Полковник професор д-р Румен Попов: Tрансфузионната система е част от националната сигурност

Полк. проф. д-р Румен Попов, д.м. е заместник-началник на ВМА по учебно-научната дейност. Завършва Медицинската академия в София през 1985 г.; Започва работа във ВВМИ като лекар интернист, а до 1989 г. е лекар в поделение, научен сътрудник в Катедрата по радиобиология, хематология и кръвопреливане на ВМА, а до 2000 г. – н. с. в Централната лаборатория по трансфузионна хематология; началник на отделение Клетъчна заместителна терапия в Центъра по трансфузионна хематология – до 2004 г., а от 2004 г. е началник на Центъра; специализира в отделението за трансплантация на костен мозък в болница „Хадаса” в Йерусалим и в тъканната банка на УБ – Храдец Кралове, Чехия; Завършва курсове и следдипломни квалификации в NATO/PFP Joint Medical Planners Course, The NATO School, Germany; NATO Blood Program Course The NATO School, USA;  Еducational course in Military Blood Bank, Amsterdam; През 2011-а г. придобива степен „Доктор”, а от 2016 г. е професор в Центъра по трансфузионна хематология.

– Проф. Попов, променят ли се нагласите на българина в даряването на кръв?
– Ще дам пример за тенденцията в кръводаряването през м. г. – в сравнение с 2015-а имаме 500 кръводарители повече. А  се надявам 2017-а да е по-добра и за нас, лекарите, и за пациентите. И колкото и да звучи банално, добрата тенденция е резултат от всекидневен труд от страна на колектива ни. Защото работата с доброволните кръводарители започва от кабинета за освидетелстване на човека, който дарява кръв в присъствието на лекаря, на лаборанта. И дори от това, как го приемаш, какви въпроси му задаваш, как минава прегледът, а и разговорът и поведението ни  след това – оттам започва спечелването на дарителя – да дойде и втори,  и повече пъти в Кръвния ни център. А във ВМА имаме кръводаряване и по линия на армията от страна на военнослужещи. Но и там нещата не са много лесни, защото с преминаването ни към професионална армия в кръводаряването се получи срив. Случваше се сред 500 човека само двама-трима да дарят. И тогава започнахме къртовска работа заедно с колегите от поделенията и лека-полека днес 120–150 човека даряват кръв за ден. Но дори и една некоректна дума понякога може да ги отблъсне от този високоблагороден жест. Както пък може да ги мотивира това, че с тяхната кръв буквално се спасява човешки живот.  

– Какви хора даряват доброволно кръв?
– Различни и са мотивирани по различни причини. През последните около 5 г. забелязах добра тенденция в нашия Кръвен център – това, че идват много млади хора, току-що навършили 18 г., и без никой специално да ги е агитирал. И през годините те стават наши постоянни кръводарители. Близки на пациенти също даряват, като понякога се налага да бъдат поканени за това от лекуващия техен близък лекар. А и военнослужещите остават голям процент от кръводарителите ни. Но има и ограничения при даряването на кръв заради някои заболявания на дарителя, както  и  заради противопоказания, с които се съобразяваме, и не правим компромиси. случва се да връщаме кръводарители, като провеждаме внимателен разговор с тях и ги предупреждаваме да не даряват кръв. основна задача е да приемем и изпратим кръводарителя в добро здравословно състояние. 

– Има ли новости в изследванията на кръвта?
– През последните години няма големи открития, но изключително много се работи за подобряване на сигурността и качеството на кръвта и кръвните биопродукти. И е добре, че Кръвният център на ВМА е част от тази верига, в която затваряме качеството и сигурността на биопродуктите. Говорим и за  безопасността, и за съхраняването като част от нея. Иначе нещата в съхраняването са стандартни, при определени температурни режими. Въпросът е да имаш най-добрата техника за съхраняване и сигурност, че всеки час от денонощието ще имаш подходящия температурен режим. При такива условия еритроцитните концентрати, произвеждани  при нас, са със срок на годност от 42 дни, които са на разположение за здравната система на цялата страна; прясно замразената плазма е със срок на годност 6 месеца. Един специфичен биопродукт като тромбоцитните концентрати са със срок на годност от 5 дни. От него се нуждаят много хора, затова съм доволен, че успяхме да оборудваме нашия Кръвен център с най-съвременната апаратура, чрез която произвеждаме най-качествени тромбоцитни концентрати. Изключително важно е да имаш съответната апаратура, за да можеш да извлечеш от донорската кръв най-добрия тромбоцитен концентрат. 

