– Г-н Тошев, през октомври всичко е бюджет. Ще стане ли реалност по-високото заплащане на военнослужещите, или министърът на финансите пак ще е „пестелив“?
– Да, важен фактор е позицията на финансовия министър, защото наистина бюджетът не е просто сметки, а политика. И на въпроса ви отговорът е „да“. Винаги е бил важен процентът на бюджета на отбраната спрямо БВП – за това говорят и управляващи, и опозиция. Аз лично участвам в разработването и гласуването на бюджета за отбраната и ВС от 8 г. И процентът през това време все върви надолу. Но в абсолютни цифри от над 600 млн. лв. той нарасна над 1 млрд. лв. въпреки инфлационните процеси. Заявявам, че в Бюджет`2018 ще има пари за сериозно увеличаване на заплащането на военнослужещите и то ще е значимо и забележимо и всеки редник, сержант и офицер ще го почувства с януарската си заплата. И както заяви министър Каракачанов, спрямо ангажиментите, които всеки военнослужещ и цивилен в системата на отбраната има, не поравно. И вчера на Комисия по отбрана изслушахме на специалисти и експерти от МО по въпроса за сигурността на региона и на Европа и защо в бюджета на отбрана трябва да се достигнат прословутите 2.
– А каква е истината за „засиленото присъствие на натовски кораби в Черно море“, както твърди опозицията?
– Отговорът на този въпрос е – не, няма. Но проблемът е друг, в натовските документи се говори за Черноморски регион, което не включва само Черно море, а територия, която обхваща дори Унгария. В този смисъл вече отговорът е „да“ – в Крайова се създава натовска бригада, в която ще участва един български батальон. И има решение на НАТО за засилени като численост и брой посещения на натовски кораби в черноморски натовски пристанища, т.е. български, румънски и турски. И има вече такива, но те участват в учения. И когато премиерът ни каза, че иска по Черноморието развитие на туризъм, в Русия като че не го чуха. Защото над 80% от бойните кораби в Черноморския басейн са руски. И в това няма нито реципрочност, нито баланс. Истината е, че от анексирането на Кримския полуостров досега там над 4 пъти са се увеличили военните сили на Русия. И не само радиолокационните постове и оборудването на черноморското пристанище, но и конвенционални сухопътни сили, увеличени над 3 пъти. Трябва да отчитаме това.
– Това ли провокира споменаване на Русия като заплаха в Доклада за национална сигурност`2016 г.?
– В коментарите по Доклада беше преекспонирана темата с Русия. Първият аспект беше защо в Доклада за състоянието на отбраната и ВС`2016-а го няма текстът за Русия. А го няма, защото в него става дума за българските ВС и отбрана. А Докладът за националната сигурност е с регионално звучене, доколкото сигурността се разглежда в контекста на членството ни в ЕС и НАТО. В него няма секретна част, но на прословутата му 11-а страница в три абзаца е коментирана Русия, но не като заплаха за България. Дори от руска страна официално заявиха, че не разчитат в доклада текст с определяне на Русия като враг на България или на НАТО.
– Как се променят геополитическите заплахи за сигурността ни?
