(Продължение от миналия брой)
– Г-н Попов, какви други послания отправи Тръмп от посещението си във Варшава?
– В пряк текст президентът Доналд Тръмп заяви, че Америка винаги ще стои зад Полша. В посланието „Ние винаги ще стоим зад вас” с „ние” Тръмп имаше предвид САЩ, а не заедно с Европа. Смисълът на посланието беше свързан със сигурността на Полша заради традиционния й проблем – проблемът със съседите. Защото от едната страна е Русия, от другата – Германия. Така американският президент изрази готовността на САЩ да инвестира в сигурността на Полша.
Във Варшава Тръмп потвърди американската инициатива за „Трите морета”, проект, отнесен към тази част на Европа, която обхваща териториите между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Той включва новите демокрации, новите страни – членки на НАТО и на ЕС, за които е нужен своеобразен нов „план Маршал” – инвестиции, технологии, инфраструктура – регионален проект за бъдещето на тези страни. В него влизат Балтийските държави, Вишеградската група, Румъния, България, Хърватия, Словения и Австрия, т.е. страните на Централна и Източна Европа, регион, различен от Западна Европа.
С подкрепата си за инициативата Тръмп искаше да каже, че в тези страни вижда много по-голям потенциал както на нивото на ценностите, които споделят те, така и на нивото на производството, потреблението и развитието. И американският президент заяви, че САЩ са готови заедно с тях да покажат на един уморен европейски Запад, че е възможно с енергия и оптимизъм Източна Европа да се изравни по скорост и качество със Западна Европа. Според мен това беше знак, че Тръмп има нагласа да превърне в приоритет на външната си политика именно новите демокрации в Европа за сметка на старите демокрации, които не споделят новите политики на САЩ. Инициативата за Трите морета обхваща много сектори, но в центъра му е енергетиката. На Балтийско море в Полша е изграден огромен терминал за втечнен газ, а подобен терминал има и в Хърватия. И една от идеите на САЩ е да започне да снабдява с втечнен газ тези страни през терминалите им, да диверсифицира техните доставки, да намали тяхната енергийна зависимост от Изток, а терминалът в Полша да се превърне в енергиен хъб за големия регион между трите морета.
Тръмп не спомена България специално в този проект, но доколкото Черно море е част от американската инициатива, твърде подходящо е правителството ни да започне да преговаря и да се търсят национални ползи от това специално отношение на САЩ към Източна Европа. Американският проект включва и въпроса за транспортна инфраструктура на региона, за транспортните коридори Север–Юг. За Източна Европа в инициативата за Трите морета се предвижда и обща телекомуникационна мрежа. Тръмп търси съюзници за голямата световна конкуренция с Русия, Китай, Иран и сякаш повече ги вижда в Централна и Източна Европа, отколкото в Западна Европа.
– Това означава ли, че Тръмп прескача западноевропейските си партньори и отива на преки отношения с бившите соцдържави?
– Да, Тръмп търси партньори извън неолиберална Европа – Европа на климатичните промени, на мултикултурализма, на транснационалните компании, на правата на хомосексуалните, тази Европа не е по вкуса му, дори нещо повече, тази Европа е срещу неговите политики. Неолиберална Европа е станала съперник на желаното и декларираното ново лидерство на САЩ в света. Тръмп предпочита да преговаря, да се конкурира или да се съюзява със силни национални държави, а не с международни организации или неформални групи на държави. Той вижда, че страни като Полша, Унгария, Чехия или Австрия все още удържат националния суверинитет, националния интерес, националната идентичност като регулативи на живота и управлението си. Затова те биха били предпочитаните партньори на САЩ.
Доналд Тръмп стана ярък изразител и защитник на класическия американски патриотизъм, чийто носител и страж винаги са били военните. Военнослужащите, военните ветерани на САЩ са възпитани в този известен ни американски патриотизъм – Америка над всичко, тази териториална и историческа Америка, Америка на гражданите, на която служат и за която са готови да отдадат живота си. Американският военен патриот трудно преглъща неолибералните, надтериториалните и надисторическите ценности и политики, провеждани от глобалните финансови и бизнес елити. Те разтопяват националното богатство и могъщество на САЩ в глобалния свят, правейки я зависима от него, вместо да я правят лидер на света. Кого бранят военните? Транснационалните корпорации, глобалните олигархични мрежи, наднационалните елити? Това не е вече Америка. Тръмп иска да върне доброто старо разбиране за американски патриотизъм. Той за него е опората на неговото послание „Да направим отново Америка велика”. Затова военните са много важно ядро на външната и вътрешната политика на американския президент.
– Тази близост на Тръмп с военните не му ли отваря повече вътрешни фронтове?
– Доналд Тръмп ще има вътрешни проблеми до края на президентството си. Защото той се изправи срещу 30–40-годишна политическа и икономическа неолиберална традиция в САЩ, която беше в полза на много малък елит, който изнесе и разпръсна бизнеса на Америка в целия свят и създаде привидността, че тя едва ли не вечно ще остане единственият полюс в развитието на глобалния свят. Тръмп застана зад разбитата средна класа, която най-много пострада от тази неолиберална идеология и практика. Когато власт плюс богатството е в ръцете на един малък транснационален елит, този елит, който прави бизнес навсякъде, но не и в САЩ, очевидно е, че за него „родина”, „патриотизъм” и „Америка” са само метафори и минало. Глобалният елит живее на принципа „Където са парите, там е родината” и той е открил фронта срещу президента Доналд Тръмп.
– А загърби ли САЩ Украйна?
– Според мен политиката на САЩ към Украйна се преосмисля, но все още е неясна и колебаеща се. Затова европейците побързаха да направят Украйна асоцииран член на ЕС, защото се притесняват от тази промяна на политиката на Вашингтон към Киев, а и към Москва. Политиката на САЩ към Русия тепърва ще ферментира, но първата среща на Тръмп с Путин на Г-20 в Хамбург беше значима среща. Може би тя няма чак значенията, които Михаил Горбачов й даде, като я нарече историческа и съдбоносна за света, каквато е била неговата среща с Роналд Рейгън, но истина е, че към тази среща светът имаше огромен интерес. Ангела Меркел й даде положителна оценка, като подчерта, че е символично, че това е станало на немска земя, и се надява двамата лидери в диалог помежду си да намерят формулите на сътрудничество и партньорство, толкова необходими за разрешаването на актуалните световни проблеми. Срещата като време беше няколко пъти по-дълга от предвиденото, но за нея беше споделена оскъдна информация от външните министри на двете страни, които са присъствали на разговора. И от тях научихме, че са били обсъдени всички въпроси на глобалния дневен ред – от Северна Корея, през Сирия, Украйна, други конфликтни зони в света. Били са дискутирани и двустранните отношения САЩ–Русия, включително и проблемът с предполагаемите кибер прониквания от страна на Русия в предизборната кампания в САЩ.
Тръмп излъчва изключителна увереност в това, което прави. Някои позиции от предизборната му кампания са смегчени и огладени вследствие на допира им с експертизите на институциите на САЩ. Но като човек на частния бизнес, който преди влизането си в Белия дом никога не е пребивавал в институции, естествено е да вижда света като арена на сблъсък и състезание предимно на икономически интереси. Този му манталитет се отразява и в правенето на външна политика. Той обича сделката.
(Продължава в следващия брой)
