В началото на седмицата автономният Иракски Кюрдистан гласува на референдум „за” отделянето му в самостоятелна държава. Вотът предизвика гнева на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и на иракския премиер Хайдер ал Абади. Освен това решението, макар не окончателно, създава още един проблем в и без това трудната обстановка в този край на света, в който още не са прогонени бойците от ИДИЛ.
На първи октомври – в неделя, се очаква още един спорен референдум – този за отделянето на богатата Каталуния от Испания. Въпреки напрежението, въпреки съпротивата на централното правителство в Мадрид и на съдилищата вотът ще се състои.
Сепаратизмът – стар като света Европа винаги е била заразена с вируса на сепаратизмите. Втората половина на деветнайсетия век бележи кулминацията на идеята за националните държави. Наполеоновите войни, обединението на Германия и на Италия, разпадът на Австро-Унгария, дават тласък за появата на редица нови държави. Раждат се Гърция, Румъния, Белгия, Норвегия, Финландия, както и формации като Югославия и Чехословакия. България, напълно в духа на епохата, следва модния повей – тоест отделя се от Османската империя.
През ХХ век най-мощните процеси са свързани с деколонизацията – именно с нея на световната сцена се появяват редица държави в Азия, Африка и Двете Америки, произхождащи от европейските си суверени.
Положението в Европа
В една или друга степен в нВ една или друга степен в наши дни различни европейски региони търсят и днес своята независимост, припомня БТА. Такъв е средиземноморският остров Корсика – единственият регион на континентална Франция, притежаващ специален статут. Десетилетия борба за независимост довеждат до над 4500 атентата, дело на Фронта за национално освобождение на Корсика. През 2014 г. организацията се отказва от въоръжената борба и преминава в политиката.
Фламандският национализъм се заражда през 19 век, но пикът му е сега в днешна Белгия заради множеството правомощия и доминирането на икономическата и политическата сцена. На изборите през 2014 г. партията Нов фламандски алианс стана първа политическа сила в Белгия. Партията планира да поднови борбата за получаване на автономия през 2019 г.
Дания притежава Фарьорските острови, които от 1948 г. са автономни. Догодина през април архипелагът организира референдум за нова конституция, която им дава право на самоопределение. Островите имат свой парламент, суверенни териториални води и авиокомпания. Засега външната им политика и отбраната се организират от Дания.
Освен Каталуния в Испания има и друг сепаратистки регион – Страната на баските. До 2011 г. там действаше сепаратистката организация ЕТА, обявена от САЩ и от ЕС за терористична заради продължилите десетилетия атентати. ЕТА е отговорна за смъртта на 829 души за 40 години. През 2013 г. се саморазпусна и политическото крило на ЕТА – движението „Батасуна”. Днес 17 на сто от баските искат независимост, а близо 40 на сто са за по-голяма автономия. Втора политическа сила в региона е сепаратистката партия „Ех Билду”.
Един от големите сепаратистки региони е Шотландия. От 1998 г. е полуавтономен регион във Великобритания с парламент с широки правомощия в правосъдието, в образованието и здравеопазването. Външната политика и отбраната обаче се решават в Лондон. На референдум за независимост през 2014 г. 55 на сто от шотландците отхвърлиха възможността да се отделят от Обединеното кралство. Тогава за решението надделя фактът, че Великобритания беше част от ЕС, а хората не искаха да го напускат. Сега след гласуването на британците за отделяне от съюза – процес, известен като Брекзит, Шотландия иска да проведе нов референдум за отделяне.
„В края на октомври Европа я чака още един подобен вот – богатите области Ломбардия и Венето в Северна Италия ще проведат референдуми за автономия, за да си издействат по-голяма независимост от централното правителство, съобщи „Ройтерс”.
Резултатите от допитванията в Ломбардия и Венето – областите, в които се намират съответно Милано и Венеция – няма да имат задължителен характер, но е възможно да увеличат подкрепата за „Северна лига”, най-голямата партия и в двата региона. Очаква се и да подобрят позициите на Лука Дзая, губернатора на Венето, който според мнозина има потенциал да бъде лидер на десницата, пише „Ройтерс”.
Кюрдите с плама на Ботев
Разкъсани в различни държави – Ирак, Сирия, Турция, Афганистан, кюрдите никога не са имали своя държава. Сега, изглежда, е настъпил техният час и автономните кюрдски региони в Ирак и в Сирия вече действат. Официален Ебрил организира така популярния референдум за независимост, а Кобани воюват все още активно, за да могат да преговарят след войната с Асад за територии.
Затова на референдума в Иракски Кюрдистан очаквано над 90 % подкрепиха независимостта на региона. Избирателната активност е била над 72 процента.
След гласуването кюрди празнуваха до късно през нощта по улиците на Ербил, столицата на Иракски Кюрдистан. Правителството на Ирак няма да води преговори с Иракски Кюрдистан за противоконституционния референдум за независимост, заяви премиерът Хайдер ал Абади. САЩ са дълбоко разочаровани заради произвеждането на допитването. Държавният департамент смята, че този акт ще увеличи нестабилността и трудностите в региона.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган пък обяви, че всички варианти, от икономически до въздушни и сухопътни военни мерки, са на масата в отговор на референдума за независимост, съобщи „Ройтерс”. В изказване в президентския дворец Ердоган изтъкна, че Турция няма да се поколебае да използва средствата, с които разполага, ако бъде блокиран пътят към мира, като добави, че се надява, че регионалното правителство на Иракски Кюрдистан ще започне да осъзнава, че е тръгнало по погрешен път. Ердоган също така обвини ръководителя на регионалното правителство на Иракски Кюрдистан Масуд Барзани в „предателство” заради провеждането на референдума и предупреди, че иракските кюрди ще гладуват, след като Турция блокира камионите си да преминават границата с Ирак.
Турски и иракски сили са започнали съвместни военни учения на границата между двете страни, съобщават световните информационни агенции.
Икономика и политика
Сепаратизмите са отдавна, но сепаратизъм чрез демократичната форма референдум, изглежда, има отскоро. Част от процесите, особено в Европа, могат да се нарекат икономически сепаратизъм. Такъв е случаят със Северна Италия, която е много по-богата и развита от Южна, с Фландрия, която е водещата в икономическо отношение част на Белгия. Същото се отнася и за Каталуния и за Страната на баските в Испания. Други процеси на сепариране са породени от политически съображения. Такъв е случаят с Шотландия, която в момента не желае да се отделя от ЕС, а гражданите й са против Брекзит.
Политически са съображенията и на кюрдите, които никога не са имали държава, но се оказаха ключов играч в борбата срещу ИДИЛ. Каквито и заслуги обаче да имат, кюрдите имат основен противник срещу евентуална тяхна независимост и това е Турция. Причината – вероятността самата тя да се раздели с част от територията си, ако допусне част от кюрдския етнос да има собствена държавност. Тогава лесно и останалите могат да поискат, а могат да решат и да се обединят. Последното би било вариант с много неизвестни, при това в регион, известен с избухването на дългогодишни нерешими конфликти. Ето защо идеята едва ли ще получи одобрение не само от САЩ, основен съюзник на кюрдите срещу ИДИЛ, но и от ЕС и Русия.
