Капитан I ранг професор д.с.н. Янцислав Янакиев е директор на Института за перспективни изследвания за отбраната при Военна академия „Г. С. Раковски“. Той сподели своите възгледи за развитието на военната наука, перспективите пред военното образование и приоритетите, които си поставят експертите в процеса на изграждане на бъдещите военни лидери.
– Г-н капитан I ранг, именно в Института за перспективни изследвания за отбраната е разположена и секцията за военна история. Как съчетавате двете неща, това ли е всъщност реалната приемственост и ползването на поуките от практиката?
– Ние вече сме започнали развиването на такава система за извличане на поуки от практиката на първо ниво, вътре в академията. Във всички структури на академията има определени хора, които трябва да наблюдават собствената си дейност и ежемесечно да идентифицират, ако има някакъв проблем, как се реагира и как е преодолян той, за да не се повтаря следващия месец. Не трябва обаче да се гледа и само назад, защото, който гледа много назад, изпуска бъдещето! Нашата задача като институт е да обобщаваме тази информация, която се представя на ръководството. Освен това имаме задачи да провеждаме изследвания и с хора, които се завръщат от мисии и учения. По време на ученията също се правят изследвания. Всичко това се издава в книги и брошури. Така беше направено с поуките от мисията още в Камбоджа, Афганистан и Ирак.
– Каква е целта на тези издания?
– Целта е тези, на които им предстои мисия, да се запознаят с опита на други от подобна мисия. Това става и в курсовете за подготовка на офицери за мисии и щабове на НАТО и ЕС. За тях тази информация е полезна и това личи от факта, че книгата се изчерпа, вече я има само в електронен вариант.
– Какво е мястото на Института за перспективни изследвания на отбраната в структурата на академията и в Българската армия въобще?
– Институтът е основно звено на академията, така, както са и двата факултета.
– Като наблюдавате анкетите от обучаваните, които всяка година анализирате, какво най-често ви прави впечатление, какво е мнението им за обучението в академията?
– Ние ги питаме в началото, до колко са съвпаднали очакванията им с това, което са видели. Има тенденция на нарастване на съответствието между очакванията и реалността. Тоест има пълна удовлетвореност от това, което получават като образование при нас, във всички направления. Ние като институция се стремим да отговаряме на промените и да ги предвиждаме, за да реагираме изпреварващо.
– Как отчитате дейността си?
– До момента имаме един междинен доклад, направен вътрешно, само за академията. Имаме и помощ от колеги от Министерството на отбраната, които ни помогнаха при оценката на средата за сигурност.
– Институтът подпомага дейността на факултетите при придобиването на магистърската степен, как се осъществява това?
– Това става и чрез директно участие в курсове, които факултетите организират, а ние водим, заедно с колеги от звеното. Имаме и наши собствени курсове. Такива са: „Архивистика“, „Управление на знанието в организацията“. Нов курс, който беше пилотен е „Социални медии и национална сигурност“.
– В тези курсове може ли да се кандидатства свободно?
– Да, разбира се. Те са предназначени за служители в държавната администрация.
– Има ли и какъв е интересът към тези курсове?
– Има традиционен интерес, предимно от държавната администрация. Средно по около 7-10 човека имаме в отделните курсове. Специално курсът ни „Социални медии и национална сигурност“ беше особено актуален и интересът към него беше доста засилен от ДАНС, от МВР и други структури, като Министерство на финансите, Столична община и други.
– Какъв е профилът на преподавателите и учените във Вашия институт?
– Институтът като ниво на научна експертиза сочи, че имаме четирима професори, от тях трима са доктори на науките, езиковата подготовка е на доста добро ниво в състава. Каним и външни лектори.
– Каква е комуникацията ви със сродни институти в съюзническите армии?
– Имаме добри комуникации с италианския център за стратегически изследвания. Имаме отношения и с Катарския център за стратегически изследвания, в Доха. Поддържаме връзки и с румънския институт за стратегически изследвания, също и с Гърция. По линия на Консорциума на военните академии също имаме контакти. Двама човека сме и национални представители в Организацията за наука и технологии на НАТО.
– Какво Ви предстои през новата учебна година?
– Домакинстваме на един изследователски екип на Организацията за наука и технологии на НАТО, който е свързан с изследване на ролята на етническо, полово и културно разнообразие във Въоръжените сили и ефектите върху работата в екип в мултикултурна и мултинационална среда. Това е нещо ново, наистина, което ще се състои през септември.
– Какви са най-честите теми, когато провеждате социологическите проучвания в армията?
– Ежегодно изследваме организационния климат във Въоръжените сили. Там питаме за удовлетвореност от службата в армията, нагласи за напускане, защо са кандидатствали, с какво ги привлича военната професия, престижа на професията, как го виждат. Това изследване предстои през октомври тази година. Провеждаме го съвместно с Дирекция „Човешки ресурси“ на Министерство на отбраната. Вече ще имаме четири последователни години, през които провеждаме тези изследвания по една и съща методика. Така имаме наблюдение за процеса. Изследвали сме също и реализацията на випуска на военната академия и на военните училища, година след завършването, което е също традиционно изследване.
Сътрудничеството
В един ВУЗ има няколко основни неща, на първо място е, разбира се, обучението, веднага след това са научните изследвания. По всички документи, европейски и национални, научните изследвания и образованието трябва да вървят ръка за ръка.
Институтът за перспективни изследвания за отбраната /ИПИО/ е звено, което организира и координира, но не е единственото звено за научни изследвания в академията.
Акцентът е върху организиране и провеждане на научно-изследователски проекти. Акцентът на факултетите е образованието. ИПИО допринася с обратната връзка от обучаваните. Търсят ефектите от промяната в средата за сигурност, от трансформацията на НАТО и влиянието върху изграждането на структурите на Въоръжените сили на България. В този процес участват експерти от цялата академия.
Предстоящи събития
Предвидена е конференцията „Бъдещите Въоръжени сили – 20-40“, за да се погледне напред, какви Въоръжени сили ще ни трябват, за да се изпълняват задачи през следващите поне 20 години. Предстои също и кръгла маса през есента. Там ще бъдат поканени представители на дирекции от Министерството на отбраната и от видовете Въоръжени сили, за да се реализира ефектът на обратната връзка.
Разработва се и още един тригодишен проект – „Човешкият фактор в киберсигурността“. Тук се очаква догодина докладът да е готов и в периода 16-19 април България да домакинства голям форум на НАТО, който ще бъде специално за човешкия фактор в киберсигурността.
Институтът работи и по многогодишни проекти за изследване на организационния климат във Въоръжените сили.
