Хиляди мюсюлмани се събраха в четвъртък в Барселона – седмица след кървавата атака в града, за да осъдят тероризма и да изразят съпричастност с жертвите на нападението, съобщи „Индипендънт”. Миналия четвъртък ван се вряза в тълпата в центъра на Барселона, отнемайки живота на 14 души, а десетки бяха ранени. При по-късна атака в крайбрежния град Камбрилс беше убит още един човек.
Над 2500 души от различни общности се събраха близо до централната улица „Ла Рамбла”, на която беше извършено нападението, писа „Ел Паис”. Множеството държеше плакати с надписи „Ние също сме жертви”, „Тероризмът няма религия” и „Ние всички сме Барселона, не терористи”. Много от демонстрантите викаха „Не и от мое име”. Представители на ислямските общности в Испания прочетоха изявление на каталан, испански и арабски, с което заклеймиха атаките и изразиха подкрепата си за семействата на жертвите и за ранените.
В процесията се включиха президентът на Каталуния Карме Форкадел, секретарят за външни и институционални отношения Раул Ромева и заместник-кметът на Барселона Герардо Писарело.
Извършителите
Кои и какви обаче са извършителите на атаките?
В понеделник след мащабно преследване западно от Барселона беше застрелян беглецът от първоначалната атака – 22-годишният Юнес Абуякуб. От полицията съобщиха, че мъжът е носил фалшив шахидски пояс. От останалите 11 заподозрени за атаките четирима бяха задържани, петима са убити в селището Камбрилс, близо до Тарагона, двама починаха при взрива в къща в Алканар на 16 август.
Медии показаха кадри от охранителна камера на бензиностанция, на която се виждат трима от атентаторите часове преди атаките в Барселона и в Камбрилс. На видеото са Муса Укабир, Хюсеин Абуякуб и Омар Хичами. Тримата бяха убити от полицията в Камбрилс. През седмицата пред съда бяха изправени други четирима души, които испанските власти смятат за свързани с атаката в Барселона. Те бяха оставени в ареста до края на делото им, което може да се проточи години. Общо заподозрени за атентатите са 12 души. Тежко въоръжени полицаи доведоха етническите мароканци в Мадрид. Те бяха обвинени в терористична дейност, притежание на оръжие и няколко по-дребни престъпления. Остават в ареста, докато върви делото, което може да се проточи години.
Повечето от замесените в атентата са младежи от марокански произход. Предполага се, че в центъра на организацията е бил радикален имам, починал при взрив в къщата – скривалище на терористите, малко преди атентата. В рамките на разследването стана ясно, че първоначално терористите са подготвяли атаки с експлозиви на няколко места в каталунския град.
Първият зарестуван бе Дрис Оукабир. Неговото име се свързваше с наемането на минивана убиец на „Ла Рамбла”. Той се предаде сам в полицията няколко часа след атентата, признавайки, че брат му Муса Оукабир е откраднал документите му.
21-годишният Мохамед Хоули от Мелиля е вторият задържан. Той е тежко ранен след експлозията в къща в Алканар, станала на 16 август – ден преди атентата в Барселона. За него се знае, че се е интегрирал добре в обществото в Рипол, тъй като е учил в гимназията „Ават Олиба” и е играел в отбора по футбол на училището Sala Ripoll. Вчера сутринта той бе отведен с линейка от болницата до ареста в селището Трес Кантос, близо до испанската столица. Другите двама задържани са мароканците Мохамед Алла и Сал Ел Кариб. Мохамед Алла на 26 години от Мароко е най-големият от тримата братя Алла, свързани с атентата в Испания. Той е задържан като заподозрян в членство в джихадистка клетка, извършила атаката на 17 август. По информация, изтекла в испанската преса, през януари 2015 г. след нападението срещу сатиричното списание „Шарли Ебдо” в профила си във Facebook той пише: „Обичам своя пророк!” За 34-годишния Сал Ел Кариб се знае, че е бил собственик на локуторио (компютърна зала с телефонни кабини, бел. ред.), чрез който са изпращани пари в Мароко и са купувани самолетни билети. Смята се, че той е оказвал логистична помощ на терористичната група.
Френска връзка
В хода на разследването стана ясно, че е възможно терористите от Испания да са поддържали контакт с някого във Франция. Със сигурност се знае, че някои от тях са били във Франция. Възможно ли е терористичната клетка да е по-голяма и да има опасност и от нова атака? Властите както в Испания, така и във Франция твърдят, че засега няма такива данни. Надеждата е, че от четиримата заловени ще бъде извлечена ценна информация.
Френски прокурор заяви, че поне двама от ислямистката клетка, която извърши нападението в Барселона, са ходили в Париж седмица преди атентата.
