Богомил Вълков
Войната си е война, но гладният боец не става за битка. Какво са яли руските солдати по време на Втората световна война? Ето класически рецепти по спомени на ветерани. Ето какво са яли например бойците от танковите екипажи преди една от най-великите битки в световната история – за Курската дъга през август 1943 г. Екипажите са яли
Една вестникарска страница не може да побере всички войнишки манджи, но ето ги най-популярните от онова време, приравнени на семейни порциони. Просто така, да се оцени ароматът на войнишката бака.
Легендарната каша „Кулеш”
1. Вземаме 500-600г свински гърди
2. Режем месото, а костите слагаме да се варят 15 минути във вода (примерно в 1,5 – 2 литра).
3. Добавяме в кипяща вода просо (250 –300 г) и варим до готовност.
4. 3-4 картофа се режат на големи парчета и се хвърлят в тенджерата.
5. На тиган се запържва месото заедно с 3-4 ситно нарязани глави лук, добавят се в тенджерата и се вари още 2-3 минути
6. Получава се нещо средно между гъста супа и рядка каша. Вкусна и засищаща манджа…
Каша от просо с чесън
За кашата са нужни просо, вода, олио, лук, чесън и сол. Мярката е на 3 чаши вода една чаша просо или булгур.
Наливаме вода в тенджерата, сипваме просо и оставяме да ври на бавен огън. Запържваме в олиото лук. Когато водата закипи, изсипваме запръжката и осоляваме кашата. Още пет минути оставяме да ври, а през това време почистваме и нарязваме няколко скилидки чесън. Сваляме тенджерата от огъня, добавяме чесъна, разбъркваме и похлупваме тенджерата, докато поизстине.
Тиловашка „Солянка”
Тази манджа е била основната през войната и в гладните следвоенни години. В гърне се слагат равни части кисело зеле и почистени и нарязани на дребни парчета картофи. Всичко се залива с вода, така че да покрие продуктите.
После гърнето се слага да къкри на бавен огън. Пет минути преди да е готово, се добавят запържен в олио лук, два дафинови листа, червен пипер на вкус и се посолява. Когато ястието е готово, гърнето се покрива с кърпа и се оставя да поизстине за половин час.
Макарони по моряшки
Това е било основното блюдо във флота по време на Втората световна война:
1. Вземаме равни количества макарони и месо – най-добре откъм ребрата, и лук една трета от количеството на месото и спагетите.
2. Месото се вари до готовност и се нарязва на кубчета.
3. Макароните също се варят до готовност.
4. Лукът се запържва до златисто на тиган.
5. Месото, лукът и спагетите се смесват, изсипват се в тава, като се добавя бульонът от варенето на месото, и се пече във фурна 10–20 мин при температура 210–220 градуса.
Военен хляб
По време на войната било трудно да се осигури армията с достатъчно количество хляб и затова се налагало да се пече на фронта от природни материали – глина и кирпич.
За строителството на пещта била необходима глина с примеси на пясък и площадка с яма с дълбочина около 1 м. Такава полева пещ се изграждала за около 8 ч, после още толкова време трябвало да изсъхне. Тя е можела да изпече до 240 кг хляб за 5 зареждания.
Фронтови хляб
Когато се свършела пшеницата, се правел хляб от картофи трици. Картофите се варели и смилали. „Тестото” се изсипвало на маса, посипана с трици. Добавяли сол и поставяли в намаслени форми и пъхали във фурната.
Фронтовият хляб често се е пекъл и под открито небе. Хлябът съставлявал 80% от храната на боеца. Разчиства се дебелият сняг, прави се полевата пещ и за четири часа трябва да се изпече храната на войската.
Грахова супа
Вечерта накисвали граха в котел. Понякога слагали заедно с граха и ечемик. На следващия ден прехвърляли накиснатото във военнополевата кухня и го варили.
Докато се вари, в котела слагали запържени лук и моркови. В края на варенето добавяли картофи и задушавали на бавен огън.
Макаловка
Класическата войнишка чорба. Взема се сурова сланина, добавя се пържен лук, сипва се вода и се вари до кипване. Бърза за приготвяне и силна супа. Най-често са я правили по време на дълги походи.
Водката – важна част от битката
Доставката на храна по време на войната е играела изключително важна роля. Кашата, водката и махорката са можели да решат победата в боя.
Военнослужещите се делили на няколко категории, всяка една от които има своя норма на снабдяване. Така например редови боец трябва да получи на ден 800 г ръжен хляб, 500 г картофи, 320 г зеленчуци, 170 г просо и макарони, 150 г месо, 100 г риба, 50 г мазнина и 35 г захар.
Допълнително много категории военнослужещи получавали надбавки. Така например на средните и висшите началници се полагали още 40 г сметана или сланина, 20 г дроб, 50 г рибна консерва, 25 цигари или 25 грама тютюн.
24-часовата норма за служещите във ВВС била също по-висока. И един любопитен факт – на непушещите жени се полагали по 200 г шоколад или 300 г бонбони на месец.
Специално внимание трябва да се обърне на легендарните „наркомовски 100 грама”. Така неофициално се казвала нормата за алкохол на бойците, която била въведена заповед от 25 август 1941 г. – 100 г на ден за всеки от предната линия на армията. По 100 г на всеки без изключение се дават обаче само до май 1942 г. После излиза нова заповед, съгласно която от 15 май се дават вече по 200 г водка, но само на тези „бойци от първа линия, които имат успехи на бойното поле”. Другите получават водка само за официалните празници.
От 13 май 1943 г. по 100 г започнали да дават и на бойците от тези части, на които им предстои атака. Трябва обаче да се отбележи фактът, че на фронта обикновено са давали спирт, а не водка. Старшините го размесвали с вода до нужните 40 градуса. Водката в армията била официално разрешена до победата над фашистка Германия през май 1945 г.