Булевард „Трета армия” да се нарича „Бургаско шосе” в Сливен ще предложат на общинското ръководство офицери и сержанти от местната организация на СОСЗР. Това стана ясно по време на честването на 105-ата й годишнина в Града на стоте войводи. Името на първия командващ на армията генерал Радко Димитриев да носи настоящата улица „Роза Люксембург”, предложи още запасното воинство, което съвместно с военно формирование 22220 и Община Сливен организира тържествата. Те започнаха с военен ритуал по полагането на венци и цветя на войнишкия паметник „Орлето”, построен в знак на признателност към воините от Седми конен полк.
Гости на тържествата бяха заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант от резерва Атанас Запрянов, депутатът от 44-тото Народно събрание и член на съюза бригаден генер ал от запаса Кольо Милев, командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, бивши командващи на Трета армия, началници на военни формирования в гарнизон Сливен, представители на държавната и местната власт и много граждани.
Слово по случай празника произнесе председателят на Общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Сливен майор от резерва Митко Манев. Къде на шега, къде със сълзи в очите с „Честит помен” се поздравяваха бившите военнослужещи в Сливенския гарнизон, като си подхвърляха един на друг, че не е толкова страшно, че Трета армия вече не съществува.Честването продължи с шествие до Военен клуб – Сливен, където се състоя тържествено събрание концерт. Участниците в концерта посрещнаха знамената на България и това на СОСЗР. От името на бившите командващи на армията приветствие и кратък доклад за бойния й път изнесе генерал-полковник от запаса Цветан Тотомиров (командващ Трета армия 1991–1993).
В словото си той припомни, че Трета армия не за пръв път е закривана. След Ньойския мирен договор тя прекратява съществуването си в продължение на 18 години, но духът на третоармейци не бил сломен и забравен.
Заместник-министър Запрянов успя да развесели аудиторията на финала на приветственото си слово с думите: „Като второармеец потвърждавам, че ние наистина знаехме Трета армия като „Трета бойна” – най-голямата, най-многочислената, ней-съвременно въоръжената, юмрука на нашата национална отбрана по време на Варшавския договор. Ние бяхме от Втора армия – резервна, но имаше и по-зле: Първа армия – парадна.”
Трета българска армия е създадена на 17 септември 1912 г. с указ на цар Фердинанд I. Войските на Трета българска армия, като основно самостоятелно действащо формирование, остават в историята най-вече със забележителните си победи при Лозенград, Бунархисар, Чаталджа и освобождаването на Добруджа през 1916 г. Отделни подразделения на армията и нейни части участват в превземането на Одринската крепост.
През 1944–1945 г. Трета армия се включва в разгрома на хитлеристка Германия. След 1951 г. щабът на трета армия е преместен от Варна в Сливен. В края на 50-те години са премахнати конните части и животинският транспорт към сухопътната армия. Пехотните дивизии на армията са преобразувани на стрелкови. Към Трета армия се придават нов род войски – ракетни, автомобилни, парашутни, радиотехнически. По-късно е придадена поддържаща и обслужваща авиация. Основен принцип на военнослужещите в армията става девизът:
На 1 януари 1996 г. Трета българска армия е преобразувана в Трети армейски корпус, който на 1 юни 2003 г. е преобразуван на Командване Изток. Командването е разпуснато на 31 май 2006 г., а на 31 декември 2006 г. Трета българска армия окончателно е разформирована. Трета армия бе най-голямата във войската ни. Тя е и главната ни ударна сила. Прегражда турското направление и основната й задача е да отрази евентуална агресия от страна на южната ни съседка. Трябва да удържи турската армия на Сакар планина и възвишенията около Бургас–Ямбол–Грудово за седем денонощия, докато пристигнат руснаците и развърнат войските си.
Тържествата за деня завършиха с празничен концерт на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили и на Росица Кирилова.
Юбилейното честване завърши с шахматен турнир, организиран от запасното войнство и Военен клуб – Сливен.
