На 3 септември Северна Корея обяви, че е извършила тест на водородна бомба и го нарече „абсолютен успех“, предаде Би Би Си. Държавната телевизия на КНДР излъчи кадри, на които Ким Чен Ун подписва заповед за провеждането на ядрен опит. Бомбата била показана по време на инспекция от лидера Ким Чен Ун в Института за ядрени разработки. В съобщението се казва още, че върховният лидер е наблюдавал как тя била монтирана на Междуконтинентална балистична ракета (МБР).
Мощността на бомбата варирала от десетки до стотици килотона, а всички компоненти били произведени на територията на Северна Корея.
На 29 август КНДР изстреля балистична ракета „Хвасон-12”, която прелетя над японския остров Хокайдо и падна в Тихи океан. Ракетата измина 2700 км и достигна височина 500 км.
„Ройтерс” предаде, че Южна Корея и Япония са потвърдили извършения от Пхенян ядрен опит. Той е най-мощният от шестте теста с ядрено оръжие, направени досега от КНДР. Японските сеизмолози са регистрирали трус от 6,3 по скалата на Рихтер, което е десет пъти повече, отколкото при предишните опити. Земетресението е станало на дълбочина нула метра. Това дава основание на военните експерти да смятат, че става дума за термоядрено оръжие с мощност около 100 килотона. Това е пет пъти повече, отколкото мощността на атомната бомба, хвърлена от САЩ върху Нагасаки през август 1945 г.
На 3 септември Северна Корея обяви, че е извършила тест на водородна бомба и го нарече „абсолютен успех“, предаде Би Би Си. Държавната телевизия на КНДР излъчи кадри, на които Ким Чен Ун подписва заповед за провеждането на ядрен опит. Бомбата била показана по време на инспекция от лидера Ким Чен Ун в Института за ядрени разработки. В съобщението се казва още, че върховният лидер е наблюдавал как тя била монтирана на Междуконтинентална балистична ракета (МБР).
Историята на създаването на термоядреното оръжие тръгва преди Втората световна война, но ще започнем от 1 ноември 1952 г., когато САЩ взривяват за първи път в света термоядрен заряд по метода „Телер–Улам“ на един от Маршаловите острови в Тихи океан. Това още не е бомба, а лабораторен образец с размерите на 3-етажна сграда, пълна с течен деутерий и със специална конструкция. През август 1953 г. Съветският съюз взривява първата в света водородна бомба по схемата „Облаче“, известна като РДС-6, на полигона край Семипалатинск. През 1954 г. САЩ взривяват водородна бомба, изработена по схемата „Телер–Улам“. През 1955 г. СССР провеждат изпитание на бомбата РДС-37, изработена по същата схема.
На 30 октомври 1961 г. Съветският съюз провежда изпитание с най-мощната водородна бомба, съществувала някога. Това става на архипелага Нова Земя в Северния ледовит океан. Първоначално са имали намерение да взривят бомба с мощност 100 мегатона, но както по-късно се шегува Хрушчов, за да не изпочупят прозорците в Москва, я направили с мощност около 50 мегатона. Това е все едно да се взривят на едно място 50 млн. т тротил. Наричат я „Цар бомба“.
Бомбата е взривена на 4000 м над земята, а взривната вълна обикаля три пъти земното кълбо. Изпитанието е успешно, но бомбата не е въведена на въоръжение. Тези свръхбомби имат повече политическо значение. По-късно това се нарича „сдържащ ефект“.
В началото на 1963 г. Хрушчов заявява пред целия свят, че СССР разполага с ново оръжие за масово унищожение – водородната бомба. Светът обаче разбира, че ескалацията на надпреварата в ядреното въоръжаване е опасна за всички, и през август същата година е подписан Договорът за забрана на ядрените опити в атмосферата, в космоса и под вода.
По-нататъшните усилия се съсредоточават върху намаляването на размера на водородните бомби, за да могат те да бъдат пренасяни на огромни разстояния с балистични ракети. Още през 60-те години тяхното тегло намалява до няколкостотин килограма, а през 70-те една балистична ракета може да носи до 10 бойни глави едновременно.
