Това твърди полк. доц. д-р Ивайло Даскалов, д.м., началник на клиниката по кардиология във ВМА.Днес началникът от само половин година на клиниката по кардиология на ВМА полк. доц. д-р Ивайло Даскалов, д. м. казва, че продължава да се учи, да се явява на конкурси и да има мечти. Най-сериозната е ВМА да създаде своя кардиологична школа, която да се продължи от младите му колеги. И тя е на път да се осъществи, доколкото в екипа има 7 специализанти и 2 докторанти. Важно е да знаеш какво искаш…
А коренякът софиянец д-р Даскалов, завършил елитната 22-ра гимназия, искал да стане лекар, откакто се помни. Дали защото е „нямал избор“ в семейство на майка, вуйчо и баба лекари, или най-естественото е да поемеш по отъпкан вече професионален път. Никой не е предопределял решението му. Но и досега си спомня как баба му, лекар по вътрешни болести в болница „Пирогов“, още била „Червен кръст“, лекувала двамата с братовчед му, обстойните й прегледи и как общувала с тях като с „истински“ пациенти. Тя и досега му е пример с подхода й към пациента, с човешкото съчувствие и с широките познания и класата на т. нар. стара школа – модел за професионална мярка. И като студент се сещал за медицинските термини, които тя употребявала.
И така, д-р Даскалов е приет в Медицинска академия. Но и приетите момчета студенти тогава „отбиват“ казармата за пълни 2 г. И той става артилерист в Разлог. За бъдещ лекар – загубено време, но за бъдещ военен лекар – било поглед отвътре към войнишкия живот. Всъщност в кардиологията д-р Даскалов е от 2003 г. след конкурс за асистент, а във ВМА е от 1995. Преди това дълго работи като лекар във военни поделения, нещо от което много негови колеги бягат. Днес откровено заявява, че не е имал друг избор. Защото с почти отлична диплома от МА в края на 1994 от 5.93, във времето на голямата безработица, въпреки амбициите трудно се намира добро място с перспектива. В това време мечтата му е да е асистент в университетска болница, да се занимава с преподаване, с наука и просто да бъде добър лекар. Но като новозавършил е готов да се занимава с всичко, докато дойде неговият час и се отдаде възможност да участва в конкурс. Навсякъде обаче искали специалност или опит… Минава през санаториум в Банкя, но не бил неговият път. Във ВМА тогавашният началник му обяснил това, което и сам знаел: че отварянето на вратата към тази и тогава най-елитна болница е да избере пътя на военен лекар.
Трудно взел решението, но семейният съвет казва „да“ с подкрепата на съпругата му. С оптимизма, че в годината, докато е т.нар. лекар интерн, „ще се отвори“ конкурс в клиниките за асистент, научен сътрудник или аспирант и да избегнеш задължителното разпределение. Но конкурс не излиза и е разпределен в поделенията на армията – първо в Самоков, после с малко късмет – в Банкя в поделение на зенитно-ракетни войски на ВВС. И така – 6,5 г. Още първата година кандидатства към цивилните за специализация по вътрешни болести, още не мислел за кардиология. Спечелва конкурса и според тогавашните правила специализира от мястото си в поделението – работи 6 месеца там и 6 месеца като специализант в клиниката във ВМА. Спомня си го като чудесно време с незаменим опит след два пъти на бойни стрелби на Шабла с много модерната тогава техника, след реална мобилизация – и преди това като войник, и сега като офицер. „През главата“ са му минали какви ли не неща, свързани с този специфичен тип медицина и с който на друго място не се сблъскваш.
„В поделение работата си е школа“ казва той. Включително и за характера ти. Взема специалност по вътрешни болести, излизат 3 конкурса, но изживява познатата съдба на много военни лекари – първо не му достига званието на старши лейтенант, на втория се класира втори, но третия спечелва за асистент в кардиологията. И се разминава с предварителната си представа, че ще продължи специалността на вуйчо си. В кардиологията започнал работа при полк. доц. Пламен Милков като началник на катедрата. Работил и при доц. Гочев, доц. Пламен Коцев. Пламен Милков му протяга здрава ръка и професионално го подкрепя. „Те всички бяха военни лекари и много добри кардиолози и чудесни педагози“, казва за своите учители д-р Даскалов. От тях отличава д-р Пламен Милков и като невероятен човек.
После в кардиологията нещата тръгват „вихрообразно“. Защото когато човек си попадне в средата и е достатъчно амбициозен, нищо не го спира: след асистент следват старши и главен асистент в клиниката за кратък период от време, а като свободен докторант през 2011 г. защитава дисертация. Между 2007 и 2009 г.работил в инвазивния сектор с д-р Борислав Ацев и добър екип от болница „Св. Екатерина“, който идвал във ВМА – правели инвазивна диагностика на сърдечносъдовата система, леви и десни сърдечни катетъризации. След което се сертифицира в ехокардиографията на фундаментално и после на експертно ниво.
След дисертацията си през 2011 г. специализира кардиостимулация, поставяне на пейсмейкъри първо в „Токуда“ и после в „Св. Екатерина“. Сертифицира се и по тази методика и след това му предлагат да стане началник на клиниката по спешна терапия, известния на пациентите Спешен център на ВМА. Всъщност школовката му е в България, а на конгресите ходи само по повод на собствени участия, не „въобще“. В кардиологията цени най-много американския опит. Европейският се базира на него. Като началник на Спешната клиника за почти 4 г. след 2013 г. от него се очакват големи промени и той ги осъществява.
Днес доц. Даскалов нарича този период уникален и казва, че може да го опише месец по месец. Тогава още я нямало единната информационна система, с която ВМА сега успешно работи, нито 24-часова спешна регистратура с пълна отчетност на пациентите, няма мониторингова система за болните, ехокардиограф. Сега клиниката по спешна терапия разполага с оборудване на топ равнище по всички стандарти, за да може да се диагностицира и лекува един спешен пациент. Това са неща, които ръководството на ВМА успява да направи още в мандата на предишния началник, сега министър на здравеопазването проф. Николай Петров. И естествено, идва последното назначение за началник на клиниката по кардиология.