Разследващите органи се опитват да установят дали терористите са имали връзки в Белгия или Франция. Властите проследяват движението и действията на атентаторите в седмиците преди нападенията в Барселона и Камбрилс. Парижкият прокурор Франсоа Молинс потвърди, че двама или трима от заподозрените са били в Париж на 11–12 август. Медиите съобщиха, че един от тях е купил камера по време на посещението им в Париж. „Никой в този момент не вярва, че това пътуване е било, за да се купи камера“, заяви прокурорът. „Трябва да научим защо са идвали във Франция“, каза той.
Втори атентат в Испания
Барселона е една от най-атрактивните туристически дестинации в света. Огромен е броят и на мигрантите, които живеят и работят там. Милиони туристи посещават Барселона всяка година. Досега градът се смяташе за относително безопасна дестинация, тъй като е сред онези европейски мегаполиси, в които до днес терор не е имало. Само за миналата година Барселона е посетена от рекордните 32 милиона души. Местната власт признава, че градът се задъхва от огромния брой туристи и дори създаде специален план за ограничаването им. Ето че от миналата седмица – ще има и още една причина, заради която броят на туристите може да намалее.
Атаката на Барселона е вторият най-кървав атентат след този на гара Аточа в Мадрид през 2004 г. Тогава Терористи от „Ал Кайда” взривиха за по-малко от половин час 4 влака на три гари в испанската столица – два от тях на „Аточа”. 192-ма души, сред които четирима българи, загинаха. Над 2000 бяха ранени. Това беше най-кървавият атентат в съвременната история на Европа, наречен „европейският 11 септември”.
Проф. д-р Димитър Димитров: Да спрем с играта на руска рулетка
Росица Цонева
– Г-н Димитров, поставят ли последните терористични атентати въпроса за нова антитерористична стратегия в ЕС, за което призова и Полша?
– Накратко бих отговорил, че тероризмът в Испания за пореден път показва, че е нужен релевантен европейски отговор на терористичната заплаха и обща координирана европейска политика и противодействие. Все още всяка държава в Европейския съюз се спасява поотделно. А видяхме, че в Испания терористите действаха организирано и всъщност моментът за общ отговор отдавна е назрял. Защото заплахата от тероризъм расте. Вариантите за промяна в действията на европейските държави са няколко, включително и създаване на обща антитерористична структура. Но първо, като се отчете, че това е сериозен проблем, свързан с Арабската пролет, с Ирак и войната в Сирия, а някои експерти го обясняват и с колониалното минало на страните в Близкия изток и Магреба, с икономически и енергийни интереси. Но и досега, като че ли продължаваме да се фокусираме преди всичко върху видимата част на айсберга, върху подробностите при всеки терористичен акт. Обсъждат се детайлно и се осъждат действията на полицията и службите. Ако обаче се концентрираме само върху това, битката няма да е ефективна. Трябва да вървим към корена на феномена, да познаваме тероризма. Защото и стратегията на самата терористична организация „Ислямска държава” се променя. Особено важно е да се пресече привличането на привърженици на тероризма, на механизма на радикализирането, както и да се пресушат максимално източниците на финансиране. Защото след всеки атентат някъде другите с облекчение въздъхват, че им се е разминало, но това е като игра на руска рулетка. И следващия път, отвъд видимата логика, може да се случи навсякъде.
– Според експерти, ако причините за тероризма са в миналото, няма логика да се случват атентати в Швеция например.
– Не може само с исторически натрупвания да се обяснява тероризмът, защото зад него прозират дълбоко и политически причини. Не само отмъщението е цел на терористите, а и влияние върху реални процеси в страните, където планират и извършват терористичните си действия. Много отдавна се поставя въпросът за пресичане на финансирането на тероризма, още след атентатите на 11 септември 2001 г. След тази дата се взеха системни мерки срещу прането на пари, срещу връзката между организираната престъпност с рекет, отвличания, откупи и възможността за финансирането на терористични действия. За съжаление, в глобализираната икономика борбата срещу такива канали на финансиране е сложна. Но има и способи за проследяване на фирми, създадени от терористите или от техни привърженици, на даренията от благотворителни организации и фондации и на помощ от държави, които финансират терористите. С такива средства се финансира всъщност и идеологическото облъчване и пропагандата на идеите на тероризма, проповядването директно на радикални идеи сред маргинализираните млади хора в много от европейските държави и така – създаването на хранителната среда на тероризма. Службите и правителствата на страните правят много усилия в тази посока чрез механизми, които дават резултат. Но това не е видимата страна на борбата с тероризма и трудно може да се оцени от обществото. А тероризмът наистина навлиза в нов етап. Има значителна разлика от миналото, когато се търсеше ефект от терористичните актове в конкретна държава. Сега разликата не е толкова в осъществяването, в инструментите на терористичния акт – чрез прегазване на хора или по друг начин. Тероризмът днес е някаква друга форма на война. И Европа трябва да осъзнае, че заплахата е глобална и тотална. И че войната, която наистина е обявена срещу нея, е всъщност срещу западната цивилизация. Една от целите, първо, е всяване на страх в обществото.
