Макар и победител, коалицията на Меркел между Християн-демократическия съюз и баварския Християн-социален съюз (ХДС–ХСС) печели значително по-малко гласове в сравнение с вота отпреди четири години. Съответно и депутатите й намаляват от 311 на 246. Слаб резултат под очакванията показаха и социалдемократите – досегашният коалиционен партньор на ХДС–ХСС. Веднага след изборите техният лидер Мартин Шулц заяви, че това е краят на сътрудничеството с Меркел – социалдемократите твърдо минават в опозиция.
В новия Бундестаг броят на партиите се увеличава от четири на шест, което откроява тенденция към фрагментация на германската политическа сцена. Двете големи формации от ляво и от дясно губят гласове, които се насочват към по-малките играчи. Сред тях най-коментиран е добрият резултат на „Алтернатива за Германия” – крайно дясна националистическа антиимигрантска партия, която влиза за пръв път в парламента, при това с двуцифрен процент от гласовете. В основата на нейния успех е критиката срещу бежанската политика, водена от канцлера Меркел.
Темата за имигрантите променя нагласите
Темата за имигрантите бе главната в предизборните дебати и „Алтернатива за Германия” успя да привлече много досегашни избиратели на ХДС–ХСС, разтревожени от наплива на мюсюлмани от Близкия и Средния изток, които не могат да се интегрират в германското общество. Дълбочинните социологически изследвания показват, че крайната десница е успяла да „открадне” около 1 млн. гласоподаватели от партията на Меркел и около половин милион от социалдемократите, като същевременно е привлякла и 1,2 млн. души, които не са гласували на предишния вот.
Успехът на „Алтернатива за Германия” в известна степен е знак, че германската политика се „нормализира”, като се доближава до картината, наблюдавана в повечето страни от ЕС. Почти навсякъде в европейските парламенти има крайно десни антиимигрантски партии и Германия бе една от последните държави, незасегнати от тази тенденция. Това е и знак за изживяването на травмата от времето на нацизма – десетилетия след края на хитлеристкия режим немците носеха чувство за вина и гласуването за партии, изповядващи ксенофобия и нетолерантнст, бе табу.
„Алтернатива за Германия” е типична партия на протестния вот, тя привлича хора, които не харесват досегашното статукво и същевременно не искат да са пасивни наблюдатели на политическия процес. Поради това връзката между партията и нейните избиратели е доста хлабава, едно социологическо проучване показва, че 60% от далите своя вот за „Алтернатива за Германия”, са мотивирани не от някакви дълбоки и устойчиви идейни подбуди, а от това, че искат да покажат червен картон на всички останали партии. При това тази формация не е единна – в нея има както „умерено”, така и „екстремистко” крило. Сътресенията започнаха два дни след вота, когато Фрауке Петри – един от съпредседателите на „Алтернатива за Германия”, обяви, че заедно със своя съпруг, който е евродепутат, напускат партията, защото тя е станала прекалено радикална. Въобще германската крайна десница е доста далеч от класическия образ на традиционните ултраконсервативни християнски политици, привърженици на традиционните ценности. Така например сред най-ярките лидери на „Алтернатива за Германия” е Алис Видел, която е 38-годишна лесбийка, живееща в Швейцария със своята партньорка от Шри Ланка и двете им осиновени деца.
Двете Германии все още съществуват.
Особено впечатляваща е електоралната карта на страната, която показва, че близо три десетилетия след обединението все още съществуват две Германии – западна и източна. В бившата ГДР „Алтернатива за Германия” е втора политическа сила след ХДС–ХСС с впечатляващите 21,5% от гласовете, а Левицата (наследник на бившите източногермански комунисти) – трета с 16,5%. В провинция Саксония крайната Десница дори е на първо място. До голяма степен това се дължи на факта, че Източна Германия продължава да изостава сериозно в икономическо отношение, има по-висока безработица и чувствителността към имигрантския проблем е най-силна. Социалдемократите печелят единствено в Бремен, а ХСС доминира напълно в Бавария.
Сметките за формиране на ново правителство започнаха още в нощта след изборите. При това трябва да се има предвид една особеност – Германия е федерална държава и всяка провинция си има свой парламент и правителство. Поради това в последните четири години на местно ниво вече са изпробвани най-различни коалиционни формати. Успехът на „Алтернатива за Германия” например не бе изненада, защото тя вече е представена в половината от провинциалните парламенти.
Управленската формула – от ВМРО към Ямайка.
Крайнодясната „Алтернатива за Германия” и посткомунистическата Левица автоматично са изключени от плановете на Меркел за нова коалиция. При това положение след отказа на социалдемократите потенциални партньори на ХДС–ХСС могат да бъдат само свободните демократи и зелените. Наблюдателите побързаха да обявят настъпването на ерата „Ямайка” в германската политика, защото цветовете на тези три партии съвпадат с конфигурацията на знамето на Ямайка – черно, жълто и зелено. По тази логика отиващата си коалиция между ХДС–ХСС и социалдемократите трябва да бъде наречена ВМРО, защото включва черен и червен цвят. Преговорите за новото правителство ще продължат дълго и коалиционното споразумение със сигурност ще бъде изпипано с немска прецизност. Все пак коалицията „Ямайка” изглежда безалтернативна. По традиция втората по сила партия във властта взема втория по важност пост в правителството. Това подхранва слуховете, че дългогодишният финансов министър Волфганг Шойбле може да загуби поста си, който ще бъде поискан от свободните демократи.
Няма никакво съмнение, че и при новото правителство Германия ще си остане гръбнака и мотора на Европейския съюз. Влизането на свободните демократи във властта обаче може да спъне сериозно плановете за задълбочаване на интеграцията между страните от еврозоната. Партията, водена от Кристиан Линднер, се застъпва за по-хлабав съюз между европейските държави и изглежда вътре в германското правителство ще играе ролята, която Великобритания имаше в ЕС – на спирачка пред плановете за превръщането на Евросъюза във федерална държава.
В геополитически план Германия ще запази съюза със САЩ, като с излизането на социалдемократите от властта позициите на Русия в Берлин ще отслабнат. През новия мандат Меркел ще запази санкциите срещу Москва и е възможно да прехвърли горещия картоф с руския газопровод „Северен поток-2” в ръцете на Еврокомисията, което означава, че този проект най-малкото ще бъде забавен във времето, ако въобще се случи.
И накрая – през новия мандат Меркел най-сетне трябва да даде знак кой ще я замести на лидерския пост в ХДС и съответно на кормилото на държавата. Защото четири мандата са рекорд, който новата стара канцлерка едва ли ще поиска да подобрява.
Резултатите от вота
ХДС–ХСС …………………………………………… 32,93%, 246 депутати
СДП ……………………………………………………20,51%, 153 депутати
„Алтернатива за Германия” ………………..12,64%, 94 депутати
Партия на свободните демократи ………..10,75%, 80 депутати
Левицата ………………………………………….. 9,24%, 69 депутати
Зелени ……………………………………………… 8,94%, 67 депутати
