На „Шипка” 6 се откри годишна изложба на секция „Монументални изкуства“ към СБХ, която ще продължи до 7 октомври. Секцията навършва 40 години от създаването си и това придава на изложбата и ретроспективен характер. Сред участниците са онези от основателите, които са живи – 18 от 41 художници.
Представени са 56 автори с всички видове техники – стенописи, мозайки, витражи, живопис, иконопис, стенописи в църкви.
Слово на откриването прочете Венера Константинова, секретар на секция „Монументални изкуства” към СБХ. Според нея секцията в СБХ е най-богатата на техники и в периода до 1989 г. са били създадени немалко забележителни творби на монументалните изкуства. Реализирали са се големи таланти. „Имаше държавна културна политика, съществуваше и онзи важен процент от стойността на всяка обществена сграда, чрез който ставаше възможно да се реализират произведения, станали част от нашия национален културен фонд.
В годините на пазарната икономика възловият въпрос е друг: Как да опазим създаденото преди и произведенията сега? Статистиката е абсурдна и позорна – в различни градове са безвъзвратно унищожени ценни произведения на изкуството на големи наши автори. Поредицата вандалски актове продължава, продиктувана от интересите и арогантността на бизнесмени със съмнителна култура. Нехайното отношение към постиженията на българските творци също. Критика търпи Министерството на културата и държавните институции, които би трябвало да работят по опазването на културните паметници. Никой от министрите на културата не се реши да възстанови този така важен процент от стойността на сградите, предназначени за монументално изкуство, който би дал възможност да се изяви творческия си потенциал на художниците.
Таланти има, но са принудени да правят живопис. Строи се, но връзката с архитектите е скъсана. Липсва държавна културна политика. Катастрофално е нивото в образованието и обществения вкус, формирано от медии чрез телевизионни реалитита и внушения за фалшиви ценности.
Какви са положителните очаквания според Венера Константинова. В съвременната архитектура навлизат нови материали – метал и стъкло. По-активно вече се прилага изкуството на витражите и на техниките от стъкло в частните и обществени сгради. Витражът навлиза в съвременните църкви, параклиси и манастири. Съществуват проблеми с канона, по кой път да се върви днес, как да се рисува, възможни ли са интерпретации и авторски почерк в рамките на църквата? Нелепо е да се облепват църквите с готови тапети – имитация на изкуство. Отворени въпроси, които очакват решения.
