– САЩ винаги са били в последното столетие центърът на това, което се нарича Запад или евроатлантическа цивилизация. Става дума за своеобразно политико-културно и икономическо единство между Европа и Америка. До президентската кампания миналата година в САЩ това беше очевидност и не подлежеше на съмнение. По време на предизборната кампания за президент в САЩ чухме различни съобщения от страна на Доналд Тръмп, засягащи американско-европейските отношения, но ги коментирахаме предпазливо, тъй като голяма част от наблюдателите смятаха това за част от вътрешнополитическите дебати, с които са свързани всички кампании. Но когато Тръмп влезе в президентската си длъжност, видяхме, че голяма част от предизборните му послания се превърнаха в управленски политики.
От януари насам Тръмп започна да реформира и дори да революционизира управленските политики на САЩ към Европа. Затова можем да говорим за появяване на нова европейска политика на Вашингтон. Първоначално Доналд Тръмп срещна в това си усилие съпротивата на някои държавни институции – на Държавния департамент, на службите за сигурност и особено на медиите, дълги години работили в един определен тип политико-икономическа и идеологическа парадигма. Но независимо от трудния начин, с който тръгна президентстването му, Тръмп методично започна да налага новите си политики по отношение на Европа.
– Кои от тях се открояват?
– На първо място политиката за НАТО, която е същностен проект на САЩ, свързан със Студената война, със сигурността, с надмощието на западната цивилизация по отношение на комунистическата система. Тази организация е приемана за ключова за американизирането на Европа – САЩ е неин лидер и тя е своеобразен неин инструмент за осъществяване на политика, включително военна, по отношение на Европа и на глобалния свят. Но Тръмп ясно заяви, че не иска повече САЩ да издържат сами тази организация и страните членки трябва да си поемат финансовата отговорност, ако искат да произвеждат, а не само да потребяват сигурност. А само няколко държави внасят в НАТО договорените 2% от БВП за отбрана, като Великобритания, Естония, Полша и Гърция.
Тръмп постави още по-рязко като приоритет на НАТО борбата срещу тероризма, като го обвърза и с бежанските политики на европейските членове на Алианса. Това също постави държавите в известна неподготвеност, тъй като тероризмът винаги се е смятал като проблем на границата между вътрешната и външната сигурност, на полицейските и на разузнавателните служби, някои от които не са непременно свързани с отбраната.
Превръщането на тероризма във водещ приоритет на цялата система за сигурност също постави предизвикателства пред европейските партньори в Алианса – да повишат своите капацитети, да започнат да се превъоръжават и модернизират. Администрацията на Тръмп постоянно напомня: всички страни-членки трябва да дадат своя принос – и финансов, и военен, и интелектуален по отношение на развитието на колективната система за сигурност. Което означава, че Европа трябва да се преориентира към равнопоставено партньорство със САЩ, а не да се осланят, както досега, само на „американския чадър” по отношение на своята собствена сигурност .
На второ място бих поставил позицията на американския президент към подписаното в Париж миналата година Споразумение за климата. Чрез Тръмп САЩ каза, че изтегля подкрепата си за Парижкото споразумение, защото тя е била недомислие в политиката на Обама и директно вреди на икономическите интереси на САЩ. Тръмп ясно заяви, че зелената енергетика не може да бъде алтернатива и че САЩ държат да запазят и развиват традиционните си въглеродни производства, включително и тези на въглища. И че няма как Америка да стане велика, ако се лиши от класическата си икономическа производствена инфраструктура.
На трето място Тръмп показа, че неолибералните търговски споразумения, какъвто беше проектът за трансатлантическото търговско споразумение с Европа, не са в интерес на САЩ. Тези споразумения, възхвалявани от предишното правителство на Барак Обама, са отново инструмент за изнасяне на капитали, на ноу-хау и на американско производство на други територии. Което ще лишава Америка от собственото й развитие, от работната й ръка и от реалното й лидерство в света. Европа почти беше приела натиска на глобалните бизнес елити да се подпише това споразумение, когато от Белия дом дойде новата позиция и политика на Доналд Тръмп. Протекционизмът беше защитен като национална стратегия за развитието на САЩ.
– Тези политики се проектираха публично в посещенията на Тръмп в Европа, но не беше ли най-знаковото това в Полша?
– Доналд Тръмп значително повече прави политика и се чувства по-свободен да излъчва послания, включително глобално ориентирани, в двустранните си посещения, отколкото в многостранния формат дипломация.
Няколкото негови участия в многостранни форуми, като това на НАТО, на Г-8 и Г-20, го показват по-дистанциран, дори по-високомерен, там утвърждава позициите си без патос и страст, сякаш вижда безполезността на тези форуми за провеждане на политиките на САЩ. За него двустранните срещи са много по-сериозен инструмент за правене на политики, отколкото многостранните. Това е въпрос, свързан и с разбирането му за бъдещето и ролята на международните организации, знаем и критичното отношение на Тръмп към ООН.
Какво каза Тръмп в Полша? Във Варшава пред многобройна публика на площада американският президент изнесе реч, каквато отдавна не бяхме слушали. Тя звучеше в духа на знаменитите традиционни президентски речи на големите визионери на САЩ. Речта му даде възможност да видим как вижда той облика на Америка в близкото бъдеще, поне по време на неговия мандат. Той заяви, че възможността на евроатлантическата цивилизация да оцелее в глобалния свят предполага тя да се върне към основополагащите й ценности. Цивилизацията, създадена от Европа и Америка, се е превърнала във водеща във света благодарение именно на ценностите си, които според него са загубени до голяма степен в Европа. На първо място той постави вярата в Бог. Позоваването на християнската традиция е изключително силно послание на Тръмп. Неслучайно той го каза в католическа Полша, а не в някоя атеистична европейска държава като Франция например. Полското общество има рецептори да чуе и да разбере това.
Втората ценност, за която говори, беше семейството и че Западът е просъществувал през вековете благодарение на християнското семейство. Нещо повече, дори класическите форми на демокрация и капитализъм са станали възможни благодарение на него. Тръмп свърза вярата и семейството със свободата на предприемачеството, на инициативата, на словото. Въз основа на тези ценности Европа и Америка са се превърнали в пътеводна звезда за човечеството. От друга страна, заяви, че тези ценности вече не се поддържат от повечето европейски страни, но че Полша е една от малкото страни в Европа, които пазят и защитават тези основания на модерния живот. И направи много голям реверанс към поляците, като в речта си благодари за подкрепата на американските поляци и за техния глас за избора му за президент. Тръмп е убеден, че те са видели в него именно изразителя и защитника на тези християнски и демократически ценности… Тази реч във Варшава беше послание и към Европа изобщо, и към лидерите на страните на предстоящата среща на Г-20.
(Продължава в следващия брой с темата за подкрепата на американските военни на политиката на Доналд Тръмп.)
