Една зала от постоянната експозиция на Националния военноисторически музей (НВИМ) е посветена на обявяването на Независимостта на България. В залата са показани две отличия, които са свързани с това събитие. Първото е Орден „Св. Александър“, който е учреден от княз Александър I на 25 декември 1881 г. Това е най-високото отличие в Княжество България, но е свързано и с обявяване на Независимостта на България. В разрез с Търновската конституция и нейния чл. 58, който забранява създаването на ордени, първият български княз учредява този орден и започва да го раздава, включително и на чужди короновани глави, с което изтъква все още юридически несъществуващия суверенитет на българската държава, разказа главен експерт Лилия Криворова от военния ни музей.
След обявяването на Независимостта цар Фердинанд в края на 1908 г. учредява една най-висока степен на ордена – Велик кръст. Именно тази степен е показана във витрина в НВИМ. С учредяването на това българският монарх демонстрира самостоятелността и независимостта на българската държава.
Другият експонат, който е свързан с обявяване на Независимостта, е Орденът „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“. Този орден е учреден от цар Фердинанд след признаването на Независимостта ни, което се случва на 6 април 1909 г. с подписването на българско-турския протокол и на 18 май 1909 г. царят учредява ордена. Това е най-високото отличие в Царство България до въвеждането на републиканската наградна система през 1946 г. Това е един от символите на независимостта и суверенитета на държавата и авторитета на монарха. Това е и първото отличие, утвърдено със закон, който гласува 14-ото обикновено Народно събрание през февруари 1910 г. Този орден е династически, не е масов. Според статута на ордена той може да бъде връчен само на 15 българи, а до 9 септември 1944 г. той е получен от десет българи, сред които е и единственият военен, който е удостоен – това е генерал от пехотата Данаил Николаев, който е награден през май 1936 г. от цар Борис III. Този орден е бил връчен и на поета Иван Вазов. Първият носител на ордена е Екзарх Йосиф.
Според статута на ордена престолонас-ледниците могат да го получат при навършване на пълнолетие. Княз Борис го получава през 1912 г., когато навършва 18 години, а княз Кирил го получава по-късно. Освен степента велик кръст има голямо и малко огърлие. Голямото огърлие е привилегия на управляващия владетел, а с малко огърлие се награждават престолонаследниците и членове на чужди династии. С голямото огърлие цар Борис III се появява за първи път, когато се възкачва на престола на 3 октомври 1918 г.
На 22 септември само за един ден в НВИМ ще бъде изложено голямото огърлие, притежание именно на цар Борис III.
Една от реликвите които НВИМ притежава, е печатът на Княжество България. С него са подпечатани всички държавни документи от 1879 г. до 1908 г. От 1915 г. до 1918 г. огърлието на ордена „Св. св. равноапостоли Кирил и Методий“ се появява и в изображението на държавния герб. През 1911 г. княжеската корона в герба е сменена с царска и това става с поправка в Търновската конституция.
Друга реликва, която НВИМ пази от тази епоха, е униформата на цар Фердинанд, с която той обявява Независимостта в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, с нея е и на хълма Царевец където е прочетен и манифестът за обявяване на Независимостта на България. Униформата е дарена от цар Борис III на Главния военен музей през 1937 г. На нея са фелдмаршалските пагони, получени през 1916 г. от германския кайзер Вилхелм IIЗапазена е и униформата на военния министър в кабинета на Александър Малинов генерал Данаил Николаев. Той присъства на събитието в Търново при обявяване на Независимостта. Това е парадната униформа на министъра. Униформата е част от дарението, което той прави през 1937 г. и през 1943 г. На мундира е поставена втора степен на
ордена „За храброст“
и най-високите степени на няколко чуждестранни ордена, които той получава в качеството си на военен министър от 1907 г. до 1911 г. Тук са „Звездата на Румъния“, османският орден „Османие“, най-високото сръбско отличие – „Бял орел“ и персийският орден „Лъв и слънце“. През януари 1909 г. именно генерал Николаев мобилизира 8-а пехотна Тунджанска дивизия за прикритие на турската граница, защото през януари 1909 г. – османското правителство предявява претенции към територии около Свиленград и струпва войски на границата.
Проблемът е решен по мирен начин с подписването на протокол на 6 април 1909 г. и след това българската Независимост е призната от всички Велики сили.
Когато обявява Независимостта в Търново, цар Фердинанд поема шефството над 18-и пехотен Етърски полк и възлага шефството 20-и пехотен Добруджански полк на княз Кирил. Тези два полка, които са на гарнизон в Търново, минават в тържествен марш след обявяването на Независимостта ни.
