В началото беше баретата
Военните модни корифеи смятат, че пилотката произлиза от баретата, която пък е изобретена от келтите. Що се отнася до самата барета, то никой не може да каже кога и как тази шапка става страхотно популярна. Между другото, много от детайлите в пилотката, като например канта и топката на върха, са взаимствани именно от баретата. Пришитите към шапката топки не са били за красота, а за да не се бие главата директно в ниските тавани на каютата на кораба. А пък кантовете са помагали баретите да не хвърчат по време на буря. Лека-полека баретата се смалявала и започвала да прилича на обърната лодка.
Шотландската гленгори и сръбската войнишка шапка
През 1811 г. в поделенията на британската армия паралелно с тежките калпаци за всекидневната служба носели и барети. А в 1830 г. войниците на Нейно Величество започнали да слагат килмарнокските бонети без полета, които получават името си от фабриката, която ги произвела. През 1848 г. шотландският полковник Александър Макдонъл от Гленгори заменил бонетата с шотландската барета балморал, сгъната наполовина. Той направил това, за да отличи своя полк на фона на британската армия. Шапката впоследствие получила името гленгори и на практика това е първообразът на традиционната пилотка, която се запазва и до наши дни. В средата на 19 в. се появява сръбската шапка шайкаче, войнишка, която също се приема за първообраз на пилотката. Първоначално я носили моряците от Дунавския речен флот, а по-късно и офицерите.
От пальотка до пилотка
В Царска Русия наричали шапките за глава в началото пальотки, което много бързо се трансформирало в пилотки. В началото названието било жаргон – в устава се казвало „Мека шапка от сукно за летци”. Това било въведено през 1913 г. по предложение на председателя на Задграничната комисия за купуване на авиационно и въздухоплавателно имущество С. А. Улянин. Пилотката, както показала практиката, се оказва толкова практична, че след летците започнали да я носят и военнослужещите и от другите родове царски войски. На 16 януари 1919 г. пилотката влиза в официалната униформа на Червената армия, въпреки че много от съветските офицери се противели, смятайки, че това е царско наследство.
Фашистката пилотка също губи войната
На 16 март 1935 г. е създаден Вермахтът, където пилотката е основна част от полевата униформа. Тя била шита така, че предната част на страните да е по-висока от гърба, като се очертават ъглите на реверите. Поради това променили цвета в светлосив. Отпред се пришивала трицветна кокарда, а над нея – имперският орел. За офицерите ръбовете и реверите били с алуминиеви кантове. Генералите танкисти носели същите пилотки, с тази разлика, че те били черни, а кантът и орелът – розови. По всички свидетелства немските войници харесвали много пилотките си. Само че войната има своите сурови закони. След поражението в Сталинград фашистката пилотка загубила блясъка си. Орелът и кокардата се съединили в едно цяло, за да се опрости технологията. После премахнали кантовете и копринената подшивка, а и качеството на сукното рязко паднало. През 1944 г. немските пилотки се шият от най-евтиния плат. Фашистката пилотка, точно както и Вермахтът, също загубила войната.
Мързеливото кепе
Според „Наредба за дрехите на длъжностните лица”, публикувана през 1900 г. от Британското военно министерство, бонетите и гленгорите станали официални шапки за глава на английските военнослужещи. Носели ги и летците от Кралските военновъздушни сили. Само за по- висока лична безопасност по време на полети слагали и шлемове. Именно заради това, преди да седне в самолета, пилотът сгъвал бонетата на тясна ивица, след което я мушвал под пагона.
След полета летците ги мързяло да гладят бонетите и ги носели във вида „fore-and-after” – преди и след , т.е. с две лица. Именно така се появила пилотката. В различните страни тя има различни имена и особености. В Америка й казват кепе „Гарисън”, в Италия бустина, в Полша фуражирка.