Разликата между атомната и водородната бомба е, че атомната действа на основата на ядрения разпад, а водородната – на основата на ядрения синтез. Най-елементарно казано, при атомната бомба с помощта на един конвенционален взривател се нарушава критичната маса на радиоактивния материал – плутон или уран, и от това следва ядрена реакция, при която ядрата на атомите се разпадат и резултатът е неконтролируем ядрен взрив.
При водородната бомба имаме ядрен синтез – сливат се ядрата на деутерия и трития, които са изотопи на водорода. Затова бомбата се нарича водородна. Тя съдържа в себе си класическа атомна бомба и работен материал, наречен литиев деутерид – LiD. Увеличаването на мощността на водородната бомба става с увеличаване на масата на работния материал, при което може да се създадат и бомби с мощност 500 мегатона. При обикновената атомна бомба такава мощност е непостижима, освен това водородната е по-евтина от атомната.
Термоядрено оръжие официално притежават САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея.
Между атомната и водородната бомба има още значителни разлики. Интензивността и силата на ударната вълна при водородната бомба превишават в пъти тези при атомната. Зарядът само в няколко мегатонна водородна бомба превъзхожда мощността на атомната бомба хиляди пъти. Трудно е да си представим какво би станало през 1945 г. в Хирошима и Нагасаки, ако в тогавашните 13/20 килотонни бомби имаше водород.
При взривяването на една 50-мегатонна водородна бомба огненото кълбо е с диаметър 4, 5–5 км. Звуковата вълна достига до 800 км, от отделената топлина човек може да изгори на разстояние 100 км. Атомната гъба достига височина 70 км, а радиусът на шапката е 50 км. Бомбата над Хирошима има огнено кълбо с диаметър 300 м, атомна гъба с височина 12 км и радиус на шапката 5 км. Температурата в епицентъра на взрива е 3000 градуса по Целзий. Температурата, която се отделя при взрива на над 20-мегатонна водородна бомба, изпарява бетона в радиус от 5 км.
Реакциите
Цялата международна демократична общност реагира остро на случващото се на Корейския полуостров. Безспорно това е едно от най-сериозните предизвикателства пред световната дипломация в последните години.
Българското външно министерство разпространи съобщение до медиите, в което се казва: „Министерството на външните работи на България осъжда остро извършения от Корейската народно-демократична република (КНДР) на 3 септември 2017 г. шести поред ядрен опит.
Тази поредна тежка провокация е сериозно нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на споразумението за гаранциите на МААЕ. България категорично осъжда подобни действия, които водят до допълнително повишаване на напрежението в региона и представляват заплаха за световните мир и сигурност.
Призоваваме КНДР да прекрати веднъж завинаги своята ядрена и балистична програма по цялостен и необратим начин, изпълнявайки в пълна степен своите международни ангажименти, както и да се ангажира с конструктивен диалог с международната общност за намирането на изход от ситуацията по мирен път“.
Изпитанието на водородна бомба отбелязва нов етап в кампанията на севернокорейския ръководител за превръщането на страната в ядрена сила.
Считам, че изпитанието на, както се предполага, водородна бомба, отбелязва още един етап в кампанията, която севернокорейският ръководител води, за да превърне страната си в ядрена сила.
Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ полковник доц. д-р Димитър Недевски – началник на катедра „Мениджмънт на извънредните ситуации“ към Факултет „Командно-щабен“ на Военната академия „Г. С. Раковски“. „Този акт е сериозно нарушение на действащите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и договора за пълна забрана на ядрените опити. Нормално е да бъде сред водещите новини. Искам да спомена, че досега в света са извършени повече от 2000 ядрени опита, като ядрените им заряди са с тротилов еквивалент, значително по-мощен от този, с който е извършен опитът в Северна Корея. Понеже ме попитахте дали има основание за притеснение, мисля, че проведеният опит тревожи повече с това, че води до нарастване на напрежението в региона и произтичащите от това реакции“, коментира полк. Недевски. Той даде за пример факта, че Южна Корея и САЩ вече са се договорили да разгледат възможността за военен отговор на действията на КНДР.
