Банско Jazz fest-ът тази година е с особено излъчване – отбелязва 20-годишнина. Защо преди толкова години неговият създател – д-р Емил Илиев, или, както всички го наричат Доктора, към медицинската си терапия прибавя и музиката? Не само защото всеки в семейството му свири на пиано, а баба му е китаристка, пък майка му оперна певица. А защото хората, които слушат и джаз, са по-здрави, живеят по-добре – убеден е той. Към формулата на успеха прибавя още оптимизъм, работоспособност, дисциплина, като ги смесва със своята убеденост, че Банско е не само град за ски. Напротив, може да е привлекателен летен джаз курорт център. И го направи.
Над 3000 са музикантите от цял свят, качили се на сцената на площада за тези 20 години. Сред тях и такива знаменитости като краля на соула Соломон Бърк например, за когото Банско беше една от последните сцени в приключилия му живот; британската поп и соул изпълнителка Джос Стоун; джаз-фънк бандата „Шакатак“; джаз легендата Фреди Коул (който заключи: Хубаво беше, имаше много хора, атмосфера. У вас е красиво.); саксофонистите Скот Хамилтън, Бени Голсън, Игор Бутман, Шарл Папазов; китаристът певец Биг Лени (с тромбониста Буч Келем, Филаделфия, и още една саксофон легенда Еди Тейлър) и колко още. Към 300 са участниците в юбилейното издание. Концепцията е, както многократно присъствали звезди като чаровника Реймонд Дорсет с неговия „Мънго Джери блус бенд”; саксофонистката Кенди Дълфър; царят на буги-вугито на планетата Аксел Цвингенбергер; атрактивните „Спагети суинг бенд“; изключителният не само като техника на свиренето, но и професионалист в миксирането на рок-блуз-джаз с етно елементи Влатко Стефановски; разбира се, легендите – основателите Камелия Тодорова и Васил Петров, знаковото лице Йълдъз Ибрахимова – откри фестивала; така и утвърдени световни имена, които за първи път идват в България само за Jazz fest-а в Банско, като Ян Детвилер (Seven, Швейцария), или култовата Патриция Лакуидара (Италия). „Никога не съм бил в България и много се притеснявам от българската публика – сподели непринудено Ян. Обикновено проучвам публиката и правя авторските си песни специално за нея. Сега обаче ще раздам всичко от сърцето си, ще покажа моите чувства, дано да й се хареса. Защото смятам, че с нея трябва да се споделя, а не да флиртуваш само заради впечатлението. Изключително придирчив съм. Казват, че имам две сърца – едното обича шоколад, а другото – точността, да си свръхподготвен, да заслужиш всяко свое участие“. Оказа се прав. Потвърдиха го организаторите – с почти двучасовия му саундчек и рязката педантичност в подготовката на сцената, но пък умението му за шоу, професионализмът на бандата, до най-дребната подробност, прехласнаха публиката, която не ги пусна да си тръгнат.
Известно е: за всичките години входът остана свободен, защото една от целите е фестивалът да оформя вкус за качествена музика, особено когато сред публиката са деца и младежи.
Фестивалът през погледа на участниците
Камелия Тодорова: Правехме концерти за курсовете, които д-р Илиев провеждаше лятото с чуждестранни и български пациенти с акупунктура лечение. Последния ден, когато си изпращаше групите, събираше музиканти и им правеше парти. Един ден присъства и кметът на Банско, седнахме с Людмил Георгиев и Васко Петров и попитахме: Не може ли това да стане някаква традиция за града и да направим нещо подобно на Монтрьо? Тогава всички ни се засмяха. Но за 20 години интересът към фестивала се повдига, а градът спечели, че разви туризма си и през лятото.
Какво още Ви се иска за фестивала и как се отнасяте към платените концерти?
Фестивалът се нуждае от закрита по-голяма зала. Сегашната е остаряла, трудно се озвучава, нуждае се от основен ремонт, но е и малка. Другото, с което не можем да стигнем Монтрьо, е, че нямаме втора външна сцена, добре позиционирана, за да се представят повече музиканти. Хората да си слушат различни концерти, дори може да не се застъпват по време. Това означава и втора озвучителна система, което е доста скъпо.
В Монтрьо таксата не се събира по улиците, а всеки, който се регистрира в хотел по времето на фестивала, плаща и неголяма сума в зависимост от дните на гостуване, за да присъства на концертите. Това е система, която трябва да се усвои и в България.
Цвингенбергер – пианист:
Какво отличава фестивала в Банско от другите джаз фестивали по света?
В Банско хората имат възможността да слушат страхотна музика – безплатно, това никъде го няма! Другаде цената е много висока. Впечатлен съм от усилията на Доктора. Ние изпълнителите свирим евтино, но трябва да се плащат сцени, организация. В Германия билетът за един мой концерт струва между 20 и 50–60 евро, имало е и по 300 евро, когато са свирили суперимена.
На тази сцена свирите от 2001 г., как виждате развитието на Фестивала?
За тези години Фестивалът е станал много по-интернационален. Вече участват доста хора от различни страни. Когато за първи път трябваше да свиря, нямаше роял, наложи се с военнотранспортна машина и с дузина войници да го докарат от Разлог. Сега съм доволен, че има прекрасен роял на сцената.
Д-р Емил Илиев – създател и организатор на Фестивала: За цялото 20-о издание на Фестивала имаме ценен подарък – роял „Бьозендорфер”, от един от най-популярните джаз музиканти във Франция пианиста Марио Станчев, чест наш гост. Инструментът, който след това ще си откара, струва 180 000 евро. Обърнах се от името на Фондацията с молба към всички приятели, познати, любители на музиката да дарят някакви средства да купим роял. Общината няма да може да задели такива средства. 300 000–400 000 лв. за роял, Банско не е дорасло, но на старо, за ~60 000 лв. да го купим, ако ни го предложат. От октомври пращам писма, апелирам. В сметката на Фондацията до този момент не е постъпила и една стотинка. Явно нашите хора не се оказват готови да даряват за музика. Бях обещал, че който даде по-голяма сума, ще му напиша името на рояла (да може да се вижда винаги когато някой свири, че еди-кой си е дарил 10 000–15 000 евро), няма такива за съжаление. Жалко е, че всичките искат да слушат на площада безплатно, искат пропуски да седнат, ама никой не пита откъде се взимат парите, за да го има това събитие, и да допринесат да стане то по-добро.
Сайд Степс квинтет (Германия) – Герд Байер, клавишни: За пети път сме на Фестивала в този формат. Винаги с голямо удоволствие идваме в Банско, тук има страхотна атмосфера. На откриването бяхме толкова развълнувани и ентусиазирани от това, което видяхме: хубаво време, прекрасна публика. Горди сме, че винаги ни канят отново. Аз дойдох за първи път тук 2003-а с друга група. Забелязвам, че градът е различен, Банско се е променил, има много нови хотели, това е довело до повишаване на цените, а то рефлектира и върху публиката – публиката е друга. Не всеки може да си позволи да дойде и да нощува в Банско, да се наслаждава на Фестивала, което за мене е малко жалко. Иначе, Фестивалът е станал по-международен.
Ули Верман, вокал: Не съм толкова отдавнашен участник, но мога да сравнявам. Моето мнение е, че Фестивалът е станал много по-професионален през тези години. Другото, което ме впечатлява, тук много хора се ангажират да помагат за Фестивала дори безплатно. Напр. шофьорите. Има хора, които не са в светлината на прожекторите, в сянка са, но вършат страхотна работа. Това, че фестивалът е останал безплатен, също е особено впечатляващо. Показва колко много хора са се ангажирали със съществуването му.
