Българският Червен кръст и издателство „Факел“ организираха панихида по повод 100 години от кончината на царица Елеонора. Панихидата бе отслужена на 12 септември 2017 г. от 10.30 часа в двора на Боянската църква.
Малцина познават името на царица Елеонора, макар че на нея е посветил стихове и Иван Вазов. А нейната благотворителност, милосърдие, грижа и съпричастност към ранените войници по полевите болници и лазарети на Балканските войни и Първата световна, Неда Антонова написа книга, в която я нарича „Белият ангел с червения кръст” и „Коронованият ангел на България“.
Когато цар Фердинанд през февруари 1908 г. (тогава все още княз) я води в България, германската аристократка Елеонора фон Ройс–Кьостриц бързо печели любовта на заварените деца на царя а и на българския народ. Веднага бива провъзгласена от ръководството на Българския Червен кръст за негова покровителка, като преди това тя вече има популярност в Международния Червен кръст.
При заседанията на БЧК тя се явява облечена в униформата на милосърдна сестра или в китела на полковник от подшефния й 24-ти пехотен Черноморски полк, когато присъства на негови празници и маневри. В същото време дарява значителни суми от личния си фонд на Дружеството за борба с туберкулозата, на Съюза за благотворителност по време на война, на дружеството
Елеонора участва в Балканската война като милосърдна сестра. Преживяла ужаса на войната, царицата рухва и физически и психически след земетресението през 1913 г., което нанася огромни щети на Велико Търново и Горна Оряховица и взима човешки жертви.
Съпричастна с пострадалото население, само час след като научава за бедствието, царица Елеонора изпраща телеграми до водещите софийски издания с апел за събиране на средства в полза на пострадалите. Същия следобед с малка свита Нейно Величество пристига на място да се запознае с последиците от злочестината. 
Елеонора посещава още Горна Оряховица и Лясковец, дарявайки лични средства за пострадалите. На връщане към София, след разклона за Тетевен, тя се чувства зле, повръща, но не търси лекарска помощ, смятайки че случилото се с нея е временно неразположение. Болестта й, започнала още от фронта при Чаталджа, напомня още няколко години за себе си и я отнася в гроба на 12 септември 1917 г., когато тя е само на 57 години.
Малцина знаят, че Боянската църква дължи спасението си на нея. Тя е имала познанията за ценността на стенописите и фреските и дарила средства боянчани да купят терен за нов храм, тъй като те смятали да разрушат старата църквица и на нейно място да издигнат по-голяма.
Предстои да бъде открита и изложба за благотворителната й дейност и като сестра на милосърдието по фронтовете на войните за национално обединение от 1912-1917 г., организирана от поета Румен Леонидов, общественика и изследовател на Третото български царство Тошо Пейков съвместно с Българския червен кръст, чийто активен съосновател е била царицата.
