– Г-н полковник, хареса ли ви учението?
– Много беше хубаво! Много ми хареса. Явно са ни надскочили и така трябва да бъде. Както е казал Аристотел на великия Александър Македонски: „Какъв добър ученик си”. А Александър Македонски отговаря: „Ученикът нямаше да е добър, ако не беше отличен учителят!”. Военнослужещите от 68-а бригада много са напреднали. По тези демонстрации, които извършиха, си личи, че подготовката им е добра. Вижда се, че 68-а бригада има едно кадърно и можещо управление. Следващата главна задача е сформирането на командване на Силите за специални операции (ССО). Там трябва да има високоподготвени офицери, не по-малко от 10–15 човека, които да могат да планират цялостната дейност.
– Преди години имаше такова командване…
– Имаше командване на ССО, след като започнаха реформите. От 1 март 2000 г. го сформирахме. Тогава към него бяха 68-а бригада „Специални сили”, един парашутен полк в Сливен и един батальон за психологическа отбрана и война. Това бяха най-подготвените поделения. И са подготвени, понеже се ръководят от специалисти. Не се ръководят от Сульо и от Пульо. Не се ръководят и от мераклии. Създадохме командването с учебен център, с необходимите поделения, с високоподготвени офицери. И работата ни тръгна. Но настъпи един момент, когато на мен ми предложиха други длъжности. Аз не ги приех и се уволних. На военен съвет решиха – в Генщаба или на съвет на началник-щабовете, че командирът на ССО, към който има парашутна бригада, парашутен полк, трябвало да бъде пехотинец. Аз така, леко с насмешка, възразих, че съм завършил пехотен профил във военното училище. Не, трябвало да е командир на дивизия. Така го размотаха. Непочтено. Но не съм обиден, доволен съм от армията, от моята служба, от първия до последния ден. От 1 октомври 1969 г. до септември 2001 г. имам 32 години достойна служба на Отечеството. И съм горд, че съм тръгнал от командир на взвод, преминал съм през почти всички длъжности до командир на ССО. А предишната структура беше началник на отдел „Специално разузнаване” към Разузнавателното управление (РУ) на Генералния щаб. Когато имаше фронт на Командването на Сухопътните войски (КСВ), когато се създаваше фронт, тогава ние бяхме преподчинени от РУ–ГЩ на КСВ, но това образуваше фронт. След това вече, когато започнахме да решаваме задачи в ГЩ, оказа се, че България може да води отбранителни бойни действия не само на един фронт. Вече нямаше Варшавски договор. И тогава се наложи ново преподчиняване към РУ–ГЩ, където му е мястото на специалното разузнаване.
– Може ли да кажем, че със сегашната подчиненост на 68-а бригада към началника на отбраната спецсилите намериха точното си място?
– Това е най-правилното решение! Сега следващата задача е да се създаде командване на ССО, тъй като елементите в парашутната бригада, това са органите, тяхното бойно използване се формира в ССО и съответно бойните разпореждания отиват в щаба на бригадата, където пък поставят задачите на органа. Това е така, понеже специалните сили са предназначени да действат в интерес не само на един вид Въоръжени сили, а работят първо за Република България, за Българската армия и мястото им е във Върховното главно командване, което наблюдава цялата оперативна, стратегическа обстановка и движи органите.
Тук е много важно да има и взаимодействие с останалите видове разузнавания. Силното разузнаване е това, което е в съвкупност – радиоразузнаване, електронно разузнаване, специално разузнаване, „Военна информация”. Всичко се извършва спрегнато, съгласувано, за да имаме успех. И освен това провеждаме диверсионни или специални операции, които водят до унищожаване на командни пунктове, стационарни и т. н.
– Бихте ли разказали някой интересен епизод от службата ви в спецсилите?
– Започнал съм като млад офицер и примерно много голяма чест за нас беше по време на военните учения на Българската армия да открием ракетен дивизион. Четяха ни по партийни събрания, награждаваха ни. Става дума, разбира се, за нашите, български ракетни дивизиони. При изпълнение на първата ми задача по време на голямо учение разкрихме един ракетен дивизион западно от Варна. А то се оказа, че не е дивизион, а бригада – с много силна охрана. Влязохме в района и не можем да излезем. Оттам с радиостанцията предадохме къде се намира ракетната бригада. След това дойде двойка самолети, имитираше атака, въздушни удари. И почувствах една удовлетвореност – ето как една малка група от 5–6 човека може да разузнае и да унищожи цяла бригада. Нашите органи са с много голяма ефективност. Ние обикаляхме из цяла България на учения. Познавахме много добре територията на нашата страна. Да не говорим, че познавахме страните от вероятния тогава противник – орография, хидрография, пътища, моторни превозни средства, жп вагони и т. н., всичко, всичко. По наше време задължително всеки офицер от специалните сили трябваше да говори един балкански език, а впоследствие вече залагахме един балкански език и два западни езика – английски или немски. Така и трябва да бъде. Още преди промените и след това си провеждахме състезания по парашутен многобой. Аз също съм състезател. Започнахме да каним гости – от американската армия, от съседите – Гърция, Сърбия, от Русия, Белгия. Идваха много екипи. Нашите отбори винаги бяха на първо място. Това е много тежко състезание. Има следните елементи – доцелен скок, изнасяне или движение по карта и азимут, преодоляване на водна преграда, стрелби. Бяха включени всички „мъчения”, които ги има. Само нашите, българските военнослужещи, издържаха, макар че една година руснаците ни победиха. След това пък, на базата на тези учения, като видяха, че сме добри, започнаха нас да ни канят. Лично аз съм водил в Гърция към 30–40 човека – войници, офицери и сержанти, а тогава имаше наборна служба. Били сме в Щатите на курсове. Аз имам завършени курсове в САЩ, Гърция, Германия, Русия. Това са краткосрочни курсове, но са много богати на информация. Ние виждаме какво правят другите и как го правят. Учим се от тях, а те от нас. Като видим какво другият прави по-добре, гледаме да го „вземем”. Умните хора „крадат” с очите! И нашият спецназ си е извоювал през годините голямо международно уважение.
– Какво ще пожелаете на военнослужещите от специалните сили?
– На прав път са. Успех, успех и пак успех! Да са живи и здрави!