– Ситуацията наистина е сложна. Но т.нар. бежанска криза дори във върха си беше всъщност емигрантски поток и това трябва да се казва. Само в кратък период в началото имаше бежанци, но благодарение на всички управляващи през годините ние успяхме да си заградим държавата и я опазихме. И тази опасност за сигурността ни е в дъното на класацията от рискове и заплахи днес. Обаче остава огромното напрежение в натовска държава, каквато е Турция, защото в армията й се извършиха не само организационни, но и структурни промени. И засега анализът показва, че, базирайки се на опасност за Анкара от вече вековния кюрдски проблем, на вече 10-годишния проблем с южната турска граница с Ливан и Сирия основно, Турция има сериозни разногласия с ЕС и САЩ, замразиха се и визовите отношения с американската страна. Но това е на повърхността и за да се случат такива сътресения в отношенията на две свръхсили и съюзници в НАТО, причината не може да бъдат само личностните отношения на двама президенти. А това резонира на нашата граница, която е и на ЕС, а да не забравяме и голямата част български граждани в Турция. Имам само надежда това напрежение да се тушира. Подчертавам в този контекст, че премиерът Борисов в третия си мандат израсна като регионален, балкански и европейски политик. Пробивът беше с договора ни с Македония. А на последната четиристранна среща на балканските лидери Бойко Борисов не само почерпи колегите си с кафе, а оттам те излезоха с обединена позиция за интеграцията на Западните Балкани, което вече се подкрепя и от Варшава, и от Будапеща. А идеята идва от нас, от българската външна политика за интеграцията на Западните Балкани в ЕС, за пътна карта и стартиране на преговорите със Скопие и за успокояване на отношенията с Анкара. Това са важните неща, които трябва да разчетем в потока на новините…
– А на какви стъпки ще се случи модернизацията на армията ни?
– Като активен член на временната комисия проверка на процедурата за избор на нов боен самолет за авиацията очаквам министър Каракачанов да рестартира тази процедура от стъпките на вземане на решение за елиминиране на един от кандидатите от късата листа. Имаме богат избор, но трябва да се види какво ново и как го предлагат Юрофайтер и Грипен, ако имат ревизия на предложенията си, което е възможно. Американците предлагат нов Ф-16. Французите предлагат и „Мираж“, и „Рафал“, но техническите им характеристики не отговарят на необходимото ни. Защото обстановката през 2003-та или 2010-а е една, друга е през 2017-а. Но по-важно е комплексното решение. Даваме възможност не само да се прегледат отново предложенията на досегашните класирали се. Възможно е и отново да бъде избран Грипен. Никъде не сме казали „защо Грипeн“, а защо се бърза и е нарушена процедурата. А се надявам да се стартира модернизацията и на трите вида ВС. И не само да се избърза със самолета, защото навсякъде основна сила са ни Сухопътни войски, не че аз съм служил в тях. И искам да опровергая разни слухове, че няма да има пари за модернизация. Пари има и финансовото министерство в лицето на министър Горанов са гарантирали, че за армията ще има пари. Той потвърди, като въпросът е да се уточни срокът на плащането, да се потърси възможност и за повече от 6 г. И паралелно с това през 2022 – 2023 г. България ще достигне тези 2% от БВП за бюджет за отбраната. Но заедно с това да променим структурата му с 60% за издръжка, 20% за капиталови разходи и 20% за въоръжение. Защото сега балансът му е много нарушен с под 10% за превъоръжаване и 80% за издръжка.
– Какъв процент за отбранителен бюджет ще защитавате в НС?
– Очаквам с общото съгласие на колегите от всички парламентарни групи да премине 1,35% от БВП. Като извън него за трите модернизационни проекта на видовете ВС да се гласуват целеви средства.
– Как ще гласувате след ветото на президента Радев на промените в ЗОВС?
– Очаквам да препотвърдим закона, защото го смятаме за много добър. И срещу това в политиката думата „усещане“ не звучи на място. Защото постоянният секретар е най-важният в администрацията. И дори за министъра с кабинета му има разписани няколко страници в закона, за военните има много страници, а фигурата на постоянния секретар е упомената с няколко изречения и с много препратки към други документи. Искаме да стабилизираме институцията на постоянния секретар. А що се отнася до изслушване на повишени в звание генерали и адмирали в Комисията по отбрана, и генерали от резерва говорят, цитирам, че в парламента винаги са идвали като в храм на държавността…
– Ще подкрепите ли министър Каракачанов за решаване на проблемите в армията при този недостиг на кадри?
– Има подкрепа от всички политически сили в НС при гласуване на бюджета. И сме декларирали твърдата си подкрепа. Но военният министър трябва да си свърши работата в МС и конкретно – в Министерството на финансите, където се правят балансите за новия бюджет. Макар че сега министър Горанов също декларира подкрепата си.
