Да отидеш до Израел и да не намериш време за посещение в старата част на Йерусалим, е абсурдно. Държавата на евреите е толкова малка, че с автомобил за час–два можеш да стигнеш до светите земи и от най-затънтените части. Магистралите порят дори пустинята Негев, а табелите са на всяка крачка, на няколко езика и просто няма начин да се объркаш. Стига да искаш да посетиш някоя от светините на трите религии, които съжителстват от векове зад високите средновековни дувари.
Тук жегата е постоянна величина. Е, може да намерите в интернет снимки с малко сняг по куполите на йерусалимските храмове, но това е по-скоро аномалия. При първото си посещение по тези места всеки човек се чувства като хипнотизиран. При мен навремето от нахалния водач, който непрекъснато ни плашеше с арабите. Когато сме минели по сокаците на арабския квартал, задължително са щели да ни ограбят, а след това… не знам си 
какво. Тогава, преди десетина години беше претъпкано с туристи. Човек едва си проправяше път, за да настигне групата и да не пропусне нещо. Сега – дни, след като целия свят бе вперил очи към стария Йерусалим, край Божи гроб е спокойно. Туристите се броят на пръсти и човек без притеснение може да поема магията на това свято място. Дали заради размириците около джамията „Ал Акса”, при които загинаха палестинци и израелски военни, или пък заради нещо друго. Тихо е и ясно се чуват молитвените мелодии, ехтящи от храмовете.
А всеки според религията си търси своето местенце. Нареждаме се на опашка пред храма Божи в църквата „Възкресение Христово”. Няколко американци и група онемели от почит и захлас тъмнокожи африканци, окичени със златни кръстове. Те попиват всеки миг и го запечатват в паметта на таблети и телефони. Някои снимат и с камери, ала всичко това до входа. С казармен ред възрастен монах приканва един по един да се поклоним пред мраморния саркофаг. Само минутка, кратка молитва и отново навън. След това се ядосваш, че си забравил това или онова в молитвите си…
Редно е в храма да се запали свещ и пред мястото, където и бил разпънат Христос, след което жегата отново започва да властва. Докато си похарчите парички за кръстове и икони. Цените за десетилетие са се вдигнали двойно, а местните търговци се оплакват от нахлуването на китайски ментета. Пък и пазарлъците вървят единствено в арабските магазини, в които обаче християнски артикули, естествено, не се продават. Но пък можете да заситите глада с огромен арабски геврек с шарена сол за скромните шест лева. И като говорим за цени, то в кафенетата бирата е по 18 лева (в шекели, разбира се), бутилка вода в магазин по четири лева и т.н. В Израел е доста скъпо и на никого не му прави впечатление. Понеже средната заплата е 2500 долара… Или поне така твърдят местните.
Повече от разбираемо пред Стената на плача пропускателният режим е почти като на летище „Бен Гурион”. Всички идват и слагат листчета. И вярват, че желанията ще се сбъднат. Само евреите обаче изпълняват своите ритуали. И според канона жените нямат достъп навсякъде до стената.
Но и това си струва да се види. А новият Йерусалим е наистина впечатляващ. Красив, модерен, чист град. Град на паралелните светове, град на настоящето, град, съхранил онази мистерия, която напътства човечеството векове наред.
