Министър Каракачанов пред Die Welt: България може да пази границите си още по-добре

Миналата седмица вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов даде интервю за влиятелния немски вестник Die Welt, в което засегна много важни въпроси от националната сигурност на страната, охраната на границата, бежанския проблем, външната политика на България и особено отношенията с Македония и подписания договор за добросъседство. Интервюто на министъра предизвика силен интерес в Германия.  Не става въпрос само за отбелязването на отделни цитати в най-важните радиоканали (Deutschlandfunk, WDR…) рано сутринта. Текстът бе цитирано дори в най-гледаните телевизионни новини вечерта в Tagesschau/ Tagesthemen  (ARD) и heute (ZDF). 
Поради редакционното приключване на броя нямахме възможност да публикуваме пълния текст на интервюто на министъра в миналия брой, затова го правим сега.  

– Господин Министър, бежанската криза все още ли е проблем за Вашата страна?
– Ние не сме решили миграционния въпрос. Големи, добре организирани мрежи от каналджии продължават да се опитват да вкарват нелегално хора в страната ни. Но ние контролираме ситуацията в това отношение, така че масовият поток от нелегални мигранти значително намаля.

– Как постигнахте това?
– Построихме гранична ограда по българско-турската граница и стационирахме полицаи за охрана на границата, подкрепяни от около 140 войници.

– Това достатъчно ли е?
– Искаме да сме подготвени. България ще пази границите си още по-добре срещу нелегални мигранти. В подкрепа на опазването на границите ни в бъдеще все повече ще използваме военните. Планирали сме да разделим българско-турската граница на пет зони. Във всяка от тези зони ще изпратим въоръжена военна част в размер на рота, която да охранява съответния отрязък от границата. Там ще присъстват и високоспециализирани войскови части. Ще наброяват общо до 600 войници. Видяхме на практика, че армията е по-ефективна при охрана на границата от полицията. Все пак е трудно да се отделят достатъчно полицаи за охрана на границата.

–  Защо?
– Те трябва да бъдат изтеглени от работните си места във вътрешността на страната. А когато липсват на местата си, престъпността там нараства.

– Планирате ли по-ефикасно въздушно наблюдение над мигрантите?
– Ще увеличим използването на видеокамери, които функционират и нощем, както и на дронове, за да следим по-добре движението на мигрантите и да се намесваме своевременно.

– Как гледате на непрекъснато нарастващия брой бежанци в Средиземно море?
– Там се касае предимно за икономически мигранти. Те не са преследвани, не се нуждаят от защита за живота си, единственото, което искат, е да живеят в богата западна страна.

– Какво трябва да се случи?
– Досега въпреки многобройните опити европейците не успяват да затворят маршрута по Средиземно море. Това засяга не само Италия и Гърция, а в крайна сметка целия Европейски съюз. Не можем да допуснем нелегални мигранти да продължават да пристигат масово в Европа. Трябва да разположим в Италия и Гърция войскови части на НАТО или на ЕС и да защитаваме външните граници на Европейския съюз, ако е необходимо, с оръжие. Тогава, когато нелегалните мигранти видят, че вече не могат да преминат и не могат да стъпят на европейска земя, ще си останат у дома.

– ЕС иска да приеме страните от Западните Балкани в дългосрочен план. София ще подкрепи ли приемането на Македония?
– Предишните ни правителства вече обявиха, че биха подкрепили присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. Нашето правителство не само  декларира подкрепа, но и сключи договор за приятелство и добросъседство с Македония. Това се случи на 1 август в Скопие с подписите на премиерите на двете държави Бойко Борисов и Зоран Заев. Като вицепремиер и министър на отбраната аз бях в състава на правителствената делегация. Този договор, който София предложи на Скопие още преди 18 г., действително ще открие пътя на западната ни съседка към ЕС и НАТО. Той е един добър знак към Западните Балкани, че само с диалог и искрено желание за партньорство може да се постигне така желаната стабилност в региона.

– При какви условия сключихте договора с Македония?
– Главните условия бяха Скопие да не предявява териториални претенции към нас и да спре фалшифицирането на историята на моята страна. Те залегнаха в договора и искрено се надявам  да бъдат спазени.

– Има ли съмнения за ратификацията на българско-македонския договор от парламентите на двете държави? Бившият македонски премиер Никола Груевски вече обяви, че няма да го подкрепи.
– В специална декларация го подкрепиха единодушно всички политически сили, представени в българския парламент. Надявам се здравият разум да надделее и в македонския парламент, където партията на премиера Заев има мнозинство. Вижте, Македония само губи от конфронтацията, която разпалваха редица скопски правителства.Така държавата изпадна в политическа криза, нямаше нито един приятел на Балканите.

– Надценява ли НАТО руската заплаха на Изток?
– Реакциите на отделните страни от Европейския съюз са абсолютно различни. От историческа гледна точка балтийските държави, но също така Полша и Румъния имат различни взаимоотношения с Русия, отколкото България. Общественото мнение в България е такова, че ние трябва да търсим диалога с Русия и да градим добри взаимоотношения, вместо да търсим конфронтация. От друга страна, също както целия ЕС и ние сме цел на руската политика на пропаганда.

– Трябва ли НАТО да засили диалога с Москва?
– По този въпрос Германия и Франция застъпват правилната позиция. Дават да се разбере, че ще защитават собствения си суверенитет, както и къде преминават червените линии. Но те търсят и диалог с Русия. Това е правилният подход. С Русия може да се седне на една маса, страната не е като Ислямска държава (Даеш), с която всякакъв диалог е безсмислен. Мнението трябва да се изрази ясно и да се аргументира от позиция на силата, но освен това трябва да сме открити и за диалог. Русия и ЕС са тясно обвързани в икономическо отношение. От това имат полза и двете страни.

– България се залага за диалог, но едновременно с това провежда мащабни маневри, като Breeze или Saber. Как се съчетава това?
– Тези маневри са абсолютно важни за НАТО. Нуждаем се от тях, за да повишаваме бойната си готовност. Русия също провежда учения. Нашите маневри не трябва да застрашават никого, касае се само за това, да подобрим отбранителната си готовност и да повишим възпиращия ефект.

– Би ли следвало Алиансът да си сътрудничи по-тясно с Русия предвид заплахата от терор, например в Сирия или Афганистан?
– Да, трябва. Даеш и други терористични групировки заплашват всички нас. Тези терористи не признават никакви християнски ценности и никаква демокрация, а само шариата. Ще мине обаче много време, докато между НАТО и Русия отново се стигне до необходимото ниво на доверие. Лесно е да се разруши доверието, но е трудно да се изгради отново.

– Как конкретно трябва да изглежда сътрудничеството?
– В Сирия и Ирак има хиляди ислямски бойци, които произхождат от Руската федерация или от западни страни. Трябва да се подобри обменът на информация за тези лица.