– А доколко е реална заплахата от ядрен тероризъм?
– Има радиоактивни материали и други елементи, свързани с ядреното производство, които могат теоретично да бъдат обект на трафик и терористични посегателства. И има опасност от радиоактивно замърсяване с такива материали. Това, че не се е случвало досега, не означава, че опасността трябва да бъде пренебрегвана.
– Това ли е и мотивът на УНСС да въведе едно уникално обучение на специалисти по ядрена сигурност?
– Днес изглежда, че тази идея е в точното време и място. Това е тригодишна международна магистърска програма на английски език съвместно с Международната агенция за атомна енергия. Тя беше създадена и с много важната подкрепа на министерството на енергетиката, с която имаме договор за сътрудничество. Подкрепа имаме и от Агенцията за ядрено регулиране, от много специалисти от този бизнес. Специално сме благодарни за подкрепата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, която е и кадър на университета ни. Насочихме се към една по-специфична дейност, каквато е ядрената сигурност, и програмата ни е наистина единствена. Наскоро се дипломира и първият випуск. Специалността на нашите възпитаници е насочена към бъдещето, но проблемите в ядрената сигурност започват да се развиват от 2008–2010 г. Създава се международна академична мрежа за ядрена сигурност, увеличава се капацитетът на дейността по ядрена сигурност в международната агенция. И се утвърждава разбирането, че ядрената сигурност не е просто странична дейност на основната – производството на ядрена енергия. А че е много сериозно занимание, защото и ядреният, както и биотероризмът, и кибертероризмът могат да заплашат инфраструктурата на обществото. И е добре, че се развива все повече сигурността по тези направления. На практика УНСС подготвя кадри и за България, но и за развиващи се страни от Африка и Азия, които нямат възможност сами да ги създават. Ядрената сигурност е международно публично благо, международна публична стока, така че тя трябва да се осигурява с общите усилия на международната общност. Тя не може да бъде приоритет само на една или друга държава.
– Звучи актуално в контекста на заплахите откъм Северна Корея и амбициите, според експерти, на Турция да се развива като самостоятелна ядрена сила…
– Да, ядрената сигурност е част от тези неща, ако се разглежда малко по-широко. И придобиването и развитието на ядрено оръжие водят до проблема със Северна Корея, с Турция, а се „спрягат” и още няколко държави, които евентуално имат ядрено оръжие освен известните Големи. И това също поставя въпросът за ядрената сигурност.
– Какви тенденции се очертават в развитието на терористичните заплахи според вас?
– Проблемът е, че не им се вижда краят, защото има и фактори, които подклаждат конфликта в Близкия изток, а и не само там, свързан и с бежанци, и с икономически мигранти покрай тях, и с „внос” на радикализирани елементи и джихадисти. Има и геополитически обяснения, че където има горещ конфликт, не минават нефтопроводи и газопроводи, няма достъп до ресурси… И има достатъчно заинтересовани, които подклаждат огъня. А когато в Европа я няма силната пожарна команда да гаси, се спасяваме поединично. До следващия терористичен акт, когато ще правим същите изводи. Европа вероятно трябва да се раздели с много илюзии, защото тя и сега в много случаи продължава да върви след събитията и действията й, поне на пръв поглед, са реактивни. Наистина са ни необходими единни действия и когато на практика ние на южната си граница охраняваме Европейския съюз, редно е да получим и съответното и по-голямо съдействие и помощ от Европа. И ако в Брюксел не се сетят за това, да искаме настоятелно. Защото на практика ние, България, гарантираме една международна стока – сигурността на континента. И решението да се разположат военнослужещи по охраната на границата ни е всъщност по-доброто използване на капацитета ни в сигурността. Така че идеята, която министър Каракачанов заяви, е добра и осъществима.
Мистериозен бус в Ротердам
В близост до концертна зала в холандския град Ротердам беше намерен бус с испански регистрационни табели и съдържащ газови бутилки, съобщава „Ройтерс”. По-рано там беше отменен рок концерт поради заплаха от тероризъм, коментира кметът на Ротердам.
Ахмед Абуталеб съобщава на пресконференция, че не е ясно дали заплахата и бусът са свързани. Шофьорът на буса е заведен в полицейски арест за разпит. Полицията съобщава на холандската информационна агенция АНП, че концертът, който е калифорнийската група „Аллах-Лас”, е отменен след съвет от испанската полиция.
Полицията е била с бронирани жилетки на мястото, а хората от концертната зала са евакуирани.
Все пак органите на реда съобщиха, че микробусът няма общо с атентатите в Каталуния, съобщи „Ройтерс”. Тази информация е предадена от испанските власти на холандските, в резултата на разследване, водено в Испания. Стана ясно обаче, че задържаният шофьор на буса е испанец.
