Когато във все още турска София се разнася вестта, че генерал Дандевил е превзел Етрополе, сред османското командване настъпва тревога. Строго секретната заповед, дошла от Сераскерата (военното министерство в Истанбул), e градът да се превърне във втори Плевен. Така според турския генерален щаб на пътя на руската армия през настъпващата зима ще има два могъщи опорни пункта. А през пролетта войната може да придобие съвсем друг обрат…
Когато генерал Виктор Дандевил превзема Етрополе през ноември 1877 г., Плевен все още не е паднал, макар и притиснат в желязната обсада на генерал Тотлебен. Плановете са в София да пристигне с огромна армия самият Сюлейман паша, който яростно търси реванш за лятното си поражение на Шипка, където най-позорно е разгромен и отблъснат от „раите” в опълченски униформи.
Османското командване не допуска дори мисълта, че в настъпващата сурова зима някой ще се осмели да премине през ледените вихрушки, засипващи Старопланинските преходи. Въпреки това дръзката атака на генерал Дандевили превземането на Етрополе хвърлят в паника турските генерали. Сюлейман все още не е успял да пристигне и да се укрепи в София. Но се надяват това да стане скоро. И въпреки че на 10 декември 1877 г. изтощеният Осман паша след неуспешен опит за пробив слага оръжие, остава надеждата за крепостта София. Но и тя рухва при невероятния зимен преход през Балкана, в който генерал Гурко заедно с генералите Отон Раух и Виктор Дандевил изпреварват Сюлейман и освобождават града. Възможност да започне този поход дава именно превземането на Етрополе от Дандевил, с което е осигурен плацдарм за настъплението. По време на този удивителен зимен поход много българи помагат на освободителите с превоз, работна ръка, като водачи, помагачи при бутането и тегленето на оръдията. И много от тях загиват заедно с руснаците в снежните виелици или в дълбоките пропасти. Балканджиите честно и всеотдайно, от цяло сърце и с всички сили, изпълняват заповедите на генералите, командири на настъпващи колони. Но в началото направо се втрещяват от имената на някои от тях. Те знаят, че ги освобождава „Дядо Иван” и че имената на братушките са досущ като нашите – Скобелев, Столетов… И изведнъж – генерал Раух, генерал Дандевил. Иди, че ги произнеси тези пусти имена! Хайде, Раух, го докарвали на нещо като Рух и шегаджиите разправяли, че си го представяли като „мечо рухо”, пък и може така да е изглеждал в огромния си кожух. Но Дандевил! Така от Правец, през Етрополе, та чак отвъд Балкана – до Враждебна, се говорело да се помага на „Дандиловите линейки”.
Въпреки името си генарал Отон Раух е руски дворянин. По- интересна е съдбата на генерал Дандевил. Той е син на френски войн, попаднал в плен по време на Наполеоновите войни срещу Русия от 1812 г. Французинът не се завърнал край Сена и Лоара, а се оженил за руска дворянка и станал поданик на руския император. Ако е вярно, че Сюлейман паша е покръстил се в исляма френски професор от Сорбоната, край Враждебна на 4–5 януари 1878 г. се сблъскват двама французи. Победителят Дандевил решава окончателно освобождението на София, а Сюлейман поема към безславието.
Отон Егорович Раух е роден през 1834 г. в Русия в семейството на потомствен дворянин от Естландска губерния. Завършва Николаевското военно училище. Служи в Лейбгвардейския преображенски полк. Дипломира се в Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия и получава назначение в Гвардейския генерален щаб. Генерал-майор става през 1867 г.
С това звание и натрупан боен и генералщабен опит поема в Освободителната война. В началото е помощник-началник на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Той е един от освободителите на старата българска столица Търново, след което води бойците си във вихрения Гурков набег през Балкана към Тракия и Одрин. В това стремително и шокиращо османските войски руско настъпление генерал Раух е начело на Конно-пионерния дивизион и осигурява преминаването на колоната през Хаинбоазкия проход. Участва в отбраната на Стара Загора.
Назначен е за командир на 2-ра стрелкова бригада от 1-ва Гвардейска пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боя при Горни Дъбник. С превземането на селото се прави решителна крачка по затваряне на обсадата на Плевен.
Генерал Раух, доказал уменията си в настъпателни боеве, е прехвърлен в Западния отряд с командир генерал Гурко. Командва авангарда на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина. Начело на освободителните колони, генерал Раух води решителния бой при Враждебна, който отваря пътя към София. На 4 януари 1878 г. руските воини освобождават бъдещата българска столица. Същия ден генерал-лейтенант Гурко и генерал-майор Раух присъстват на тържествения молебен по случай освобождението на София в Катедралния храм на града.
При последвалото руско настъпление в Тракия и след превземането на Пловдив дивизията на генерал-майор Раух достига до Сан Стефано. Раух е повишен в звание генерал-лейтенант. Служи в Руската войска като командир на пехотна дивизия и армейски корпус. Воинският дълг го отвежда в Полша, където тогава се провежда усилена руска кампания. Освободителят на София, достигнал до Сан Стефано, умира във Варшава през 1890 г.
Генералът, който довърши Сюлейман паша
Виктор Дезидериевич Дандевил е роден на 5 октомври 1826 г. в град Оренбург. Баща му Дезире д'Андевил е военнопленник от Френско-руската война от 1812 г., приел руско поданство. Майката е потомствена руска дворянка.
Младият Виктор завършва Оренбургския кадетски корпус и Императорската военна академия на Генералния щаб на Руската армия. И той като много други известни генерали, участвали в Освободителната война, добива боен опит в руските военни действия в Туркестан. От 1863 г. е генерал-майор.
В началото на Освободителната война е командир на 1-ва стрелкова бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига в разгара на военните действия в хода на усилването на Руската армия след обсадата на Плевен. Бойните действия започва срещу Орханийската турска армия. През ноември 1877 г. след ожесточени боеве Дандевил превзема Етрополе. Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планина. Извършва го при ужасяваща снежна буря, при която загиват стотици руски воини, но походът продължава. На 4–5 януари 1878 г. воините на генерал-майор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман паша, който се е готвел да превърне София във втори Плевен. Отрядът на Дандевил участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград.
След войната, вече като генерал-лейтенант, Дандевил е командир на гвардейска пехотна дивизия и на армейски корпуси. Член е на Военния съвет на Руската армия. Най-високото звание генерал от пехотата получава през 1891 г. Отива си от този свят през 1907 г.
