Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
През ноември 2015 г. Турция свали руски самолет Су-24 на границата със Сирия. Анкара обвини руснаците, че са нарушили турското въздушно пространство, Москва отричаше. Ако подобен конфликт между двете държави се случи след 3–4 години, много е вероятно руският самолет да бъде свален не от турски пилот, а от руска ракета от комплекса С-400, който вече ще е на въоръжение в турската армия. Разбира се, малко вероятно е Москва и Анкара да стигнат отново до такова изостряне на отношенията, но е факт, че те вече няколко месеца преговарят усилено за закупуване от страна на Турция на една от най-добрите системи за противовъздушна отбрана в света – руската С-400.
Желанието на Турция да се сдобие с модерна система за противовъздушна отбрана не е от вчера. Преди няколко години Анкара дори обяви конкурс и през 2013 г. бе съобщено, че той е спечелен от китайска държавна фирма, в конкуренция с френско-италианския консорциум EUROSAM и производителите на американските комплекси „Пейтриът”. Русия също имаше интерес към този конкурс, но тогава нейните С-400 дори не бяха включени в шорт-листата с мотив, че са много скъпи. Изборът на китайската противовъздушна система бе мотивиран с ниската цена, готовността на китайците да споделят с Турция технологията за производство на това въоръжение и кратките срокове за доставката му. Ясно бе обаче, че китайският противоракетен комплекс не може да бъде оперативно съвместим със съответните системи в НАТО. А Турция все пак е член на Алианса.
След дълги и многократно прекъсвани преговори Турция се отказа от сделка с китайците
Междувременно в Близкия изток и Черноморския регион се случиха драматични геополитически промени. Самата Турция започна да се отдалечава от западните си съюзници – тенденция, която се усили след неуспешния опит за преврат срещу президента Ердоган от лятото на 2016 г. Паралелно с това отношенията между Москва и Анкара тръгнаха към подобрение, двете страни дадоха тласък на съвместни икономически проекти и в края на миналата година се стигна и до преговорите за доставка на С-400 в Турция.
Официални представители на Русия и Турция на няколко пъти заявяваха, че сделката за С-400 е вече принципно договорена и остава да се изчистят детайлите. Засега обаче обвързващ договор все още не е подписан. Той няма как да бъде изготвен бързо, защото С-400 е не просто оръжие, а стратегическа отбранителна система от тези, за които се казва, че променят правилата на играта в района на разполагането им. Руският комплекс е в състояние да сваля самолети на разстояние 400 км и балистични ракети на 60 км. Той включва различни ракети, предназначени за разнообразни цели. Това означава, че Турция не само ще засили значително контрола над своето небе, но ще получи възможност да проектира въздушна мощ и срещу цели извън турските граници.
Според военните експерти Турция иска да купи комплекса С-400, за да го ползва главно за отбрана срещу самолети, а не толкова за противоракетна защита. Армията на страната има недостиг на пилоти и наличието на модерен противъздушен комплекс ще компенсира този недостатък.
С-400 едва ли ще бъдат панацея гарантираща пълна защита на турската територия от балистични ракети. Според военния анализатор Джан Касапоглу от истанбулския Център за икономически и външнополитически изследвания ролята на руските комплекси за турската противоракетна отбрана ще бъде доста ограничена поради липсата на солидна система от сателити, радари, самолети за ранно предупреждение и свързани в мрежа сензори за предаване на тактически данни.
Това мнение ни насочва към един от главните проблеми пред въоръжаването на Турция със С-400 – тези комплекси не могат да бъдат интегрирани в системата на НАТО за противоракетна отбрана. При това въпросът не е толкова военнотехнически, колкото политически. Подобно интегриране е невъзможно, защото така Русия би получила достъп до секретна информация за критичната инфраструктура на Алианса. В Северноатлантическия договор не пише, че страните от НАТО нямат право да закупуват оръжие от Москва, но все пак появата на руски стратегически комплекс в натовска държава би предизвикала истински геополитически трус. Интересно е, че по-старата руска (респ. съветска) система за противовъздушна отбрана С-300 е на въоръжение в две страни от НАТО – Словакия и Гърция. Словаците я наследяват от съветско време, но случаят с гърците е по-специален. През 1997 г. Кипър решава да купи С-300 от Русия и дори подписва договор за това. Естествено, подобен ход предизвиква бурното негодувание на Анкара, отношенията на Турция с Кипър и Русия се изострят рязко. В крайна сметка кризата е разрешена, като Кипър предоставя договорените комплекси С-300 на приятелска Гърция, а тя ги разполага на о. Крит.
В Москва също има критици на сделката с Турция за С-400. Първо, тя дава стратегическо руско оръжие в ръцете на един потенциален геополитически съперник, защото Москва и Анкара имат фундаментални разминавания по почти всички въпроси от регионалния геополитически дневен ред – Сирия, кюрдите, Карабахския конфликт. Второ, чрез Турция НАТО може да се добере до една от най-секретните и авангардни руски военни технологии и да разработи защита срещу нея. Затова се предполага, че Русия може да постави условие С-400 да не бъдат използвани от Турция в учения на НАТО.
Все пак надделява стремежът на Москва да стъпи на големия турски оръжеен пазар. Атомните реактори и оръжията са единствените високотехнологични артикули в руската експортна листа, а всяка голяма военна сделка носи добри приходи и престиж за Русия. Не са за подценяване и благоприятните за Кремъл геополитически последствия от доставката на С-400 за Турция. Това ще засили разлома между Анкара и нейните партньори от НАТО и ще придаде още повече увереност на президента Ердоган, че може да следва собствен геополитически курс. Да припомним, че от 2013 г. в Югоизточна Турция в рамките на операцията на НАТО „Анадолски защитник” са разположени ракетни комплекси „Пейтриът”, които пазят страната от евентуални атаки откъм Сирия. Тази военна операция вече обрасна с множество политически проблеми по осите Анкара–Берлин и Анкара–Вашингтон и не е изключено Турция да се откаже от услугите на своите натовски съюзници, ако успее да се сдобие със С-400.
Турските официални представители твърдят, че две батареи С-400 ще бъдат доставени от Русия до 2019 г., а още две ще бъдат съвместна продукция на турския военнопромишлен комплекс в сътрудничество с руснаците. Не е ясно обаче каква част от технологията е готова да сподели Русия.
Освен това е малко вероятно указаният срок за доставка – 2019 г., да бъде спазен. Китай вече има подписан договор с Москва за покупката на С-400, на опашката е и Индия, която очаква противоракетните комплекси през 2020 г. Ако трябва да избират, руснаците вероятно биха предпочели Индия пред Турция, защото Делхи е стратегически партньор – на индийския пазар отиват цели 30% от руския оръжеен износ. И накаря – Москва дава приоритет на доставките за собствената си армия, която също очаква да приеме на въоръжение нови батареи С-400.
Шансовете Турция да се въоръжи със С-400 са сериозни, макар че 100-процентова сигурност засега няма. В същото време Анкара дава знак, че не разчита само на Русия и води паралелни преговори с европейския консорциум EUROSAM за покупка на неговите комплекси SAMP/T Aster 30, които са на въоръжение в няколко натовски държави. През миналия месец бе обявено, че Турция е подписала споразумение за сътрудничество с EUROSAM. При това европейците също са готови до някаква степен да си сътрудничат с турската военна индустрия.
Изводът е, че по отношение на противоракетната отбрана Турция лавира между Русия и НАТО, като се стреми да постигне по-ниска цена и споделяне на военни технологии. Играта на Анкара е и геополитическа и маркира сериозните промени в турската външна политика, настъпили в последно време.
