Началникът на клиниката по съдова хирургия и ангиология във ВМА полк. о.р. проф. д-р Кузман Гиров е свързал 33 г. от живота си с армията. Не го е планирал така, нямал е и такава фамилна традиция, но, както се казва, съдбата си знае работата. Пловдивчанинът отслужва като войник и завършва медицина с идеята да стане хирург. Но в казармените години не е и помислял да се връща в армията. Подал молба за разпределение в новата болница в Смолян, което в онези години понякога посичало съдби по думите на д-р Гиров, но му предлагат да е педиатър в с. Неделино… Алтернативата е – предложение да стане военен лекар и с войнишки шинел и пагони на старши лейтенант следва тримесечен курс във Военна болница в София по организация и тактика на медицинската служба. Тогава си спомня, че в казармата не е било чак толкова лошо. А кадровите военни лекари в армията са организатори, ръководят военновременни болници. Защото, казва д-р Гиров, хирурзи има много, малко са подготвените организатори. Следва интернатура по хирургия в сливенската военна болница, а после – 3 г. в 42-ри танков полк на 7-а дивизия в Ямбол. Време за него на много работа и натрупване на опит в медицинското осигуряване на занятията. “Живеех си по кърищата”, си спомня за това време д-р Гиров.
Учителите
На армията това й е хубавото, че има регламенти и конкурси, казва д-р Гиров, и който е амбициран, може да върви напред. След трите ямболски години той взема специалност за клиничен ординатор във Военна болница и професионалният му път отново е в Сливен като хирург за 4 г. Като първо поколение военен в семейството не разчита на познанства. За това време д-р Гиров разказва, че срещата му с шефа на катедрата по съдова хирургия член-кореспондент проф. Йовчо Топалов, един от основателите на съдовата хирургия у нас, е определяща. Това е човекът, който ме е направил това, което съм днес като лекар, казва днес хирургът. Снимката на проф. Топалов стои на рафта с книгите в кабинета му, а 86-годишният му учител в професията и досега му се обажда с някоя идея. Той е бащата на флебологията у нас и както са го правили старите лекари, “пробва” върху себе си някои методи. Книгата на проф. Топалов “Тромбофлебит и белодробна тромбна емболия” още през 1981 г. предвижда бъдещето на съдовата хирургия. На рафта в кабинета на началника на клиниката стои и книгата с посвещение от проф. Генчо Кръстинов “Съдов травматизъм” от 1980-а, която е със световен принос според д-р Гиров.
“Опитвам се да надграждам над опита на лекарите преди мен”, казва той и смята, че съвременната медицина не се развива толкова благодарение на лекарите, колкото на развитието на инжеренерата мисъл, на която медиците “подсказват” идеите.
Специализира във Франция, а в южния град Малмьо вижда шведския опит в развитието на гериатрията. У нас българинът иска да работи, за да не натежи на децата. Иска да умре на нивата, на браздата. В Малмьо е пълно с пенсионирани шведи и с болници. Медицината се опитва да отмести границите на човешкия живот. А природата е лимитирала генетично човешкото същество, но ние не се примиряваме. Фантазии са 120 г.човешки живот засега, но човечеството претърпява развитие в генетичната област, защото не сме оставени на естествен подбор. И засега сме изместили границата. По време на студентството на проф. Гиров операции над 75 г. възраст се правят само по спешност с аргумент, че пациентът няма да преживее операцията…
Рисковите фактори за съдовите заболявания
в развитите общества са на първо място – стресът, фонът на всекидневното ни напрежение. Плюс бичът на човечеството –тютюнопушенето, което д-р Гиров като ренегат от партията на пушачите не вярва, че някой не може да го откаже, ако това застрашава живота му. Риск е и злоупотребата с алкохол, макар като наследници на траките ние “да носим” на пиене.
Като потомствен ловец в сезона на дивите прасета, казва, че и пъдпъдъкът изчезва в Северозапада от обработените с препарати ниви слънчоглед, след което е изчезнала тревичката между стъблата… А навремето османските орди настъпвали на Балканите, нахъсани, че “там има вода и е зелено, има паша”. Адреналинът на ловуването те прави съвършено “нов”, здравословно е, защитава това хоби д-р Гиров.
Какво трябва човек да знае, питаме, за да не стига да кабинета на съдовия хирург? Важна е
умереността по отношение на т. нар. човешки радости
обобщава хирургът. Хората трябва да се движат повече, а не млади, 30-годишни мъже да идват в кабинета с проблеми от разширени вени. В събота и неделя нека потичаш и поиграеш мач, а не да го гледаш само по телевизора с биричка. Врагът е хиподинамията, малкото движение и е от болестите на цивилизацията. Иначе няма рецепта, няма панацея. Отдавна е известна максимата, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. И съдовете на 70-годишните са “като за 70 г.”, лошото е, когато на 40 г. съдовете ти са като на 70. Преяждането, пушенето или незнанието с какво всъщност се храниш са си жива безотговорност. Защото д-р Гиров смята, че основното е човек да се грижи за себе си, включително с профилактични прегледи. Иначе, рано или късно, стигаш до доктора.
Нашето поколение израстна с убеждението, че държавата се грижи за нас…
Тук го питаме имат ли общо политиката и медицината. Всичко е политика, казва проф. Гиров, но лекарите не бива да се занимават със злободневната политика и дребнотемието. Иначе ВМА е доказана ковачница за кадри, смята хирургът. То е вследствие на спецификата на военномедицинската професия, която е медицина, но “и още нещо” –самодисциплината и навикът да се изпълняват задълженията. Армията е най-старата институция и е вечна, казва след много години военна служба полковникът от резерва. И смята, че ВМА е уникална институция в нашето здравеопазване с това, че в нея има всякакви специалисти, организирани в една институция и при абсолютна субординация, която безпрекословно се спазва. Системата има правила и се работи по тях.
Във ВМА в най-голяма степен се прилага холистичната медицина, с интегриран подход на диагноза и лечение на пациента. Тук е като в театъра – има единство на време, място и действие във време, когато медицината става твърде специализирана и “се гледа на парче”. А специалистите с общ поглед са добрите лекари според проф. Гиров, пред тях е бъдещето. Защото има два начина да покажеш колко си добър – единият като работиш върху себе си, другият – като кажеш колко “лоши” са другите… След д-р Гиров и по-опитните му колеги в клиниката вървят млади хора и някои неща ги вършат не по-зле от тях, казва хирургът. Някои от тях са били в мисия в Афганистан и са съавтори на книгата “Травма и военна хирургия” под редакцията на полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
След толкова години опит обаче военният лекар проф. Гиров казва, че армията те научава на много неща, но огненият му собствен характер е шлифован най-вече в това, да се сдържа…
