Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
През януари 2006 г. тогавашният румънски президент Траян Бъсеску отговаря на въпроси в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Френски депутат настойчиво иска да получи отговор на своя роден език с аргумента, че Румъния е франкофонска държава. Бъсеску обаче се извинява, че не говори френски, и добавя нещо, което със сигурност е разгневило французите в залата: „Аз съм бил морски капитан, а при критична ситуация в морето само английският може да ви спаси живота!” След решението на британците да напуснат ЕС обаче английският започва да излиза от мода в Европа. През миналата седмица младият и динамичен френски президент Еманюел Макрон посети Виена, Букурещ и Варна, където се срещна с лидерите на четири източноевропейски държави – Чехия, Словакия, Румъния и България. Целта на Макрон не бе да провери доколко неговите събеседници владеят френски, а да разбере дали говори на един и същи политически език с тях.
През тази година Макрон стана най-ярката изгряваща звезда на европейския политически небосклон. Той успя да спечели убедително президентските избори, а след това току-що създадената негова партия си осигури стабилно мнозинство в парламента в Париж.
Амбициите на Макрон отиват отвъд френската политическа сцена. Той иска да остави ярка следа и в историята на ЕС. С това негово желание бе свързана обиколката му в България, Австрия и Румъния през миналата седмица. Изборът на тези три държави не е случаен – именно те, в този ред, последователно ще бъдат ротационни председатели на Евросъюза от началото на 2018 до средата на 2019 г.
Най-непосредствената и най-коментираната цел на Макрон бе да спечели поддръжници за сериозна промяна на т.нар. директива за командированите работници в ЕС. Тя позволява командироване в друга държава от Съюза за срок до три години, като през това време социалните плащания върху заплатата на съответния работник се правят според законодателството на изпращащата, а не на приемащата страна. Естествено, по-голяма част от потока командировани работници се движат от по-бедните източноевропейски държави към по-богатите стари членки на ЕС. За Макрон това е „социален дъмпинг”.
Действително, директивата за командированите работници се нуждае от актуализация, защото е приета още през 1996 г., когато нито една от източноевропейските държави не е била член на ЕС. Но трябва да се има превдвид, че тези командировани служители са под 1% от работещите в ЕС и едва ли изкривяват особено сериозно пазара на труда. Предложението на Макрон е максималният срок за командироване да бъде намален от три на една година и това решение да бъде взето още през октомври, когато министрите на труда от ЕС се събират на среща в Брюксел. Не е изненадващо, че искането на френския президент бе прието радушно от канцлера на Австрия Кристиан Крен – неговата страна също е привлекателна дестинация за командировани работници от Източна Европа.
В различна степен за промяна на въпросната директива се изказаха и чешките, словашките, българските и румънските събеседници на Макрон, но това не означава, че те застават на сто процента зад предложенията на френския президент. По-скоро на Съвета на министрите през октомври ще се търси някакъв компромисен вариант.
Истинската голяма цел на Макрон е да реформира пазара на труда във Франция
Известно е, че френските работници работят малко (официално работната седмица е 35-часова) , стачкуват много и е трудно да бъдат уволнени. Това държи безработицата на сравнително високо ниво и подкопава конкурентоспособността на френската икономика. За да промени тази реалност, Макрон трябва да влезе в открит сблъсък с могъщите местни профсъюзи. Като подготовка за тази битка на него му е необходим някакъв малък успех, който да изглежда като реверанс към френските работници. Именно затова Макрон иска да ограничи достъпа на източноевропейските работници до Франция и по този начин да каже на своите сънародници: Аз ви предпазвам от социален дъмпинг, а вие бъдете така добри да преглътнете реформата на трудовия пазар.
Не всички източноевропейци обаче са склонни да подкрепят промените в директивата за командированите работници. От Варна Макрон отправи безпрецедентно остри критики към Полша, като каза, че не е тя държавата, която ще определя посоката на ЕС. Полската министър-председателка пък му отвърна, че това изявление е арогантно. Варшава е категорично против промяната в директивата за командированите работници, по която в момента в Западна Европа работят половин милион поляци. На сходна позиция е и Унгария.
Спорът между Макрон и лидерите на Полша и Унгария обаче е и идеологически и е свързан с общата посока, в която ще се развива ЕС. Във Варшава и Будапеща на власт са консервативни, евроскептични, антилиберални правителства. Те градят система, която унгарският премиер Виктор Орбан открито нарича „нелиберална демокрация”. От своя страна Макрон се позиционира като лидер на либерална Европа и привърженик на по-нататъшното задълбочаване на европейската интеграция. Промени в учредителните договори на ЕС не могат да се правят без консенсус между всичките 28 държави членки, но вторичното законодателство на Съюза, към което се отнася и въпросната директива за командированите работници, може да бъде променяно по-лесно. Лисабонският договор от 2009 г. дава възможност за
вземане на решения с квалифицирано мнозинство
което се състои от 55% от страните – членки на ЕС, съставляващи поне 65% от неселението му. Това означава, че идва времето на сложни преговори за формиране на гъвкави коалиции по всеки отделен въпрос от дневния ред на Съюза. Макрон има амбицията да бъде един от главните двигатели на подобни преговори и в крайна сметка да постигне една удобна за Франция коалиционна геометрия в ЕС. В този смисъл срещите с чешкия и словашкия премиер във Виена могат да бъдат тълкувани като опит за разцепване на Вишеградската четворка и изолиране на другите нейни членове Полша и Унгария.
В замяна на подкрепата на източноевропейците Макрон им обещава те да не останат изолирани от процесите на задълбочаване на евроинтеграцията, да не изпаднат от нейното ядро. В това отношение България и Румъния имат конкретни цели – да се присъединят към Шенгенското споразумение и да влязат в т.нар. чакалня на еврозоната с перспектива да станат и нейни пълноправни членове. Френският президент даде принципна подкрепа за тези стремежи на София и Букурещ, но тук дяволът е в детайлите. Макрон каза, че ще приветства членството на България и Румъния в един „обновен” Шенген, т.е. – споразумението първо трябва да бъде реформирано, а едва след това – разширено с нови членки. И понеже съгласие за тази реформа засега няма, българи и румънци ще трябва да почакат още доста време. Още по-трудно е влизането в еврозоната. Там от източноевропейските държави засега са само Словения, Словакия и трите прибалтийски републики. България и Румъния получиха важната подкрепа на Макрон, но трябва да се има предвид, че когато става въпрос за финансови въпроси, в ЕС най-силно тежи думата на Германия, която има и най-голямо влияние върху Европейската централна банка.
С напускането на Великобритания Франция става безспорна
военна сила №1 в ЕС
и единствена държава в Съюза с ядрен арсенал. Макрон вече декларира, че ще работи за формиране на собствена отбранителна идентичност на ЕС и ще разчита на подкрепата на източноевропейците. Разбира се, като страна с голям оръжеен износ (трето място в света) Франция се стреми да пласира своя военна продукция в Източна Европа и това бе една от целите на Макрон в България и Румъния.
В крайна сметка обиколката на Макрон в Залцбург, Букурещ и Варна целеше да покаже на източноевропейците, че ако искат да имат по-добри позиции в ЕС, те трябва да говорят на един политически език с Франция. Дори и когато познанията им по езика на Волтер и Дюма се изчерпват само с parlez-vous français.
