Пламен Димитров
– Арх. Генчев, какво впечатление остави у вас интервюто с Александър Дугин, което бе излъчено по Нова телевизия в края на миналата седмица?
– Като начало бях неприятно изненадан от названието на самата рубрика, в която бе излъчено това интервю – „Ничия земя”. Ничия земя е термин от геополитическата концепция, която Дугин проповядва, и която вероятно се споделя от управляващите в Русия. Според този геополитически възглед „островът” Русия, условно казано, е защитаван чрез пояс от страни, простиращ се от балтийските републики, през Източна Европа, Балканите, Кавказ и Централна Азия, чак до Северна Корея. Това са страни, които според тази концепция нямат собствена държавна воля, нямат собствена политика, изложени са на външни намеси и даже опекунство и са „отредени“ за бойното поле, на което се развиват конфликтите между „острова” Русия и останалия свят. Сиреч – „Ничия земя“. Привърженик на тези възгледи е и самият Дугин, но той не е техен автор. Те са плод на интелектуалните търсения на Вадим Цимбурски. Той формулира понятието Велик лимитроф. На латински с лимитроф се обозначават земите, които бранят империята от външна опасност. В представите на хора като Дугин България е част от подобно пространство – Велик лимитроф, предназначен да осигури спокойствието на „острова” Русия. А какво мислят хората в държавите от тази зона – това нямало никакво значение, те не били суверенни!
– Тези възгледи не са изненадващи. Руснаците винаги гледат на света от собствената си камбанария и с мисъл за своята сигурност.
– Никой не оспорва правото на руските мислители да защитават собствената си държава. Не е нормално обаче един българин да се съгласи с подобно убийствено предназначение на собствената му страна, каквото е отредено в схемите на Дугин – да бъде руско бойно поле, изнесено далеч извън границите на Русия. Впрочем такава беше цялата стратегия на Москва и по времето на Варшавския пакт – спомнете си ученията „Щит 82” (наречени още „Седемчасовата ядрена война“!) и други тем подобни – това беше проиграване на голям стратегически замисъл, според който основната битка се изнася на територията на България, ние защитаваме Русия на изнесени предни рубежи, на юг от Дунава. Руснаците си представят, че бъдещите войни не бива да се водят на тяхна територия, но не могат да очакват, че ние ще споделяме техните намерения.
.
– Дугин обаче играе на струната на емоциите – православното братство, славянската солидарност…
– По начина, по който се изразява и според образа, който създава за себе си, Дугин не е интелектуалец, той е по-скоро месия, изповедник. Нашите относи (Хр. Генчев държи на тази дума – б.р.) с Русия не са предмет на емоции, както той си го представя. Обичта и омразата не подлежат на рационално обяснение. Русия ми е безразлична, не бих вложил един грам емоции в отношението си към нея. Но тази голяма страна трябва да е предмет на анализ, на български анализ. В Русия много обичат българите да се цепят на русофили и русофоби. Имам чувството дори, че някои кръгове в Москва предпочитат русофобията в България пред българското безразличие. Стремят се към някаква емоционална връзка. И затова целият разговор на Дугин се върти около това, дали българите са фили или фоби. Ние обаче не сме нито -фили, нито -фоби. Има групички, които се възприемат по този начин, но те в еднаква степен не обслужват българската кауза – както русофилите, така и русофобите.
– В действителност Русия понякога се разбира по-добре с държави с коренно различна културно-религиозна принадлежност, отколкото със своите „православните братя”.
– Да, какво да кажем например за един Михаил Хазин – член на Евразийския съвет, който смята, че България трябва да се превърне в пространство, споделено и управлявано от Турция и от Русия? Русия политически, а Турция – икономически. Във възгледите на такива хора България едва ли не е разменна монета – вие ще признаете, че Крим е руски, а ние ще ви признаем специални интереси в България. Ние трябва да се отнасяме хладнокръвно към Русия, както и към НАТО. НАТО-филията и НАТО-фобията също не са полезни. Преди 20 години имах много съмнения относно нуждата България да влезе в НАТО. Тогава все още хранехме някои излюзии за свят, в който ще доминира пацифизмът. Трябва да изключим от нашата политическа практика филиите и фобиите.
Казвате, че отношенията ни с Русия не трябва да се определят от емоциите, а от хладна пресметливост. Какво мислите за провалилия се проект за газопровод „Южен поток”? Той щеше ли да е от полза на България?
