Доц. д-р Христо Темелски е български историк, директор на Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия. Завършва история в Софийския унивеситет „Св. Климент Охридски“. През 1982 г. защитава докторат за Великотърновските манастири през Възраждането. През 1985–1986 г. специализира в Източно-църковния институт в Регенсбург, Западна Германия. От 1995 г. е директор на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия..Той е автор и съставител на над 35 книги, над 600 статии и студии в областта на българската църковна история.
– Доц. Темелски, колко стара е монашеската традиция в манастирите да се изработват лекарственици?
– Трудно може да се каже, защото монашеството възниква още в зората на християнството. В големите манастири са живеели към шестстотин монаси на едно място и това налага създаване на болнични помещения, където се прилагат различни методи за лечение. Монасите лекуват с молитви, с Христовия кръст, със светена вода. Впоследствие навлиза практика за участието на билкови отвари, на различни соли и мазнини в лечението. След приемането на християнството лекарствениците, съставени от византийските монаси, са преведни в нашите български манастири. Но много рецепти са взаимствани от Изтока и това смущава българските монаси, защото такива растения няма на Балканите. Това налага провеждането на експерименти, за да се търсят заместители на източните билки. Имало е лекарственици с рецепти и от Запада, написани на латиница.
– Откога датира най-старият открит български лекарственик?
– Най-старият български паметник е от 12 век и е написан на глаголица. Пази се в Синайския манастир „Света Екатерина“. Той не е отделна медицинска книга. Представлява около 25 рецепти, записани в една богослужебна ръкописна книга – „Псалтир на Димитри Олтарник.“ Вътре са записани най-различни рецепти, като например за главоболие, за световъртеж, за натътртване, за кръвоизливи.
– Монасите ли създават рецептите, или само записват опита на известните знахари?
– Това е комбинирано. Записват опита на известните хора, но и самите те в своята многогодишна практика развиват билколечението. Ще дам пример с наш известен монах – Неофит Калчев, който живее през 19 век и първите 20 години на 20 век. Той научава от майка си и баба си да приготвя различни отвари. Когато става монах в Преображенския манастир, започва да ги използва. Известният съратник на Левски отец Матей Преображенски му дава рецепти с превод от гръцки език. Неофит Калчев ги събира в един голям сборник. За първото издание е награден със сребърен медал, грамота и със сто лева от българския княз Фердинанд.
– Допитват ли се българите до монашеските лекарственици във вековете на робство?
– В началото на турското робство лечението се прави с народна медицина чрез използването на амулети, лекарственици. Като някои лица са поръчвали такива лекарственици да се препишат от грамотни монаси. Много от лекарствениците са останали по домовете на хората. Както стана и с проучтия амулет-лекарственик на Захари Димитров от Дупница, от 1838 г., който беше намерен преди няколко години от проф. Аксиния Джурова, която чрез своя студентка попадна на него. Днес има около 40–50 лакарственици наяве.
– Има ли данни, че Васил Левски се лекува с монашески отвари?
– Васил Левски, както е известно, приема монашество. Той е бил първо послушник при своя вуйчо Хаджи Василий в Карлово, след това се замонашва в Сопотския манастир под името Игнатий и такъв остава до 1862 г., когато решава да се посвети на националноосвободителната борба и съблича расото. По време на Втората българска легия през 1868 г., когато Левски е легионер в Белград, получава стомашни кризи. Преглеждат го в болницата в Белград и установяват, че трябва да му се направи операция, тъй като има гнойно заболяване в коремната област. Но той отказва. Неговите приятели също са против той да влиза в болница, защото е опасно. Затова наемат една къща и срещу заплащане извикват двама лекари – хирурзи от Белградската болница, които извършват операцията при домашни условия. Тя е успешна, но раната не зараства. Тогава на помощ идва съратникът на Левски монах Матей Преображенски. Той отива в Преображенския манастир, където по това време живее новопостъпилият млад монах Неофит Калчев, родом от село Орешака. Двамата монаси започват да правят експерименти, за да създадат отвара, която да се използва не за външно, а за вътрешно приложение. В продължение на няколко месеца правят различни експерименти с т. нар. хайдушко биле. Това е билката ранилист. В отварата влизат и други билки, някои от тях доста горчиви, като пелина например. Отец Матей занася отварата на Апостола на свободата, но за да може да я пие по-дълго, монахът му дава изсушените билки. Така Левски сам я приготвя и в продължение на няколко месеца пие от тази отвара. През януари 1872 г. пише писмо на монах Неофит Калчев, че раната е почти зараснала. Монахът му отговоря да продължи да пие от нея, а ако има път към него, да го посети, за да види раната. След няколко месеца Левски се отбива в Преображенския манастир. Неофит Калчев го преглежда и вижда, че раната заздравява.
Препоръчва му да пие отварата още няколко дни и го съветва да отиде в една турска баня, за да затопли тялото си и след това да се увие в чаршаф. Резултатът е чудесен – Левски оздравява и продължава революционната дейност. Това е записано в спомените на Христо Иванов – Големия, един известен революционер, който доживява Освобождението.
– Използваеми ли са рецептите от тези лекарственици днес и в разрез ли са с медицината, която познаваме?
– Много от от рецептите са използваеми, но много от тях са доста странни. Съвременният човек, който е свикнал на бърза и спешна медицинска помощ, когато му кажат какво трябва да направи според старите рецептурни справочници, би изпаднал в ужас.
– Бихте ли дали няколко примера?
– Например, когато между мъж и жена няма добро съжителство и странят един от друг, в старите лекарственици лечителят съветва, да се вземе врабче, да се извади сърцето му и с хляб да се изяде. Когато представях този лекарственик пред аудитория, си позволих да коментирам, че през последните няколко години в София доста намаляха врабчетата. Това е в кръга на майтапа. Ето още една рецепта: когато човек страда от силен зъбобол и няма кой да му извади зъба, има една такава рецепта, записана в лекарственик: „Съберете 50 зелени жаби. Сложете ги в една дълбока тенджера. Налейте вода. Капакът на тенджерата да се сложи наобратно, като на долната му част се завърже един филджан. И това нещо да ври 4–5 часа на бавен огън. С маслото, което ще се филтрира във филджана, ще се намажат венците на болния, а и ще му се извади зъбът. Друга една интересна рецепта е за кокоша слепота. Тя се изпълнява при залез слънце. Авторът на рецептата казва така: „Когато кон нагази в реката и си наведе главата, болният да си протегне ръцете и да събере от водата, която тече от муцуната на коня. Записано е, че щом си измие очите с нея, ще оздравее. Виждате колко интересни рецепти има, но някои от тях са доста опасни. Из лекарствениците се срещат съставки като олово, син, зелен камък, нишадър и т.н. Не съветвам никой, на когото му попаднат рецепти от лекарственици, да ги използва. По-добре да се използва съвременната медицна.
