Той може би е едно от най-популярните лица в Сухопътни войски. На важни официални чествания, форуми и прегледи на любителското народно творчество капитан Николай Григоров влиза в ролята на водещ не по-зле от професионалните актьори и конферансиета. Малцина обаче знаят, че неговото средно образование е театрлано, завършва „Сценични кадри” в Пловдив, а след това 11 години от 1993 е телевизионен водещ и новинар в първата частна Ефирна телевизия „Казанлък” (третата подобна телевизия у нас изобщо). Там беше звезда на казанлъшкия медиен небосклон. Няма да крия, че съм свидетел на неговата кариера – от самото начало като зрител, а впоследствие и като негов колега в споменатата електронна медия. И много добре помня плътния му мъжествен глас, който звучеше зад кадър при озвучаването на реклами. Същият този глас, който те кара да потръпваш при рецитацията на класика като „Опълченците на Шипка”
„От четвърти клас съм по сцените – разказва капитан Господинов, обичам да упражнявам рецитаторското си майсторство и художественото си слово на всякакви мероприятия, това ми харесва, като хоби ми е. Стара любов ми е, а, както казват старите хора – любовта ръжда не хваща.”
Капитан Господинов е главен юрисконсулт на Втора механизирана Тунджанска бригада, има 13 години стаж в армията, първите три от които в бишата 5-а Механизирана танкова бригада в родния Казанлък. В самото начало на 2004 г. се явява на конкурс в казанлъшката бригада и го печели.
Дали днес му липсва журналистическата тръпка? „Тя винаги липсва, средата е друга, предизвикателствата също, настоящата ми професия обаче предполага да поддържаш риториката и уменията си, защото в правото е най-важно да имаш риторика, а за един юрист е важно в зала да се мотивира добре, за да спечели тезите си. Този, който не може да говори, съответно не може и да спечели делото”, отговаря капитанът и допълва: „Предпочетох обаче не толкова сигурността на армията към онзи момент, а възможността да упражнявам основната си професия, тъй като аз съм юрист, такова е висшето ми образование. Не исках да ми бъде само хоби да се занимавам с правни въпроси. Смятам, че не съм направил грешната стъпка, а правилния ход. Все пак
няма защо да крием, че армията ти осигурява сигурност
това не може да се отрече. А и тук упражнявам професията си на всички фронтове, визирам в това отношение както наказателни, така и административни и граждански дела. Тук не се специализираш само в една област, а се явяваш на всякакви дела, а това е опит, стаж, който определено е безценен”.
Капитан Господинов не отрича, че така или иначе в армията човек се чувства по-сигурен, заплащането не е много по-високо от останалите сфери на живота, но пък е сигурно. Другото, което не е за подценяване според него, е фактът, че българските военослужещи са осигурени изцяло от държавата.
„Много хора смятат това за несправедливо, но трябва да знаят, че ние сме 24 часа на разположение, във всеки един момент, когато, както образно казват
когато свирне тръбата, военнослужещият трябва да бъде готов.
За съжаление, другите не разбират това. А ако аз бих могъл да бъда и на друга работа през тези 24 часа, на драго сърце бих си платил осигуровките като всеки един друг български гражданин”, уверява ме капитан Господинов.
Ще ми се да го попитам какво мисли за състоянието на съвременната журналистика от позицията на наблюдател, бивш наш колега, защо се получи така, че твърде бързо загубихме една от малкото свободи, които си извоювахме след 1989 г. – правото на свобода на словото, и по този критерий се озовахме след африкански държави с диктаторски режими.
Ето и отговора му без никаква редакторска намеса:
„Журналистика на местно ниво вече почти не съществува, защото, ако в онези години, когато имаше бум на регионални медии, се намериха хора, които инвестираха много средства в този бранш. Сега виждам, че отливът е тотален. Нивото на националната журналистика също падна. Но това не е защото бизнесът не влага пари, а защото комерсиализацията обхвана медиите. Другият момент, фатален за един журналист, е,
когато започнеш да се обвързваш с партии и политически движения,
които те правят зависим. Това уби журналистиката. В големите медии днес собственикът директно комуникира с определени политически сили и заставя подчинените си да говорят това, което му казват. Можеш да нямаш никакъв пряк досег с политиците като водещ на новините, но си длъжен да ги прочетеш по начина, който ти е казан”.
В свободното време капитан Господинов обича да гледа футбол, голям привърженик е на „Левски”, въпреки че любимият му отбор днес не е на висота, но както казва, „левскарят си остава завинаги левскар” независимо от обстоятелствата. Доставя му изключително удоволствие да се разхожда със съпругата и дъщерята сред природата, обича да посещава и интересни места в чужбина. Каквото задели като свободни финанси, го влага в екскурзии.
Господинов не се е е преместил в областния Стара Загора, продължава да си живее в родния Казанлък, защото „такъв град няма никъде в България – като климат, съчетание на природни условия и добро разположение – много рядко можеш да откриеш съвпадение от толкова много фактори. После се усмихва: „Пък и камъкът си тежи на мястото. Аз изповядвам народната мъдрост, че е по-добре да си господар на село, отколкото калфа в големия град. И в София съм бил канен да отида, когато постъпих в армията, но не, благодаря, не желая.”
