Макар разрушенията да представляват сериозен проблем, не сградите и съоръженията, а хората на Мосул преживяха най-голямата трагедия. Не е ясно все още колко от тях са били убити.
Според последните оценки на ООН от януари тази година броят на жертвите е 2463 души. От „Амнести интернешънъл“ дават числото 5805, и то загинали само при въздушни удари. По същото време кюрдски разузнавателен доклад, публикуван от „Индипендънт“, твърди, че загубилите живота си в Мосул са не по-малко от 40 000 души.
Истинската статистика за броя на жертвите няма да бъде готова скоро, тъй като все още изпод развалините биват изваждани трупове. В добавка на това близо един милион граждани са напуснали Мосул от началото на офанзивата в града миналият октомври – това е близо половината от предвоенното население, твърдят оценки на ООН. Около половината от споменатите са деца и 700 000 от тях са от западен Мосул – територията, най-зле засегната от битката.
Цивилното преселение
Случилото се в града е най-мащабното бягство в модерната история. От началото на август над 800 000 души се смятат за бездомни, твърди Международната организация по миграцията (МОМ), като над половината от тях са приютени в бежански лагери или центрове за спешна помощ. Други са се върнали в града и наемат жилища или живеят при приятели, или пък живеят в повредени от войната сгради. Над 440 000 души от Мосул живеят в лагери.
Макар много да са напуснали границите на Мосул, повечето хора, чиито домове са унищожени, на практика все още живеят в града. Над 100 000 семейства остават бездомни в рамките на Мосул. Населението в източните част се е удвоило, твърдят партниращи на ООН организации. Там са се преместили при роднини и приятели семейства от западен Мосул. Загубилите домовете си са избрали този вариант пред заминаването в бежански лагери.
Сред избралите такъв живот е 35-годишната фризьорка Джумана Наджим Абдула, която е напуснала бойното поле на запад и е дошла със семейството си в източните части. По време на управлението на ИДИЛ в града на разведената майка Джумана е забранено да практикува бизнеса си. Тя все пак успява да припечели някакви пари, като подстригва познати и надеждни клиенти, в чиито домове ходи. Сега, след като джихадистите ги няма, тя се е преместила в апартамент под наем и е отворила отново бизнеса си – фризьорски салон „Джумана“. „Бях първата, която отвори“, казва тя. „Чувствам се много горда. Хората ме предупреждаваха, че може да е опасно, казваха, че може да има последствия, но за щастие не съм имала проблеми“. Тъй като дъщеря й вече ходи на училище, фризьорката възнамерява и занапред да остане в източните части на Мосул. „Макар това да не е истинският ми дом, смятам да остана тук. Нашата къща в Западен Мосул е разрушена“, казва тя.
Кога и къде са заминали хората?
За разлика от Джумана много семейства са избрали да напуснат града напълно, за да избягат от боевете. Сред тях най-малко 3000 семейства са заминали за столицата Багдад. Ибрил – на час и половина от Мосул, е приютил 2000 семейства, останали без дом, а други 1000 са заминали на юг към провинция Салах ад Дин, което е по-краткият път от този до Багдад.
Когато през октомври 2016 г. започва офанзивата за връщането на града, ИДИЛ все още контролира големи части от Северен Ирак, така че успелите да избягат в ранните стадии на битката бягат далеч на юг. Когато иракската армия обкръжава Стария град, за семействата става по-безопасно да се преселват в съседни градове като Ибрил или в южните квартали на Мосул. Пълният размер на пораженията става ясен през юли, когато градът е върнат в ръцете на законните власти. През 9-месечния военен конфликт без дом остават 126 000 семейства. Около пет от всеки шест семейства остават да живеят в Мосул или в околните селища.
Какво предстои?
Откакто Мосул е отвоюван обратно от законните власти, правителствени служби и партньорски организации са фокусирали вниманието си върху това, хората да се върнат и да заселят обратно някога оживения мегаполис. Но предизвикателството е огромно, особено в западните части.
Докато възстановяването на сградите и инфраструктурата вероятно ще отнеме години и ще погълне милиарди долари, засега иракските власти се фокусират върху безопасността на града, за да накарат жителите му да се върнат. За тази цел те премахват мъртвите тела от улиците и разрушените сгради, елиминират спящите клетки на ИДИЛ, криминалните банди и милициите, възстановяват основните градски служби и разчистват скритите бомби. Месеците на сериозни градски боеве и въздушните удари са задръстили града с неексплодирали устройства, сред които артилерийски снаряди и ръчни гранати. Големи части от Мосул все още са минирани или милициите са заложили скрити експлозиви. От началото на прочистващата операция миналия октомври около 1700 души са загинали или са били ранени от подобни експлозиви, сочат данни на службата за мините на ООН, която координира мисията по премахване на устройствата. Нина Сичаран, директор за Ирак на Британската благотворителна консултативна група за мините (КГМ), заяви през юли, че организацията не се е сблъсквала с минни полета от такъв размер през последните 20 години. За три седмици само в едно селище източно от Мосул от КГМ са прочистили 250 импровизирани противопехотни мини. Повечето са били достатъчно мощни да разкъсат на парчета автомобил и същевременно толкова чувствителни, че да се задействат и от детско краче. Екип от МОМ, агенцията по миграцията на ООН, които посетиха разрушения медицински център на Мосул, съобщават, че по етажите на болницата са разхвърляни експлозиви, а отвън са паркирани няколко коли с недетонирани бомби.
Разделение в политиката и религията
Много запознати със ситуацията посочват обаче, че не само на физическите нужди на Мосул трябва да бъде отговорено. Мнозинството от жителите на втория по големина град в Ирак са сунити, а правителството в Багдад е управлявано от шиити с репутацията, че поставят на първо място интересите на своята религиозна общност.
Страхът от някаква форма на възмездие спира хората да се връщат в града и да възстановят живота си, смятат работещи на терен организации. Освен това липсата на „съзнателен политически диалог“ може да доведе до избухването на ново насилие, предупреди миналия месец специалният представител на ООН в Мосул Иън Къбис, докато говореше пред Съвета за сигурност. Засега хората едва-едва започват да се събират заедно и да се връщат. Проектите за бързо отваряне на болниците и на училищата, подкрепяни от програмата за развитие на ООН, наемат хора, които да помагат за разчистването на останките от разрушенията и за оправянето на сградите, за да станат годни за ползване. Ибрахим Мустафа, който участва в разчистването на разрушено кръгово движение близо до квартал Ал Зухур, вярва, че това може да бъде спасението на града. „Тук в Мосул всичко си отиде – работата ни, домовете ни, животът ни – но ние все още носим душите си. Всички съседи си помагат взаимно. Възстановяването на града е начин да оправим нещата“, смята Мустафа.
Жителите – къде са те сега?
Бруталните улични боеве, с които месеци наред иракският град Мосул беше освобождаван от владичеството на ИДИЛ, оставиха северните му части в руини, хиляди граждани загинаха, а оцелелите са разпръснати по целия свят. Чрез кореспондентите си на място и с помощта на данни от различни организации Би Би Си разказва точно какъв е мащабът на опустошението, причинено от битката между подкрепяните с въздушни удари от САЩ и съюзниците иракски сили и бойците ислямисти. Обърнато е внимание и на съдбата на жителите на Мосул. Медията се опитва да обобщи и предвиди и какво ще се случи от тук нататък.
