Татяна Дронзина
Една седмица след референдума за независимост, който предизвика масова гражданска мобилизация в Каталуния, Испания изглежда спокойна, но напрежението се запазва и съдбата на националното единство е неясна.
Законът за референдума, приет в Каталуния, който испанската преса предпочита да нарича допитване, беше антиконституционен от самото начало – според Конституцията и статутите (регионалните конституции) автономните области нямат право на подобна законодателна инициатива. Референдум може да бъде свикан от краля, по предложение на министър-председателя и с подкрепата на парламента. Затова каталунският референдум беше суспендиран от Конституционния съд.
Равносметката от седмицата, изминала след референдума, е в полза на правителството. След масовото излизане на банки и предприятия от Каталуния някои от местните политици изтрезняха. Регионалният министър на индустрията и знанието посочи, че макар желанието за независимост да е естествено, Каталуния не е напълно готова за нея. След това заден ход даде и Ада Калау, кметицата на Барселона, която посочи, че резутатите от гласуването на 1 октомври не могат да бъдат причина за обявяване на независимост. С аргумента, че не бива да се подлага на изпитание социалната сплотеност на обществото, тя помоли каталунския премиер Пучдемон да оттегли декларацията за независимост. Калау помоли също така испанския министър-председател Рахой да не се прилага член 155 от Конституцията, който ще навреди на работата на каталунските институции.
Управлаващата партия на Мариано Рахой, която се чувства по-силна и уверена след почти едномилионната манифестация в полза на единството в Барселона, предупреди Пучдемон, че ако все пак обяви едностранна независимост, може да свърши като Луис Компанис, който преди 83 години отиде в затвора заради правителството на републиката. „Но историята не трябва да се повтаря” – заяви Рахой. Премиерът, спокоен, както обикновено, увери своите съпартийци, че ще използва всички средства, които му дават конституцията и наказателният кодекс, за да предотврати обявяването на независимост. С по-твърд от обичайния си тон той заяви, че изпълнителната власт ще възпрепятства подобен акт и че отделяне на Каталуния няма да има. Премиерът нарече кликата около Пучдемон „превратаджии” и увери испанците, че няма да позволи балканизация на страната, като ще действа с твърда ръка и без никакви комплекси.
С нормализирането на политическата атмосфера се появиха и резултатите от направените през изминалата седмица социологически проучвания. Според тях 79,4% от всички испанци и 58,9% от живеещите в Каталуния са против декларацията за едностранно обявяване на независимостта. Поддръжниците на Пучдемон в Каталуния са около 25%, а в Испания като цяло – 10,8%. Колкото до прилагането на член 155, мненията се разпределят, както следва: 55,6% от каталунците са ‘против’ и 27,8% – ‘за’. В останала част на страната прилагането му се подкрепя от 53,1%, а против него са 27,4%. Много голям е процентът на респондентите, които не могат да преценят, и това е естествено, като се има предвид, че този член никога не е бил привеждан в действие.
Ще се промени ли политическият пейзаж, ако национаните парламентарни избори бяха утре? Нямаме пълни сведения за това освен уверението, че партията Сиудаданос, която е четвърта сила в испанския парламент, би надминала Подемос и би я изместила от третото място. Този факт е благоприятен за управляващата Народна партия, тъй като Сиудаданос са близки по платформа и нагласа до тях. Така че, справят ли се с едностранното обявяване на независимостта, десните партии в Испания могат да се надяват на сравнително светло бъдеще. Социалистите очевидно са напът да осъзнаят тази проста истина, за което говори фактът, 
че след дълги спорове и откази да подкрепят привеждането в действие на член 155, генералният секретар на партията Педро Санчес еднозначно подчерта, че ще подкрепи правителството в спора с Каталуния.
Въпреки очертаващия се консенсус между парламентарно представените политически сили и каталунците и гражданите от останалата част на страната смятат, че референдумът е довел до дълбоко разединение в обществото – процентите са съответно 66 за Каталуния и 88 за цяла Испания. Тази рана няма да зарасне скоро и ще трябва да бъде лекувана дълго и търпеливо. Не са утихнали и страстите около действията на силите за сигурност по време на референдума.
В началото на седмицата испанските медии разпространиха и други две любопитни новини. Първата беше свързана с наличието на платени лобисти, които работят в полза на каталунската независимост в европейските иституции, а втората – с откриването на неизвестен досега 41-страничен документ на Женералитат (каталунското правителство), който говори за разгърната пропагандистка и пиар офанзива в полза на независимостта. Документът съдържа различни сценарии, като специално отбелязва, че при най-тежкия от тях, който очевидно в момента се реализира, трябва да се върви към провокирането на „демократичен конфликт с широка гражданска подкрепа, ориентиран към създаване на политическа и икономическа нестабилност, който би заставил държавата да преговаря за отделянето на Каталуния”. Звучи като в лош шпионски филм, но по всичко личи, че документът е автентичен – „Ел Индепендиенте” дори публикува негови страници в оригиналния им вид.
Европа продължава да изразява подкрепата си за единна Испания
Франция вече за втори път обяви, че няма да признае каталунската независимост, а Меркел разговаря с Рахой за търсенето на конституционни форми на уреждане на проблема. На свой ред Рахой, както и преди, изключва възможността от посредничество за решаването на каталунската криза.
Междувременно банките и индустриалните гиганти, които оформят развитата индустрия на Каталуния, продължават да извеждат централите си извън нея. С тях изтичат и данъците, които повече няма да плащат в Каталуния, и това ще се отрази на благосъстоянието на местното население. Хората все по-често се питат какво ще стане с парите им, а когато става въпрос за пари, каталуците са особено чувствителни. Старият виц „Как е измислена медната жица”, с отговор: „Измислена е от двама каталунци, които теглели всеки към себе си едно сентаво (испанска монета – б.а.)” показва здравия разум на този народ, който в продължение на години вървеше в първите редици на развитието на страната. Не е мястото тук да обсъждаме историческите причини, които са довели до това. Но едно нещо трябва да бъде отбелязано: и каталунци, и испанци усвояват по трудния начин урока, че в дълбоките политически промени днес главни герои са колкото политиците, идеолозите и масите, толкова и борсите, пазарите и акциите.
