Сред нашите риболовци са популярни два основни вида мрени – черна и бяла. Маришката мряна, обитаваща някои реки в Южна България, се смята за подвид на черната мряна, но риболовците не си правят труда да ги делят чак на подвидове. Това е работа на биолозите.
Черната мряна е повсеместно разпространена и е типичен представител на по-горните (там съжителства с пъстървата) и средните течения на малки и по-големи реки. Интересен обект е за любителите риболовци, но мнозина се раздвояват в предпочитанията си по отношение на начина на риболов.
Като класика се приема монтажът „на куршум” – това е средноголямо подвижно олово, което се нанизва на основната линия и в края се монтира повод с кука. Тежината му е в пряка зависимост от силата на течението, но е важно то леко да се измества по дъното. Макар че е дънен, този начин на риболов е динамичен, защото си облавят перспективни места и стръвта рядко се застоява в покой. Даже някъде наричат метода „на возене” заради непрестанното изместване на примамката по дъното.
За стръв обикновено се ползват дребни дънни организми, набавени на място, изпод речните камъни – ручейници, мамарци, дребни рачета. Това е естествената храна на местната мряна и е логично тя да налита на тях. Такъв подход е изключително ефективен по неголеми реки с липса на дълбоки вирове, където мряната е привикнала да се придържа по бързеите на педя дълбочина.
Методът „на куршум” е популярен и по някои големи реки.
На Марица например пловдивските риболовци са го усъвършенствали до такава степен, че на практика това е най-сигурният начин да се хване мряна през лятото независимо от честите колебания в нивото на реката вследствие на изпускани водни маси от големите планински язовири.
Другата възможност е класическият риболов на плувка. Популярен е по Струма и дава отлични резултати през цялото лято. Мряната в тази река има стабилна популация и е активна почти целодневно, дори когато другите риби са се изпокрили в сенките и не приемат никакви предизвикателства.
На плувка примамките може значително да се разнообразят. За белите червеи няма какво да говорим – те си остават универсални и всесезонни. Но струмската (най-точно казано маришката мряна в Струма) се лови много добре и на тестени примамки.
На първо място е трохата. Това е голямо лакомство за всякаква речна риба, включително и за мрените. Вече произвеждат специализирани рибарски хлебчета, които след накисване набъбват така, че откъснато парченце лесно се набожда на куката и представлява истинска снежинка във водата. Именно оттам дойде и това наименование на култовата стръв, измислено от запалени струмаджии – риболов на „снежинка”.
