изпълнението на песните „Пирин на Гоце, Пирин на Яне…” и „Хубава си, моя горо”.
Но това сякаш не стигна на карловци и веднага след силните емоции, изпитани на сцената, все още под въздействието на адреналина и мощта на българския фолклор, те поведоха импровизирано хоро в градинката пред читалището, в което увлякоха и неколцина граждани на Свищов, отдъхващи си в сянката на дърветата от коварната дунавска жега. Именно тук, под зоркия поглед на Алековия бюст, репортер на в. „Българска армия” се срещна с неколцина от тях.
Сержант Стоил Енев: Фолклорът си е ген
Сержант Стоил Енев спечели третото място за изпълнение на фолклорна песен с емблематичната „Кога зашумят шумите…”. Той служи в 61-ва механизирана Стрямска бригада от 1998 г., оттогава е и в редовете на БА. Именно тук той намира изява за своя талант.
„Самият творчески процес при нас никога не е прекъсван. Има желаещи и това е радващо, но най-радващото е, че има желаещи от най-младото поколение военослужещи, които постъпват при нас, защото знаете, че днешната младеж залита малко в друга посока”, споделя сержант Енев.
Самият той участва в хора „частично”, както сам скромно определя ролята си в изпълнението на песните, по-скоро участва като самостоятелен фолклорен изпълнител на подобни форуми като Свищовския преглед.
Сержант Енев не определя своето увлечение по народното творчество като хоби, а по-скоро като „генно наследство”, което дължи на покойния си вече баща, който е бил музикант, канен да свири на сватби и други житейски събития, съпътстващи в добро и лошо живота на хората в Карловския регион.
Може би затова за таланта и увлечението по българщината в нейните музикални въплъщения споделя: „То си е ген. Или го има човек, или го няма. Но не съм се занимавал професионално, имал съм предложения, но не съм ги приел по една или друга причина”.
В момента смесеният хор на 61-ва м еханизирана Стрямска бригада наброява 24 души, което е напълно достатъчно за едно такова любителско начинание.
Духовият оркестър към поделението, който в същото време, докато разговаряхме със сержант Енев пред читалището, подпираше с люта ръченица танцьорите от Карлово в импровизираното им изпълнение, е сформиран много отдавна, далеч преди ансамбъла на поделението, чийто наследник е днес бригадата.
„Благодарение на ръководството и командването на личния състав ни се осигурява време за репетиции и качествена подготовка, макар и кратичко, защото в същото време трябва да ги съвместяваме и с другата си работа, служебната. Бих се радвал, ако се отделя малко повече време за художествената самодейност, защото желание има”, категоричен е сержант Енев. Той няма други хобита като лов и риболов, типични за хората в униформа, отдаден е само на музиката. Българската народна музика, независимо от кой регион на страната.
Сержант Енев е семеен, има една дъщеря, също семейна, дядо е на внучка на две годинки и половина. Именно внучката му е наследила таланта му: „Страхотно правилно пее, вярно – детски песнички, но важното, че е правилно” – ето така ни сподели своето щастие той.
Само с повече репетиции се постига нов репертоар
Редник Виолетка Кърчева служи от 15 години в редовете на Българската армия. От самото основаване на смесения хор през далечната вече 2002 г. участва в него – с индивидуални и хорови изпълнения.
„Надяваме се, че сме впечатлили публиката, дано е така!… Нивото на изпълненията на хора несъмнено се вдига от 2002 г. насам, въпреки че всичко е много компактно и нямаме танцови състави по ред други причини, но въпреки всичко – всичко е точно! Имаме военни песни и тази година заучихме другите две песни, които са фолклорни, от Пиринския и Тракийския край. За пръв път изпълняваме народна песен, на три гласа, смятам, горе-долу се получи”, разказва редник Кърчева.
Жалко, наистина жалко, споделям с нея, че при това хубаво хоро, което завъртяха в Свищов, нямат танцов състав.
Преди всяко участие военнослужещите от Карлово имат подготовка не повече от една седмица. Диригентът на оркестъра има идея да започнат еднократни ежеседмични репетиции следобед и веднъж месечно цял ден, за да се подсигурят с нов репертоар.
„Хорът ни беше от 68 души, сега в момента сме 24”, разкрива тя. „И въпреки всичко се справяме, надявам се – добре”.
Редник Кърчева се занимава с пеене още от ученичка. А някакви други хобита? „Много обичам да готвя. Стига да има кой да яде!”, усмихва се тя. Вкусните гозби в Карловския край са много, а трябва да се има предвид, че и всяко село си има свое уникално ястие, но би ни препоръчала киросия – това е зеле с ориз на чорба. Тайната е в зелевия сок, който се добавя от бидона, за да се постигне онзи незаменим кисел оттенък, който превръща храненето в свещенодействие под небцето на всеки кулинарен ценител.
Редник Кърчева е майка на две дъщери – едната студент втори курс, другата е в 6 клас, като малката е наследила певческата дарба на майка си. И пак стигаме до гена – в нейния род имат изтъкната народна певица в лицето на Тинка Пешева, която е нейна леля.
А някоя от дъщерите й ориентирала ли се е в професионалното поприще на майка си? „Засега – не”, споделя тя.
В забързания ден трябва и глътка въздух
Редник Радка Георгиева беше тази, която първа поведе хорото на имповизирания „мегдан” в парка на центъра на Свищов „от душа”, както се изрази самата тя. Пее и танцува от малка, още от 8-годишна, а след това поддържа увлечението си и в бригадата. Родом е от Сопот, там е участвала в местните читалищни ансамбли и фолклорни групи.
На задочния комплимент, който отправям на карловци, предавайки й впечатленията си от гръмкото аплодиране след изпълнението им в залата на Свищовското читалище, тя отговаря сдържано: „Явно са ни харесали”.
А остава ли им време от служебни ангажименти за творческа самодейност? „Остава, винаги, трябва да се намира време да се поотпуснеш, да се повеселиш, защото в сивото ежедневие, в забързания ден, винаги трябва да се поема глътка въздух”, отговаря тя.
Според нея така униформеният колектив се сплотява повече, „всичко става по-истинско, с танци и с песни той става много по-единен”.
А дали е мислила за кариера на народна певица за сметка на професията на военнослужещ? „Не”, отвръща, „не съм мислила, всичко се стече така, както е сега”. Завършила е СОУ „Иван Вазов” в Сопот, в редиците на армията е от 14 години, „все в това формирование, все в тази рота, откакто съм постъпила до ден днешен – дай Боже, и да продължим…”