– За какви крайни ситуации, рискове и заплахи е готов да реагира  Центърът по трансфузионна  хематология като част от ВМА?
– Националната трансфузионна система е част от националната сигурност. И в този смисъл нашият Кръвен център е част от тази верига. С колегите ми всекидневно работим, за да имаме готовност да отреагираме адекватно при извънредна ситуация. Най-важна е работата с кръводарителите, за да разчитаме на достатъчен брой от тях. Това е не само наша отговорност, ние си съдействаме с всички колеги от тази Национална система. 

– И вас ли ви застига дефицитът от кадри?
– За съжаление, да. Малко са младите лекари в трансфузионната система. Но създадохме експертен съвет по трансфузионна хематология към МЗ. И сред основните ни задачи е да привлечем млади хора към тази изключително интересна специалност. Аз съм щастлив, че при нас има млади колеги, вкл. военни лекари.

– Как ВМА привлича за кадровия си състав млади лекари?
– От ВМА подписахме тристранно споразумение с  Медицинския университет във Варна  и Военноморското училище там и от т. г. започваме обучение на медици в морския град едновременно с обучението им като курсанти. Идеята е да попълним армейските поделения с военни лекари, където има голям дефицит от такива кадри. Явиха се над 80 кандидати, които минаха през медицински преглед, психологически тест и тест за физическа подготовка и изпити по биология и химия. Сред тях 12 се класираха, а очакваме попълнение и на предвидените максимум  20  за т. г. места за такива студенти по медицина и в същото време – курсанти. Одобрява ги т. нар. мандатна комисия. Това е от генералните задачи, които бившият началник на ВМА ген. Николай Петров, а и сегашният-полк. проф. Венцислав Мутафчийски си поставиха – да привлечем  лекари за армейските поделения, които след тази служба ще имат възможност да се специализират и развиват професионално. Щастлив от това, че след 6 г. ще бъдат произведени първите военни медици за частите, които, от една страна, завършват магистратура в Медицинския университет, и от друга, и програмата за офицери-лейтенанти на тактическо ниво, „разпръсната“ през тези 6 г. Разчитаме, че догодина кандидатстващите за военни медици ще бъдат поне 250, въпреки че са изпуснати много години преди това. Отчитаме, че трябва повече да работим с военните окръжия. На тези момчета и момичета ще им е много натоварена програмата заради едновременното обучение – и като медици, и като военни. В момента нямаме създаден военномедицински университет, но във ВМА работим за акредитацията му, за което се изискват минимум 2 г. Сега имаме изключително добър преподавателски състав, след като през последните 3 г. се съживи военнонаучната дейност на ВМА и направихме бум – имаме 26 нови професори, 17 доценти, защитиха докторантури над 12 човека. А на младите лекари трябва да им създадем условия да станат добри специалисти. Защото в МБАЛ София има достатъчно военни лекари, но това не е така в периферийните бази, а най-големият проблем си остава този в частите. От 2,5 г. са отпуснати 4 стипендии за военни стипендианти и едва тази година намерихме втория човек… С наш екип лично посетих всички медицински  университети в страната, за да обясним за тези възможности. Резултатът е – двама човека. Тогава се насочихме към идеята за тристранния договор. Във ВМА провеждаме много конкурси сред колеги, които искат да специализират. И сега ми се иска според новата наредба на МЗ за специализанти за клинични специалности някой ден, ако не ние, след нас някой да провежда такива конкурси, но с военни лекари и да каже: Имаме страхотни военни лекари, които ще ни наследят!

– Анализът на кръвта помага ли да се открива диагнозата?
– Изкуството в медицината е да владееш диференциалната диагноза на болестите, защото няколко болести могат да са с една и съща симптоматика. Защото, както казват лекарите – болестите не четат учебниците, а диагнозата се открива  много по-трудно.