Джема Грозданова е председател на Комисията по външна политика в 44-тото НС. Депутат е последователно в 41-вия, 42-рия, 43-тия и 44-тия парламент. Ръководител е на делегацията на парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Председател е на парламентарната група за приятелство България-САЩ в НС.
– Г-жо Грозданова, проектира ли се посещението на френския президент Макрон върху дневния ред на председателството ни на Съвета на ЕС?
– Този дневен ред и приоритетите за председателството на триото Естония, България и Австрия бяха приети през април за година и половина напред. Така че посещението на Еманюел Макрон в Австрия, Румъния и у нас нямаше общо с това. Но е добре, че след 10-годишна пауза френски президент посети България, като признание, че Франция би могла да разчита на нас. Макрон акцентира върху директивата за командированите работници, но не само френският президент прави социалната политика на ЕС. Той е нов лидер, а след парламентарните избори на 24-ти септември в Германия ще се установят балансите в Съюза, доколкото между Париж и Берлин винаги е имало конкуренция „кой да води“.
– Как ще се развие дебатът за командированите работници в ЕС?
– След Лисабонския договор, който даде права на националните парламенти за т.нар. жълт картон с гласа на 1/3 от тях, това е 3-та директива, която го получава, и ЕК я оттегли. Затова френският президент търси подкрепа за различен от първоначалния текст. Ако обаче заплащането е еднакво, фирмите във всяка западна държава ще наемат основно собствените си работници. Така тези от източните страни постепенно ще загубят работа, макар и по-ниско платена. Нашата позиция по време на посещението на Макрон беше, че ще го подкрепим. Но това не е толкова лесно решение точно заради бъдещи загуби. Добре е, че получихме подкрепата му за членството ни във Валутен механизъм 2. Френската подкрепа е много важна и отново е политическо решение.
– Имаме ли вече национални позиции по поставени за обсъждане при председателството ни проблеми?
– Над 300 досиета ще бъдат придвижени тогава, но завършването им е дълъг процес и тъй като мандатът на ЕК завършва през 2019-а, финализирането им основно ще се падне на австрийското председателство. Националните позиции на едно председателство невинаги съвпадат с позициите на Съвета на ЕС и на ЕК. Но целта му е да пази баланса и да търси консенсус между всички. Така че може да се случи да имаме определена национална позиция по дадена тема, но при председателството ни да се артикулира друго. Водилите досега председателство страни знаят тази практика. Това е и ролята на председателстващата държава – да бъде медиатор.
– Кои са основните теми в дневния ред на председателството?
– Конкретните досиета ще дойдат у нас през декември. Но те трябва да са свързани с приоритетите на триото председателстващи страни. За нас това са кохезията, конкурентоспособността и консенсусът. На кохезията държим като малка страна, на която й е нужна солидарността на ЕС. Ясно е, че ако се осъществи Брекзит, фондовете ще се свият и преразпределението ще е различно, но не е вярна тезата, че при финансова рамка след 2020 г. няма да има пари. Нашият основен приоритет ще е европейската перспектива за Западните Балкани. Въпросът е какво можем да постигнем като резултат за 6 месеца за максималното ускоряване на асоциирането на страните от региона в ЕС. А Западните Балкани нямат тази сила, ако не бъдат подкрепени от съседните им страни – членове на Съюза, каквито сме ние. Има много проблеми в региона и стабилност се вижда само в Черна гора, отскоро член на НАТО. Има крачка напред с подписването на договора ни с Македония, но въпросът е кога и дали парламентът й ще има смелостта да го ратифицира преди местните избори на 15 октомври. И дали договорът ще се спазва.
– Можем ли с Гърция и Румъния да подкрепим с обща позиция присъединяването на Скопие?
– С Гъция е трудно заради позицията й за името на Македония, от която в момента не отстъпват. И затова договорът ни с Македония я подкрепя пред Атина да покаже, че няма неразрешени проблеми с България, и да я подтикне да заеме приемлива позиция, която да отвори врата на Скопие поне към НАТО. Но не само Македония е важна за нас в региона.
– За какви свои интереси се борим тук, като навсякъде имаме малцинства?
– В момента в Албания работим за това, в закона им за малцинствата да се добави и българското. Сега то не присъства и те не го признават официално. Но и малко наши хора там се самоопределят като българи и това е проблем. Имам контакти с техния парламент и смятам, че ще успеем. В Сърбия проблемът е дългогодишен и няма да се въздържа от думата асимилация, колкото и тежко да звучи, защото с българите в Западните покрайнини постепенно и бавно се случва точно това и с прийоми, характерни за предишни години на управление. С години децата нямат необходимите учебници на български език. Заради което България веднъж спря една от преговорните глави на Брюксел с Белград за членство в ЕС. Очаквам промяна, но като държава трябва да инвестираме повече в Западните покрайнини.
– Кои важни събития ще се случат у нас за 6-те месеца?
– Имаме 5 големи задължителни събития. Единствената среща на върха ще е на тема Западни Балкани през май. Очакваме присъствието на върховния представител по външна политика и сигурност Могерини на 8 февруари за неформалната среща на външните министри Гимних и за конференцията по обща външна политика и политика за сигурност и отбрана, на която ще бъдем водещи с г-н Константин Попов като председател на комисията по отбрана в НС. Основно ще говорим за Западните Балкани, за Брекзит, за сигурност от гледна точка на обмен на информация между държавите, свързана с тероризма, както и за Бялата книга с петте сценария за развитие на ЕС. Очакваме в края на септември Отчет за състоянието на Съюза на председателя на ЕК Юнкер, където предвиденото в Бялата книга да има развитие, но лично аз не очаквам големи промени. Държавите като Франция и Германия вероятно ще настояват за разделение на ядро и периферия, тяхна идея от началото на 2015-а, когато започнаха да я придвижват италианците, но подкрепена от Париж и Берлин. И за да се дават европейски пари, ще искат все по-голяма отчетност и контрол. Преди председателството на 21 ноември очакваме посещение на председателя на ЕП г-н Таяни и председателите на политическите групи. По време на председателството ни ще започне да се обсъжда и новата финансова рамка на ЕС за след 2020 г. Но във впечатленията на европейските политици, чиновници и журналисти, които идват за председателството, остава в голяма степен културната програма на домакините. Важно е с какво ще ги посрещнем, като залагаме на млади хора и състави. Всичко това рекламира страната „от първа ръка“ и затова е важно.
– Какво ще е според вас успех за председателството ни?
– Важно е да е не само технически успешно, а да предложи политика, която да се запомни след него. Големият проблем в достъпа на страните от Западните Балкани до ЕС е, че няма времева рамка и те вече не очакват срокове като стимул. И „обратните“ процеси в тях започнаха. И ако ние придвижим присъединяването им след мандата на Юнкер, това ще е успех. И след „Солунският дневен ред“ преди 10 г., когато се постави въпросът и за нашето присъединяване, да следва „Процесът София“ за Западните Балкани. А това сигурно ще привлече и инвестиции в региона… В Триест големите лидери на Европа дадоха знак, че е дошло времето. Не смятам, че Брекзит го провокира, едното не замества другото. И тук е големият въпрос – дали Европа няма да тръгне в различни посоки. Защото след войната Съюзът гарантира мира на континента, а днес го приемаме за даденост. Европа трябва да е по-агресивна в реакцията си на тероризма, той няма „да отмине“ сам.