– И в този случай Русия се опитваше да третира България като държава, лишена от суверенитет. Именно това каза Путин, когато прекрати „Южен поток” – че България се е поддала на натиск от Брюксел, защото не е суверенна. Това, преведено на прост език, означава: България не съществува като държава, всеки е свободен да прави с нея и нейната територия каквото си иска, щом тя няма суверенитет. В този дух са и разсъжденията на Дугин. Това може да го каже само един човек, който не е приятел на България, който ни казва: вие сте нищо. А Путин изговори тази лъжа, за да прикрие другата неистина: че „Южен поток” уж бил снет от дневен ред заради българските обструкции. Руснаците никога не са имали намерение да правят нито „Южен поток“, нито пък нефтопровода „Бургас–Деде- агач (Александруполис“). Това бяха неискрени аргументи, които те използваха, за да блокират конкурентни проекти като например претролопровода АМБО от Бургас до Вльора.
– „Южен поток” се спомина, но сега Русия ще опита да придвижи своя газ до Европа чрез „Турски поток”…
– Да, руснаците препакетираха „Южен поток” и го превърнаха в коз в относите си с Турция. Но нима Турция ще им гарантира достъп до европейския пазар? Впрочем европейските условия за руските тръбопроводи съвсем не са неразумни, ЕС въстава срещу това собственикът на тръбата да е собственик и на газа или петрола, който тече по нея. Трябва да има свободни капацитети и за други доставчици, за конкуренция. Какво значи тук „русофобска” и „българофобска” върхушка, която била провалила „Южен поток”?! Така не се говори с равноправни държави, така се говори с хора, които „трябва“ да бъдат унизени. Как няма да въстана срещу човек, който заявява, че моята държава не съществува реално? Тъй като именно това е преводът на израза „държава без суверенитет”. Затова не можем да приемем за вярно нищо от това, което хора като Дугин говорят за нашата страна – било комплимент, било ругатня.
– Дугин казва, че България и Русия трябва да вървят заедно, защото и двете страни са наследнички на Византия, част са от някакъв „поствизантийски свят”. Вие виждате ли някаква „византийска традиция”, която да преминава през вековете и да влияе върху днешните българско-руски отношения?
– Византия е модерно понятие, създадено от немската историческа школа. Чак до 16-и век името Византия го няма, това е Рим. Даже ние знаем от училищните уроци по история, че воюваме с „вероломните“ ромеи, а не с някакви византийци.
– Да, но днес Русия е един от световните силови полюси, бори се да разруши американския монопол и да тласне нещата към многополюсен свят, а България е малка държава…
– Многополюсният свят е по-опасен от еднополюсния. Какво означава Русия да е полюс на силата? Досега само Америка е доминирала, но се явяват руснаците и казват: „И ние искаме да имаме дял от тортата, ще си заплюем една част от света, защото около всеки полюс има силово поле.Към това поле ще причислим Великия лимитроф, включващ и България. При многополюсния свят България явно бива предоставена на самопровъзгласилия се нов полюс Русия. Въобще полюсите са бандитите в международната политика. Съвсем не е симпатична тази идея за многополюсност. За предпочитане е безполюсният свят. Това е, което лека-полека се заражда в Европа, и което очевидно не се харесва на много хора. Това е свят на хоризонтални връзки, на липса на тази ужасна йерархия „полюс–обслужващо поле“. Неслучайно има такива атаки срещу европейския проект – вижте Каталуния, Брекзит. Хора като Дугин наблюдават подобни политически катаклизми в Европа със злорадство.
– Има ли връзка желанието на Русия да дели света на сфери на влияние с географията и сложната история на тази страна?
– Руският начин на мислене е архаичен. За руснаците основната ценност е пространството – колкото по-голямо, толкова по-добре. Докато модерният човек се е научил да живее и твори в ограничени пространства. Адаптацията на Русия към тази нова реалност е трудна и болезнена. Основната ценност за модерния човек е другият човек, сътрудничеството с него. При архаично мислещите нации другият човек е пречка. Русия е ефективна само когато е поставена в екстремни обстоятелства. Но в мирни условия тя не е успешна. Затова провокира напрежения. Руснакът не иска да се раздели със своите имперски ценности, те са част от него. Това е неговият компенсиращ контрааргумент – той казва: Да, аз действително не разполагам със западното благополучие, обаче съм от най-голямата страна в света.
– Смятате ли , че идеите на хора като Дугин могат да намерят отклик сред определени обществено-политически кръгове в България? Например сред тези, които твърдят, че има съвпадение между българските и руските геополитически интереси?
– Опасявам се, че някои български медии са подвластни на подобни нагласи. Някои българи смятат, че българските интереси просто съвпадат с руските, но това не е възможно. Няма как аз да купувам нещо и интересите ми да съвпадат с тези на продавача. Разговорът винаги се прехвърля на емоционална основа, там където няма ясни количествени относи. Като например приказките за кирилицата. Това е изместване на истинския проблем от привидности. Културните прилики между народите са мили и симпатични детайли, но те не са геополитически аргумент.
