Полша успя да избегне в сряда задействането на процедура по чл. 7 от Лисабонския договор, с който се проверява дали една държава – членка на ЕС, спазва върховенството на закона. Процедурата е известна на брюкселски жаргон като политическа „атомна бомба”, коментира „Дойче веле”.
Миналата седмица заместник-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс гневно заплаши полското правителство, че Брюксел ще стартира именно тази процедура. „Междувременно обаче в Полша има развитие”, каза той с доста по-смекчен тон. Въпреки това Тимерманс заяви пред журналисти, че Европейският съюз ще предприеме „незабавни“ стъпки за отнемането на правото на глас на Полша в Блока, ако бъдат уволнени магистратите от върховните съдилища в страната, съобщи АФП.
„Препоръката на Комисията е полските власти да не предприемат никакви мерки, за да освободят или да принудят съдиите от върховните съдилища да се пенсионират. Ако бъде предприета такава мярка, Комисията е готова незабавно да задейства процедурата по член 7”, предупреди вицепредседателят на ЕК Франс Тимерманс.
За щастие в понеделник полският президент Анджей Дуда наложи вето на два от четирите оспорвани закона за съдебната реформа в Полша.
Промените застрашават демокрацията
Реформите, които провежда консервативното правителство на управляващата партия „Право и справедливост” в Полша създават сериозна опасност за правовата държава. Това Еврокомисията констатира още миналата година, когато в Полша започна преструктурирането на Конституционния съд, пише „Дойче веле”. Но всички опити да се влезе в диалог по въпроса с полското правителство, малко или повече, се провалили, обясни Тимерманс. Търпението вече е на изчерпване – полското правителство получи един месец срок, за да коригира законите си. Ако Варшава не предприеме нужните мерки, след летните отпуски с въпроса вече ще се занимава Европейският съвет, тоест – ръководителите на страните членки.
Не се знае обаче дали Съветът наистина ще одобри стартирането на процедура по член 7 срещу Полша. Първо четири пети от държавите членки в съгласие с Европарламента трябва да констатират, че Полша наистина опасно се отклонява от върховенството на закона. После Европейският съвет трябва с единодушие да го потвърди, а унгарският премиер Виктор Орбан вече предупреди, че няма да подкрепи такова решение. На третата фаза от процедурата Съветът ще обсъжда възможните санкции – отнемане на правото на глас или пък съкращаване на еврофондовете за Полша например. Тази процедура досега никога не е била прилагана, тъй че в Брюксел никой не знае как би се развила и колко би продължила, пише още германската медия.
Член 7 от Лисабонския договор урежда възможността за приемане на вътрешни санкции срещу страни от ЕС за нарушение на фундаментални права на гражданите и предвижда отнемане на правото на глас на съответната страна в Съвета на ЕС – водещата институция при вземането на решения в ЕС. Спорните съдебни реформи на управляващата в Полша партия „Право и справедливост” предвиждат да се премахне независимостта на Върховния съд и министърът на правосъдието да назначава съдии.
Те предизвикаха многохилядни протести в Полша, след като миналата седмица бяха одобрени от двете камари на полския парламент. Трима бивши президенти – Лех Валенса, Александър Квашневски и Бронислав Коморовски, нарекоха реформата път към диктатура. Партийният лидер Ярослав Качински неведнъж е заявявал, че съдебната система има нужда от радикални промени, тъй като е „морално и професионално остаряла”. Според опозицията обаче законопроектът, разработен от неговия екип, ще ликвидира независимостта на полските съдилища и ще ги постави под контрола на управляващата партия.
Еманципацията на президента
Държавният глава Анджей Дуда наложи в понеделник вето върху два от трите закона за реформите и съобщи, че ще разработи собствен план за реформа в съдебната система. „Този закон няма да укрепи чувството за справедливост” в обществото, заяви Дуда в телевизионна декларация. Във вторник обаче той подписа приет от управляващата партия „Право и справедливост” закон, който дава на министъра на правосъдието правомощия да назначава и уволнява председателите на общите съдилища в страната.
Дуда е утвърдил реформата на общите съдилища – най-важната от гледна точка на гражданите. Тя е подписана и ще влезе в сила, поясниха от канцеларията му.
Наложеното от Дуда вето е първият му публичен разрив с лидера на „Право и справедливост” Ярослав Качински. След встъпването си в длъжност президентът беше смятан донякъде за марионетка на Качински, който на практика го командва, подчертава „Гардиън”.
В обръщението на полския държавен глава пише: „Подготвените от парламента закони за реформа в съдебната система до голяма степен отговаряха на обществените очаквания, но аз като президент не мога да ги приема и използвам правото си на вето, защото те имат нужда от някои изменения. Изменения, които ще гарантират съответствието им с конституцията и съхранението на независимостта на съдебната власт. Все пак на съдиите не трябва да се създава чувство за безнаказаност, а целта е те да се чувстват независими от различни влияния.“
„Вземайки под внимание горепосочените обстоятелства, аз ще представя нова версия на проектите за изменение на съдебната система. Вярвам, че е възможно в най-кратки срокове парламентът да приеме поправените от мен закони“, подчерта полският президент.
Кучето си лае, керванът си върви
Ветото на държавния глава не смути по никакъв начин управляващите. Във вторник вечерта полското правителство съобщи, че ще продължи оспорваната реформа въпреки всичко. „Няма да се поддадем на натиск от улицата и от чужбина”, заяви по телевизията министър-председателят Беата Шидло. Тя изброи три принципа, на които трябва задължително да се опира реформата: съдиите, заподозрени в корупция, „трябва да си отидат”; на уличените в корупция, „които днес са недосегаеми”, трябва да бъдат наложени дисциплинарни мерки; и накрая, хората трябва да си възвърнат контрола над съдилищата, добави Шидло.
В нощта пред президентския дворец във Варшава отново се събраха протестиращи, които поискаха и трето вето – над закона за обикновените съдилища, който президентът реши да подпише. Друг протест имаше пред Върховния съд, чийто председател Малгожата Герсдорф благодари на хората за подкрепата им, посочва АФП.
Някога Полша беше начело на демократичните промени, обхванали региона след рухването на комунизма. Но страната се движи към мек авторитаризъм и твърд национализъм под ръководството на партията „Право и справедливост”, която системно разруши голяма част от постигнатия напредък, писа по темата в. „Ню Йорк таймс”.
Как се избират председателите на върховните съдилища в страните от ЕС?
В Чехия, Полша до този момент, както и в България, те се назначават от президента.
Във Франция председателят на касационния съд се назначава от президента, но се определя от Висшия съвет на магистратурата, който заседава във формацията си за кадрови въпроси на съдиите.
В Италия всички назначавания в съдилищата се осъществяват чрез конкурс. Председателят на Върховния касационен съд също се назначава чрез конкурс от Върховния съвет на магистратурата. За да бъде одобрен кандидатът, трябва да бъдат оценени специфично опитът на менажиране, организация, колаборация и национална координация със специално внимание към последвалите резултати.
В Дания председателят на Върховния съд на страната се предлага от съдиите във Върховния съд и се назначава от министъра на правосъдието. За председател на Върховния съд може да бъде назначен само съдия от Върховния съд.
