В навечерието на Деня на Независимостта и в България се проведе засилена полицейска акция. Поводът – Европейският ден без загинали на пътя. Е, у нас не мина съвсем без загинали – как иначе ще се отличим от останалите страни и народи. Но най-страшното, което мина почти тихомълком, е споменатото от пътните полицаи, че само в този ден са регистрирани два пъти повече шофьори, седнали зад волана след употреба на наркотици, отколкото за цял месец.
Най-вероятно и в другите дни на годината има доста дрогирани, които натискат педала на газта, но големият урожай е паднал при масираните проверки на 21 септември. Дано не е било, само за да се отчетем пред Брюксел. Защото явно дрогата съвсем сериозно се е наместила на шофьорското място. В този Европейски ден без загинали на пътя катаджиите са предотвратили още възможни произшествия, като са хванали любителите на силни усещания, преди да направят белята. Но и така картината не е особено ведра. Ето как я пресъздава безпристрастният език на служебната справка на МВР:
В 00:00 ч. на 21 септември 2017 г. на територията на България започна операция EDWARD – Европейски ден без загинали на пътя, инициирана от Европейската мрежа на службите на пътна полиция – ТИСПОЛ.
Към 20:00 ч. на територията на страната са регистрирани 17 тежки пътнотранспортни произшествия с един загинал и 24 ранени.
Жена загуби живота си при сблъсък между 2 леки автомобила, други две са ранени, едната е с опасност за живота.
68-годишен мъж с повече от 47 години стаж като водач самокатастрофира при движение в населено място. Оказана му е лекарска помощ.
22-годишен младеж със стаж като водач 1 година самокатастрофира с лек автомобил в стълб при движение в населено място. Друг млад мъж на 24 години със стаж като водач 9 месеца е ранен при ПТП между 2 леки автомобила.
При спиране да пропусне движещи се по път с предимство моторни превозни средства автобус е блъснат отзад от микробус с водач със стаж 23 години, който е ранен без опасност за живота.
68-годишен мъж с повече от 47 години стаж като водач самокатастрофира при движение в населено място и му е оказана лекарска помощ.
Двама водачи на двуколесни МПС (мотоциклет и мотопед) пострадаха леко при инциденти – единият самокатастрофира, а другият претърпя сблсък с лек автомобил.
Четирима пешеходци пострадаха в произшествия с лек автомобил. Пострадалите са откарани за преглед в болнични заведения.
В един от пътните
инциденти с пострадали до момента е установено управление на МПС след употреба на алкохол.
Допуснати са 2 ПТП с материални щети, при които водачите са управлявали МПС след употреба на алкохол.
Вижда се, че алкохолът сякаш е неизкореним от нашенските пътища. Но успоредно с него сред по-младото поколение, упорито си проправя път и дрогата. Допреди няколко години тя даже не фигурираше в законите които неизбежно все изостават от авангардните проявления на престъпността. При няколко драстични случая на сякаш невъзможни, но все пак случили се пътни произшествия неизбежно беше установена употреба на наркотици. Особено звучно отекна гибелта на бебе в количка, оставена на тротоара пред магазина в созополско село и пометена от джипа на граничен полицай. Оказа се, че пазителят на браздата не само е пил цяла нощ на някакво празненство с колеги, но в кръвта му бяха намерени следи и от наркотици.
И точно когато санкциите в закона за употреба на наркотични вещества и шофиране започнаха да стават справедливо високи, когато Пътна полиция въпреки недоимъка и цената на един тест от 30 до 50 лв. започна да лови и дрогирани шофьори избуя масово протестно движение в модерната сфера на виртуалното пространство. Рукнаха мнения, тези и доказателства, че едно е да намерят следи в кръвта ти от наркотик, съвсем друго е той да ти е повлиял на способността за шофиране. Защото можело да си „употребил” преди два дни, но дрогата още да „фигурира” в теб, без обаче да пречи на концентрацията ти и на способността да шофираш. И тръгнаха рояци експерти да обясняват как било в Холандия, как било в еди-кой си щат на САЩ, където дрогата била легализирана. Това напомня на някогашните членове в Наказателния кодекс, където употребата на алкохол беше записана като смекчаващо вината обстоятелство – напил се човекът, блъснал пешеходеца. Докато тогавашният главен прокурор Ярослав Радев не защити тезата, че алкохолът е не смекчаващо, а утежняващо вината обстоятелство – след като е записана забрана за пиене и съзнателно си я нарушил, ще носиш по-тежко наказание. Така е днес и с дрогата. Някъде да е казано или законово постановено, че наркотиците са разрешени? Колкото до споровете как влияят на способността за шофиране – едва ли ще се намери сериозен учен, лекар или специалист, който да поддържа тезата, че можеш да „шмъркаш” или да се натъпчеш с някаква синтетика и да си безопасен на пътя. Обяснимо е желанието на мнозина „модерни хора” да презират алкохола, но да възприемат кокаина или различните „вълшебни хапчета” като средство за разпускане, релакс или дори като начин на живот. Но на пътя, където и без това даваме всяка година по близо 1000 убити и 10 000 ранени, техният начин на живот няма място.
Въпреки виртуалните, а и други опити за защита на дрогата зад волана законодателят става все по-безкомпромисен и санкциите за „употребилите” нарастват. Но пак по нашенски – какво от това?
До затвор по принцип се стига много рядко, и то при особено тежък случай. Пък и докато се произнесат всички инстанции, заплашеният от решетки може да е намерил своята неизвестност в държава, с която нямаме договор за юридическа помощ.
Остават глобите, чиито цифрови измерения вече са с много нули. Но практиката показва, че те реално са несъбираеми. Играта на котка и мишка между задължения да плати и институциите продължава до отпадането на глобата по давност. Също като космическите обезщетения, които съдът присъжда на някой убиец да заплати на семейството на жертвата, като на всички е ясно, че това е невъзможно.
И най-интересният момент. В България разрешена дрога няма. Полиция и ГДБОП дебнат канали, дилъри, трафиканти и „мулета”. Отчитат удар след удар по наркотрафика. И в същото време, когато катаджиите хванат някого, седнал зад волана след употреба на наркотици, никой не го пита откъде и как се е сдобил с тези вещества, които законът у нас категорично забранява. Дали сигнализират колегите си, които работят по наркоразпространението, не е ясно. Ако това се прави – вероятно много дилъри, поне на ниско и средно равнище може поне да помиришат затвора. Но сега връзката между различните звена се къса някъде и надрусаният водач получава само административно наказание. Така сред несъбираеми глоби, наркотици и неизвестни дилъри се ражда чувството за предизвестената безнаказаност. Която води до затвърждаваща се безотговорност и презрение спрямо закона. Резултатите са отдавна известни – в края на всяка година черната рекапитулация на пътя е като от не съвсем малка локална война.