В края на юли 1877 г. много български доброволци се записват в народната милиция, за да пазят Стара Загора от нарастващата заплаха от армията на Сюлейман паша. Заедно с казашката сотня на майор Челяев в дните между 25 и 28 юли те участват в рекогносцировката, чиято цел е да събере сведения за разположението и числеността на войските на Сюлейман в района на Симеоновград. Там те повреждат телеграфа и подготвят взрив, за да разрушат железопътната линия.
Такива операции са предприети и в района на Гълъбово и Нова Загора. Във всички донесения на руските разезди (конни разузнавателни групи) се казва, че информацията е „по сведения на местното българско население”. Сведения за разположението на войските на противника постъпват даже от българи, които живеят в Пловдив.
Пловдивският учител Душо Хаджидеков тайно организира доброволчески отряд и тръгва към Стара Загора, за да се присъедини към руснаците. По пътя, в Чирпан, към отряда се присъединяват нови бойци, казва хрониката. За нещастие отрядът е спрян в района от войските на Сюлейман, а по-късно Душо Хаджидеков е хванат от турците, пратен в Пловдивския затвор и през януари 1878 г. е екзекутиран. По това време в Стара Загора се стичат хора от близките села, които търсят спасение от башибозушките орди.
След първото освобождаване на Стара Загора П. Р. Славейков пише: „Още не бяхме се нарадвали на успеха и над Стара Загора надвисна страшна опасност. Към града се приближаваха дивите пълчища на Сюлейман паша”. Френският кореспондент Ван де Вестин отбелязва в бележника си, че „руснаците и българите се сражаваха за Стара Загора с изключителна смелост” и че „българите защитават родната си земя и семействата си”.
(Така е било и в следващите войни и затова са побеждавали).
Срещу Предния отряд на генерал Гурко на 28 юли турското командване съсредоточава 35 000 души Дивизията на Реуф паша е от 8000 души и се намира в Стара Загора. В Чирпан е бригадата на Хулюси паша, която бяга на 19 юли от Шипченския проход и се състои от 7 табора, една батарея и 150 черкези. Главните сили на Сюлейман паша наброяват 20 000 души и включват 41 табора, 2 ескадрона, 200 черкези и 5 батареи. Те са дислоцирани в района на Симеоновград и Гълъбово. Тези сили Сюлейман смята да хвърли срещу Стара Загора. Атаката е планирана за 31 юли 1877 г. Гурко разбива Реуф паша на 30 юли при Джуранлии (днес Калитиново) и освобождава Нова Загора. Без да обръща внимание на умората на опълченците, той се връща обратно, защото има опасност войските на Сюлейман да му отрежат пътя откъм югоизток.
В Стара Загора са съсредоточени 1-ва, 2-ра, 3-та и 5-а опълченска дружина, 8-и драгунски Астрахански полк, два дивизиона от драгунския Казански полк, 16-а конна батарея и 10-а Донска батарея.
През нощта срещу 31 юли защитниците на Стара Загора виждат огромното зарево от пожарищата в околните села, подпалени от ордите на Сюлейман. Пристигащите българи бежанци от селата разказват за несметни турски пълчища, които върлуват и безчинстват безнаказано. Комендантът на града полковник Депрерадович усилва постовете и караулите. Наличните военни части заемат определените позиции. Пристига вестта за победата на Гурко при Нова Загора и за скорошното му завръщане. В Стара Загора настъпва малко успокоение. Някои от жителите му обаче тръгват да се спасяват на север през Стара планина.
В 4 часа сутринта на 31 юли всички жители на града и войската са накрак. Всички с тревога гледат към пътя, който води към Нова Загора, защото оттам трябва да дойде подкреплението. Защитниците на града си дават сметка, че трябва да удържат на атаката на свирепия враг в името на живота на мирните жители.
През това време армията на Сюлейман паша се приближава към Стара Загора по пътя, който идва от Одрин. Скоро започва да се чува и артилерийската канонада. Постепенно грохотът се усилва и Старозагорският гарнизон заема позиция за отбрана на фронт от 4 километра.
На левия фланг на височината край село Зора се развръщат 9-и хусарски Киевски и 8-и драгунски Астрахански полк, а зад тях – 9-и драгунски Казашки полк. В средата между пътищата за Нова Загора и село Кольо Ганчево се разполага 1-ва опълченска дружина, вдясно от нея – 3-та опълченска дружина със Самарското знаме. Зад тях е подготвена площадка за две планински оръдия на полковник Михаил Толстой (руски граф, впоследствие генерал). На левия фланг, на южната страна заема позиция 5-а опълченска дружина. В центъра, в покрайнините на града е развърната планинска батарея, която трябва да прикрива 2-ра и 5-а опълченска дружина. На пътя за Чирпан отдясно е позицията на 2-ра опълченска дружина с две оръдия и един дивизион от 9-и драгунски Казански полк.
Защо в София има улица “Алабин”
Подполковник Павел Калитин участва в Руско-турската война 1877–1878 г. като командир на 3-та дружина от 2-ра бригада на Българското опълчение. В състава на неговата дружина е 3-та Знаменна опълченска рота, на която е поверено Самарското знаме. Калитин загива в епичната битка за Стара Загора в края на юли 1877 г. срещу пълчищата на Сюлейман паша, отбранявайки Самарското знаме от обградилите го турски войници. Пада от коня, пронизан от куршум, в момента, когато поема знамето от ръката на поредния загинал знаменосец. Въпреки неравната битка опълченците опазват Самарското знаме, което днес се пази в Националния военноисторически музей.
Още през 1876 г. по-първите жители на град Самара се включват в общоруското движение в подкрепа на българския народ, потресени, както и целият свят от турските зверства при потушаването на Априлското въстание. Група депутати от Самарската Дума с подкрепата на търговското съсловие в града решават да изработят едно специално Самарско знаме, което да връчат на сражаващите се срещу турците славяни. Активно участие в организацията и провеждането на това дело взема и видният обществен деец и депутат в Думата Пьотър Владимирович Алабин и неговата съпруга Варвара Василевна. Проектът за знамето е изработен от самарския художник Николай Симаков. С ушиването на знамето и извезването му се заемат монахините от Иверския женски манастир.
На 17 април 1877 г. Думата на Самара гласува в подкрепа на българите, които ще се сражават за свободата си, 25 000 рубли, което за един градски бюджет по онова време е огромна сума. На другия ден на извънредно заседание депутатите приемат решение да изпратят готовото вече Самарско знаме в Главната квартира на Дунавската армия. Знамето трябва да бъде връчено на Балканското опълчение. Знамето се придружава от специален документ, в който е записано, че то трябва да се връчи „на българските дружини, когато те бъдат призовани да воюват за свободата на своя народ”. Самарци са приети лично от командира на Българското опълчение генерал Столетов. Знамето е осветено и тържествено връчено на 3-та дружина от Българското опълчение.
