Воините от 101-ви алпийски батальон в Смолян с командир подполковник Димитър Кацаров провеждат изключително сложно обучение – занятия, учения, лагери и различни специализирани подготовки. Практика при тях е придвижването на големи разстояния в трудни планински условия – зиме и лято. Изпълняват упражнения по огнева подготовка на Силите за специални операции, като наблягат на снайперската подготовка и интуитивната стрелба. Но освен цялото това обучение, свързано с преките задължения във формированието, мнозина от военнослужещите имат и своите странични увлечения.
Например хобито на редник Велко Самуилов е ловът. Той приема тази своя страст като нещо съвсем естествено за този край. Живее в Смолян, а коренът му е от с. Мугла.
Като наборен войник е изкарал три месеца в учебен център, след това е служил цяла година на гранична застава край Златоград. Извършвал е 7-часови обходи по границата и през деня, и през нощта. Признава, че това патрулиране не му е било никак лесно, но е свикнал. И натренираността, и опитът оттогава му помагат не само в службата в армията, но и при лова. Кадрови войник в 110-и алпийски батальон е от 12 февруари 2007 г. Заемал е различни длъжности, а сега е химик-разузнавач.
Членува в ловната дружинка в с. Мугла. Споменава, че селото е почти на обезлюдяване. В него са останали къщи от неговите баби и дядовци. В областта има елени, диви кози, глухари, но ловува предимно диви прасета. Ние, ловците, обяснява редник Велко Самуилов, извършваме и стопанска дейност, полагаме грижи към животните и ги захранваме редовно, подновяваме хранилките, особено за малките на прасетата.
Имал ли е интересни случаи при лова на хищници? Един от тях е останал паметен за него. Груповият лов е от 1 октомври до началото на януари, а за хищници – целогодишно. Бях взел разрешително и след преход заех определеното си място на чакалото. Следях на камери движението наоколо. Два големи вълка бяха излезли за обяд, но бяха посрещнати много лошо. Справих се с тях само за 10 минути, разказва редник Велко Самуилов. На лов трябва да се ходи с подходящи дрехи, да са по-дебели и да предпазват донякъде от ухапвания на хищници, не бива да си напарфюмиран, пушката не се отваря предварително, изброява войникът от алпийския батальон.
Допълва, че при групов лов винаги се стреля по ясно видима цел, а не по силуети, да мернеш животното за малко и т.н. Не се допуска в дружинката някой, който е употребил алкохол. Прави се изследване на отстреляния дивеч, тъй като може да е заразен.
За редник Велко Самуилов ловът е възможност да е сред природата, да поддържа физическата си форма и представлява една добра подготовка за дългите преходи в занятията и ученията. И накратко заключава – ловът е тръпка.
Рибите – обратно в реката
Младши сержант Албен Чавдаров е кадрови военнослужещ в 110-и алпийски батальон от 12 февруари 2007 г. Бил е наборен войник една година пак в това формирование в Смолян, както и в Ардино. От 1 април 2016 г. е на сержантска длъжност – командир на командно-щабна машина, и отговорностите му са нараснали. Средното му образование е от завършването на Техникум по дървообработване, но с изкараните курсове в армията е навлязъл в специалността си и със самочувствие заявява, че се справя добре със задълженията си.
Като командир на отделение има двама подчинени – редниците Радостин Капуджиев и Любомир Красимиров, които определя за опитни. Тримата познават отлично пресечения терен, насочват правилно антените и досега са нямали забележки в нито една радиотренировка.
Тук, в Смолян, в свободното си време или трябва да си на лов, или на риболов, шеговито започва да разказва за увлечението си младши сержант Чавдаров. Признава, че неговото хоби не може да бъде скитането по Родопите с пушка на рамо. Практикува речен риболов и повече на плувка. Конкретизира, че има доста тънкости при улова на различните риби и е необходимо съсредоточаване, а не просто седене край реката. Ходи и до по-големи язовири и езера, но като че ли в тях рибата е по-малко и е по-наплашена.
Хващал е големи кефали, но не ги е теглил. Даже често връща рибите отново във водата, не само малките. Тръгвам на излет рано сутрин и се връщам в града до вечерта. На риболова си отпочивам и психически напълно се разтоварвам. На другия ден съм като новороден и съм готов за нови предизвикателства в професията, споделя младши сержант Албен Чавдаров.
Тренирал е 7 години плуване и се стреми всички в семейството му да спортуват. Да са по-често сред природата и така да се откъсват от заниманията с компютрите.
Гранатометчикът с гайдата
Наша традиция е, особено в Родопите, да се свири на гайда и дано тя да се запази. Гайдата е единственият български инструмент, категоричен е редник Деян Пенчев от Смолянския 101-ви алпийски батальон. Уточнява, че е гайдар от трети клас. Гледал и слушал как свири прочутият Петър Янев, който е приятел с баща му. Харесал гайдата и си казал – това е моят инструмент. Записал се при Костадин Илчев в детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей”. И в него е свирил до 18-годишна възраст, докато е завършил Професионалната гимназия по туризъм в Смолян.
С ансамбъл „Орфей” Деян Пенчев е посетил Италия, Германия, Македония, Сърбия, Гърция, Румъния… Обиколил е почти цяла България заедно с Петър Янев. Какво е особеното на гайдата ли? Та това е уникален инструмент, пожелавам на всеки, който има възможност, да се докосне до него. Този инструмент го няма никъде. Шотландските гайди ли? За мен това не са гайди, пали се редник Пенчев. Определя родопската песен като тежка, с разказани случаи и преживени неща.
Дали продължава да свири на гайда? Събираме се в читалище „Христо Ботев” на репетиции, но е силно казано, че продължавам, защото не ми остава време, отговаря войникът от 101-ви батальон. И допълва, че гайдата е труден инструмент и трябва много да се упражняваш. Най-бързо възприемат децата, затова е доволен, че е започнал да свири от малък.
В батальона е постъпил от септември миналата година. За армията са го запалили негови приятели. Обявили са места и той е кандидатствал, още повече че е любител на ските и тук продължава да се занимава и с това свое увлечение. На длъжност е помощник-гранатометчик. За по-малко от година и той е усетил, че трябва нещо да се промени в армията.
Накрая на разговора ни редник Деян Пенчев споделя, че има дете. За него това е най-хубавото нещо в живота му.
