– Г-н Михов, какво се случи в Скопие с подписването на Договора между двете ни страни?
– В Скопие се случи нещо, което има обществена тежест от 9 г. През 2008 г. дипломатическата ни мисия постави въпроса за подписване на договор и той беше разискван от външния министър Антонио Милошовски, но силно атакуван и отхвърлен от останалите членове на екипа на Никола Груевски. През тези 9 г. правителствата ни демонстрираха силна последователност. И катализатор на процеса договорът да стане реалност бяха сесията и срещите на представители на двете академии на науките, нашата и на Република Македония. Ръководството на БАН от над 2,5 г. заедно с ръководството на МАНУ направиха възможно да се цитират научнообосновани факти в областта на историческата и културно-образователната дейност. В една от македонските делегации беше включен и Дядо Стефан, глава на Македонската православна църква. То имаше значение като символ на православната култура на двата народа. При тази активност на научните ни структури не допуснахме слаби и укорими прояви, а показвахме добронамереност и историческа достоверност.
– Какво реално ще донесе на двете страни този документ?
– Има доста скептици, но той е очакван договор. И благодарение на дипломатическия ми опит в Македония знам, че има граждани, които очакват такова официализиране на отношенията ни. И не толкова окупирането на страната в историята, за която говорят македонците, колкото
доминацията на Сърбия в Македония изкриви братските чувства
на македонския народ към нас. Днес, когато гражданите виждат подписан Договор, имат по-голяма свобода и кураж да се отнасят с признателност към България по отношение на икономически, културни и други връзки. Явно е, че в исторически план обременеността в Македония е много по-силна, а позицията на българите към македонските граждани трябва да е по-смирена и опрощаваща, за да се подобрят отношенията. А Договорът има клаузи, че никой няма териториални претенции към другия. Някои македонски граждани са дори преследвани и уволнявани, и то немного отдавна заради добронамереното си отношение към България.
– Какви стъпки очаквате от страна на опозицията?
– Ще е изненада, ако опозицията не го използва в кампанията за местните избори на 15 октомври. Но тази опозиция по времето на Люпчо Георгиевски, ръководил тогава ВМРО–ДПМНЕ, декларира отношенията ни с известната Декларация от 1999 г. като добронамерени и перспективни, като изискващи не толкова историческа признателност, колкото развитие на икономически интереси на днешните генерации. Но Никола Груевски като лидер на днешната опозиция най-вероятно ще активира позициите си, което ще дискредитира него и политическата му сила. При положение че вече има толкова много млади хора, учили в България, е
по-мъдро да градим днешните си отношения
отколкото по паметници в тези 400 гробища на територията на Македония, в Крива паланка и Куманово на загинали български мъже да се появяват надписи „фашисти” или „окупатори”…
– Ще излезе ли Скопие от геополитическите си зависимости чрез членство в Алианса?
– По отношение на НАТО Македония дори беше по-активна от България във формата „Партньорство за мир”. И по времето на офицерското ми битие като началник на ГЩ съм посещавал Македония за съвместни учения на полигона „Криволак” и в други части на страната. Подаръкът, който направихме със сто танка, сто оръдия и много амуниции за македонската армия, беше знак, че искаме да вървим заедно. А днес страната има реалните шансове да бъде официализирана като член на НАТО. Въпреки че може да получи паралелна покана и от ЕС. България имаше сериозно присъствие в структурите на Алианса, дислоцирани на територията на Република Македония и в тяхното министерство на отбраната. Наши висши офицери, генерали и адмирали и старши офицери бяха командири на логистичния щаб на НАТО в Скопие. И е жалко, че днес НАТО в Македония се представлява от словенски офицери. И като председател на Комисията по отбрана в 43-тия парламент не можах да намеря отговора за този пропуск на нашето МО въпреки питанията ми към министър Ненчев. Но по отношение на НАТО ние сме единомишленици с македонците и говорим на много прагматичен военнотехнически език. А подписаният договор прави по-реално влизането на Скопие в Алианса. И се радвам, че европейските лидери и представителите на висшето ръководство на НАТО приветстват подписването му, и това е знак към Белград и към Атина. Защото въпросът ви има този контекст – дали Сърбия и Гърция ще поставят пречки в процеса на присъединяване. Защото ориентирането на Скопие към София наистина е решителна дипломатическа и политическа крачка, която трябва да се отстоява и по другата дипломатическа линия: Север–Юг, която толкова години доминира в Македония и не й дава възможност да се освободи от историческата си обремененост. Промените в политическо отношение в сръбското държавно ръководство и разумността на гръцкото би следвало
да приближат Скопие към НАТО и ЕС
– С какво реално можем да подкрепим процеса на присъединяването?
– Ние имаме реална готовност за това. Подготовката на кадри и образованието са такава сфера. И министър Каракачанов вече заяви първите идеи за обучение на военни и медицински сестри във ВМА. Има и неща, вече предлагани и правени. България приемаше по 1000 македонски студенти годишно и винаги е имало у нас до 10 000 учещи и работещи техни граждани. И във ВА сме готови да обучим техни офицери, каквато практика имахме. А и много македонски и сръбски медици работят у нас, защото медицината ни е на европейско ниво и бихме могли да изграждане такива кадри. По време на дипломатическата ми служба нямаше ваксини против детски паралич и само за 1–2 денонощия ние ги доставихме в Скопие безплатно с решение на кабинета ни.
– Дали в Скопие ще ратифицират Договора до изборите?
– Смятам, че парламентът им ще го ратифицира въпреки съпротивата на опозицията. А има значение и това, че лидерът на опозиционната ВМРО–ДПМНЕ Никола Груевски е партньор на Бойко Борисов в ЕНП. В страната има политически сили, които се притесняват дали държавата ще остане суверенна, но албанските партии настояват Македония да се присъедини към ЕС и НАТО. И ако тя иска да съществува в сегашните си граници и с днешните си структури и гражданите й да са свободни, да се развива икономически, културно и образователно, това е перспективата. Всъщност с ратифицирането на Договора не само се гарантира сигурността на Република Македония, а и такова развитие. Коридор 8, жп транспорт между нас ще способстват за това.
А някога сме имали
и въздушна линия
…Ако всичко това се развие, историческите обременености и размахването на показалец и от двете посоки ще остане в миналото. Защото събитията след Първата световна война поставиха тежък отпечатък върху няколко поколения. А днешното поколение на Република Македония е свободно и в неформални разговори съм чувал „Абе, ние сме един народ”… Добре е да намалим емоцията и да сме прагматични. Макар самата Македония все още да е разделена и да чества националния празник по старому, на две места… Като посланик съм поднасял венци и за рождението, и за смъртта на Гоце Делчев, а на другия ден или част от венеца липсва, или самият триколоьор. Там със страх открехват страницата за народните борби от двете страни на границата.
