Роден е на 24 май 1962 г. в с. Телиш, обл. Плевен. Завършва Спортно училище „Г. Бенковски” в Плевен и ВНВВУ „Г. Бенковски”. Офицерската му кариера започва през 1985 г. като помощник-началник щаб по разузнавателните въпроси в 15-и изтребителен авиационен полк. Последователно преминава през различни длъжности, сред които началник на щаба на Командване на ПВО, началник на щаба на ВВС в Командването на ВВС, командир на База за командване, управление и наблюдение.
Завършил е специалността „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили” във ВА „Г. Ст. Раковски”, както и курс „Стратегическо мислене” в САЩ. Обучавал се е също в курсове в Турция и Франция. От тази година притежава образователна и научна степен „доктор” от ВА „Г. Ст. Раковски”.
В периода 2010–2015 е национален представител в Комитета на НАТО по противовъздушна и противоракетна отбрана. През 2009–2015 г. ръководи дейността в МО по сключване на двустранни споразумения за Air Policing.
Владее писмено и говоримо английски език. От 30 юни 2015 г. е началник на НВУ „В. Левски”.
Роден е на 24 май 1962 г. в с. Телиш, обл. Плевен. Завършва Спортно училище „Г. Бенковски” в Плевен и ВНВВУ „Г. Бенковски”. Офицерската му кариера започва през 1985 г. като помощник-началник щаб по разузнавателните въпроси в 15-и изтребителен авиационен полк. Последователно преминава през различни длъжности, сред които началник на щаба на Командване на ПВО, началник на щаба на ВВС в Командването на ВВС, командир на База за командване, управление и наблюдение.
– Г-н бригаден генерал, видяхме, че и на полигон „Корен”, на учението Peace Sentinel 17, и на „Ново село” по време на Saber Guardian 2017 имаше представители на НВУ. Какво точно беше тяхното участие?
– Взвод курсанти заедно с преподаватели от НВУ участваха в две от съставните учения на Saber Guardian 2017 – през юни и юли на „Корен”. Участваха и в ротни тактически учения, а също в батальонни учения с бойни стрелби. Те се включиха в дейностите по всички учебни въпроси, за което знам, че имат високи оценки от командването на 61-ва Стрямска механизирана бригада. А преподавателите, офицерите от университета участваха на длъжности в щаба на батальона. Така те допопълниха, подпомогнаха колегите и също се представиха добре. Получиха високи оценки от командването на бригадата.
– Тези учения съвпаднаха с периода, в който завършва поредният випуск на НВУ. Какви са резултатите на курсантите от обучението, как ги оценявате като подготовка? Колко души завършват?
– В ученията участвахакурсанти от втори, трети и четвърти курс, тоест – без випуска, тъй като випускът има ангажименти с държавните изпити, със завършването и подготовката за производството (което се състоя вчера – б. р.). Випускът, който завършва, е най-малкият за последните 20–30 години. Завършват само 53-ма военнослужещи тази година. Просто, когато преди шест години са правени заявките от видовете Въоръжени сили, не е имало нужда от офицери. Веднага след това обаче обстановката се променя. И от следващата година – 2018-а, бройката на хората във випуските, които ще завършат, ще е в пъти по-голяма от тазгодишната. Така че, надявам се, под крепата с кадрите, които университетът подготвя, ще се усети в много по-голяма степен в цялата Българска армия и Въоръжените сили от следващата година, отчитайки некомплекта, който имат с офицери.
– Известно е, че от миналата година предприехте мерки за рязко увеличаване на броя на курсантите с една много активна кампания. Как стоят нещата сега като подготовка за следващите учебни години?
– Кампанията беше масирана, продължителна, агресивна. Успяхме да наберем повече кандидати, отколкото през последните няколко години. На първия прием, който завърши миналата седмица, приетите са малко повече, отколкото на първия прием миналата година. Но все пак са недостатъчно. Данните не говорят добре. Повиши се процентът на отпадналите по медицински причини спрямо миналата година. От всички, явили се на медицинските прегледи, отпаднаха 37 процента.
– Много висок процент…
– Най-висок в последните години! Лошото е, че има тенденция за увеличаване. Аз наблюдавам, интересувам се от тези данни, тъй като те са важни за нас. През последните три години има рязко нарастване на дела на отпадналите по медицински причини. През 2015 г. те са 25 на сто. На следващата година вече са 30 на сто. А тази година, както казах, достигат 37 на сто. Това е обезпокояващо! Предложили сме опредлени мерки и, доколкото разбирам, ръководството на Щаба на отбраната има виждания за решаване на проблемите в тази посока.
– Какви мерки може да се вземат, без да се прави компромис с качеството на приема, тоест да не се снижават критериите?
– Задължително трябва още един път да се прегледат медицинските изисквания. Да ги сравним с медицинските изисквания в други страни и да видим дали някъде не сме ги завишили прекалено много, отчитайки и демографската картина, и здравната картина на младите хора.
– Според вас кога може да бъде преодолян спадът в броя на хората, които идват на обучение?
– Прекалено много фактори влияят на тези процеси. Базовият обаче е демографският фактор, за съжаление. Ние следим завършващите средно училище. Те намаляват. А това е вследствие на спада в раждаемостта преди 18–19 години. Уви, и не всички, които трябва да се дипломират, завършват средно училище. Оттам пък не всички могат да постигнат необходимия минимален бал, за да бъдат приети за курсанти. Затова нашата кампания е широка и мащабна. Направихме много на брой ранни изпити в различни градове освен във факултетите, много повече от миналата година. В резултат на това набрахме, както казах, повече кандидати. Очевидно се потвърждава моето мнение, че се нуждаем от цялостна стратегия за привличане на кандидати – и за офицери, и за сержанти, и за войници. Става дума за стратегия, която има много страни. Но трябва да се започне отнякъде. Единият път е ясен – повишаване на възнагражденията. Задължително! За да имат мотивация, да идват хора и другите да ги задържаме да не напускат. Защото в момента съществуват и двата процеса.
– Един въпрос, свързан с Авиационния факултет в Долна Митрополия. Периодично се обявяват намерения и очаквания той да прерасне в самостоятелно висше военно учебно заведение, както е било преди години. Към днешна дата реалистично ли е да се очаква възстановяването на такова училище?
– Въпросът има много страни. Сложен е. Изключително сложен! Той има военна страна, има образователна страна, има финансова страна, има социална страна, има политическа страна. Мога да ви кажа какво правим в момента. От 2015 г. работихме по един план, а тази година – пътна карта, утвърдена от началника на отбраната, как да повишим качеството и ефективността на учебния процес там – по посока на развитие на авиационното образование. Това правим. Става дума за необходими и задължителни стъпки. А от там нататък всичко е въпрос на организация. И на решение.
