Моника Панайотова е заместник-министър за Българското председателство на Съвета на ЕС-2018. Отговаря за връзките на Българското председателство с Европейския парламент. Бивш евродепутат и председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в 41-вото НС.
– Г-жо Панайотова, какво би означавало успех за българското председателство на Съвета на ЕС?
– Мисля, че успехът на първото Българско председателство означава три ключови неща. Първо, да покажем зрялост от позицията на 10-годишен член на ЕС, да съумеем да бъдем т.нар. честен посредник и медиатор, търсейки консенсус и компромис между държавите членки и предлагайки решения, които да удовлетворяват всички.
Второ, да придвижим успешно законодателни актове във важни за гражданите и икономиката сектори, работейки заедно с ЕП като съзаконодател и в сътрудничество с ЕК.
Трето, това са, бих ги нарекла, звездните 6 месеца за България, в които погледите на останалите 27 държави членки ще бъдат насочени към нас.
Считам, че следва да покажем една проевропейска България имаща цивилизационен принос към културно-историческото наследство на Европа, интегриран член, нужен за бъдещото развитие на Съюза. Затова е нужен политически консенсус и се надявам НС да съумее да бъде носител на това послание. Необходима ни е също добра институционална подготовка, тъй като председателството е истински преговорен маратон. Както е казвала и министър Лиляна Павлова, един от важните елементи на успешното председателство е добрият и подготвен екип. Ние такъв имаме и с над 1500 преминали специално обучение служители.
Важен елемент е и наличието на подходяща програма, в която да бъдем политически лидер на определени процеси и посредник, а не само координатор-администратор. А календарът от съвети, теми и обсъждания е почти готов.
– Как да преведем за широката публика трите „К”, т.е. посланията ни?
– Идеята за три „К“ имаше за цел да се отправят послания, отразяващи интереса на европейските граждани на разбираем за европейските институции език. В тях се съдържат положителни и амбициозни цели:
стремеж към консенсус конкурентноспособност и кохезия.
Без тях едва ли бихме могли да си представим ЕС, какъвто е днес. Конкурентноспособността като източник на работни места, по-добро образование, устойчива предприемаческа екосистема, растеж на икономиките и иновативно развитие за икономическото благоденствие. Кохезията като икономическо, социално, културно и териториално сближаване, преодоляващо дисбалансите в ЕС. Чрез нея гражданите на Европа могат да имат равни възможности за развитие. Консенсус – по чувствителни теми като сигурност, миграция и ефективно и справедливо правосъдие.
Българският отпечатък в Председателството е опитът ни да консолидираме както страните – членки на ЕС, така и самите държави от Западните Балкани около тяхната европейска перспектива и свързаност, за да се гарантират устойчива сигурност и стабилност в Европа. Така че, ако изпълним трите „К”, ще сме наистина от успешните ротационни председателства.
– Според евродепутата г-н Уручев обаче, каквито и кръгли маси и дискусии да правим, важното е как ще се представим, а то става чрез културната ни програма?
– Председателството е прекрасна възможност за изграждане на положителен образ на страната. Сега е моментът да спечелим по-голямо доверие, което в дългосрочен план ще допринесе за повече чуждестранни инвестиции и привлекателност. Успешното Председателство е свързано с обединяването на усилията на гражданското общество, местната власт и правителството. Затова поздравявам Столична община, която постави председателството като специален приоритет в програмата си „Култура“ за 2018 г.
Желанието на министър Павлова и заявката от страна на Министерство на културата е да се даде шанс на младите таланти и младите хора в страната. Искрено се надявам те да се превърнат в своеобразни „посланици“ на Българското председателство. Младите хора ще живеят в обновения ЕС, чието бъдеще ще обсъждаме интензивно по време на председателството ни.
– Какъв е реалният ни шанс да зададем времеви хоризонт за присъединяването на Западните Балкани към ЕС и да наложим Черноморието като трайна политика на Съюза?
– В състояние на БРЕКЗИТ, при изтичане на мандата на настоящите европейски институции през 2019 г. и предвид оценката на страните според техния индивидуален напредък на този етап никой не би могъл да се ангажира с времеви хоризонт.
Премиерът Борисов на срещите на ПСЮИЕ и в Триест постави акцент върху Коридор № 8 и инфраструктурната свързаност на Западните Балкани. В момента с комисаря за цифровата икономика и обществo Мария Габриел работим върху предложението на Националния форум за НПО за Българското председателство за постигане на дигитална свързаност – поетапно възприемане на правилата за роуминг в ЕС и от страните от Западните Балкани, с постепенно намаляване на таксите за роуминг и увеличаване на възможностите за широколентов интернет достъп. Министерство на енергетиката подготвя среща на високо равнище за енергийна свързаност.
– Как ще се включи в обсъждането на новата бюджетна рамка на ЕС и кохезионната политика в този период?
– Новата бюджетна рамка се очаква през пролетта на 2018 г. Неслучайно едното „К“ в нашата проектопрограма е свързано с бъдещето на кохезионната политика, защото за страните с т. нар. „наваксващи икономики“ тя е от приоритетно значение. След излизането на Великобритания загубата от над 11 млрд. евро и увеличаването на разходите с оглед на комплексния характер на предизивкателствата пред ЕС дизайнът на европейския бюджет никога няма бъде такъв, какъвто е бил. Но това не означава, че не трябва да приоритизираме кохезионната политика, която е с голямо въздействие върху гражданите, икономиките и развитието на регионите. Ще трябва обаче да се научим да харчим по-малко и по-ефективно. Ще трябва по-внимателно планиране и обвързване на средствата от ЕС с икономическото управление и реформите в страните членки, като водеща ще е европейската добавена стойност. Ще се работи и за допълнително опростяване на процедурите.
– Ще успеем ли да впишем и конкретизираме разговора за европейската сигурност и отбрана и да заемем позиция на стабилен регионален фактор на Балканите?
– Заради комплексния характер на заплахите пред средата за сигурност, сигурността е заложена като хоризонтален приоритет в проекта на Национална програма на председателството ни. С оглед на възможностите в резултат на Новата глобална стратегия на ЕС, които се откриват пред националната отбранителна индустрия, би следвало фокусът на внимание да бъде върху изпълнението на т. нар. европейски план за действие в областта свързан със: Европейския фонд за отбрана с два прозореца за научни изследвания и способности, насърчаване на инвестициите в МСП и други доставчици на отбранителна индустрия, както и с укрепване на единния пазар в сферата на отбраната.
– Ще разделят ли Европа на „стара” и „нова” различните визии за европейското бъдеще?
– По-скоро мисля, че дебатът ще е между страните, които искат по-тясна интеграция, отдавайки своя суверенитет в чувствителни сектори като финанси, сигурност, отбрана и тези, които искат запазване на настоящото развитие на Съюза. Като председатели на Съвета на ЕС следва да полагаме усилия за обединяване на позиции и единство между държавите членки. Криво разбрано е, че като председатели ние ще налагаме дневния ред на ЕС, нашата роля е да бъдем балансьор и добре да го управляваме по начин, по който страните да сближават своите позиции и да постигат консенсус. Изключително деликатна ще е задачата да бъдем неутрални, затова е нужен дебат по същество и по съдържателната част на председателството. След присъединяването към НАТО и ЕС това е ключов етап от интегрирането ни в ЕС и доказването ни като пълноценни членове на европейското семейство. И нека превърнем Българското председателство в обща кауза.
