автор: Росен Петров
Темата за общата европейска армия отдавна се нуждае от здрав реализъм. Ако погледнем футуристично на ЕС като на една страна, тя би била седмата по територия в света – след Русия, Канада, Китай, Бразилия, САЩ и Австралия и третата по население веднага след Китай и Индия. Общата европейска икономика по БВП е втора в света веднага след САЩ и преди Китай. И хайде сега да съпоставим отделните европейски армии не дори до армиите на Америка, Русия или Китай, а до въоръжените сили на страни като Индия, Пакистан, Иран, Египет, Саудитска Арабия или съседна Турция. Като изключим ядрената мощ на Франция, сравнението не е в полза на европейците. Да не излезе така, че странният севернокорейския лидер Ким Чен Ун има реално по-голямо глобално влияние от например разумния Юнкер.
Обединена Европа е световен колос, който без своя армия се превръща в едно геополитическо джудже. Без свои въоръжени сили европейската икономика и финанси нямат основната световна застраховка в момента – военната сила. Иска ли Европа думата й да се чува по света, или винаги ще гледа с плаха надежда какво е туитнал през нощта Тръмп, или дали Путин не е „спал на криво”? Времето, когато слушахме „Вятърът на промяната”, в която се пееше за войниците, разхождащи се в московския парк „Горки”, си отиде. В света силата отново се мери с обхвата на балистичните ракети, броя на дивизиите и танковете.
Прословутата реплика на Сталин, изречена , когато го попитали за силата на католическата църква „А колко дивизии има Папата?”
е до болка актуална и за Европа. На въпроса „А колко дивизии има ЕС?” всеки пълничък еврочиновник ще повдигне с притеснение рамене.
Така както доларът се опира и на американската армия, нали никой няма илюзии в обратното, така и еврото трябва да има своята собствена военна опора. Иначе е обречено в голямата игра. Европейската икономика е глобална сила, но няма собствен инструмент за глобална защита.
Идеята за обща европейска армия е стара и неведнъж е претърпявала крах. Първият опит е още в началото на 50-години, тогава основен противник на идеята е Франция, която не иска да ограничава военния си суверенитет. А водачът на съпротива срещу общоевропейски сили е самият генерал Дьо Гол. Само 8 години след края на Втората световна война е било малко трудно да убедиш твърдоглавия френски танков генерал да служи заедно с германците.
Сега след шест десетилетия Франция подема идеята и Германия я подкрепя. Тоест най-мощната европейска армия – френската, и най мощната европейска икономика –немската, са заедно. Идеята е проста като цел и сложна като изпълнение.Националните армии дори на големите европейски страни не могат да поддържат такива въоръжени сили, с което реално да гарантират държавния им суверенитет на ниво глобална световна политика. Всяка една от европейските страни се опитва да има от всичко по малко и в крайна сметка нито една няма дори в една област на отбраната – поне достатъчно. Няма оптимизиране на разходите и ресурсите. Едва ли има европейски политик, който да си прави илюзиите, че евроармията може да измести НАТО. Няма да й достигат най-малкото точно 7260 американски ядрени бойни глави и 12 американски самолетоносача , но безспорно тя би повишила тежестта на Европа в самото НАТО и способността да се справя със специфични проблеми. Например охраната на границите. Как НАТО да ни пази границата с натовска Турция, ако има мигрантски натиск? Няма начин.
А виж евроармия би могла. Ако погледнем през българската призма, може да сметнем грубо какви пари трябва да изхарчим за да имаме реална тежест като самостоятелна армия в НАТО. Няма да ни стигнат и заветните 2 %, а ще трябва 20 години години да харчим поне 10 % от бюджета, за да се доближим до Гърция, да не говорим за Турция. В авиацията и военноморските сили, които са най-скъпият сегмент от една отбранителна стратегия – изоставането ни е огромно. Република Гърция има над 115 модерни бойни самолета, да не говорим за силния гръцки флот, как ще ги стигнем. Невъзможно е без колосални разходи. Това е реалността. Това е непосилно и безсмислено.
В новата си история България е заделяла и по 30% от бюджета за армия.
Това са годините, когато на армията е било отредено да извърши националното ни обединение. Изградили сме велика за нашия потенциал военна сила,но като резултат заради безразсъдни решения на политическия елит сме получили много победи и три национални катастрофи.
Поддръжката на огромна армия е платена не само с героизма на българския военен, но и със саможертвата на целия български народ, защото той е платил и икономическата цена за това да имаме 52 пехотни полка. Пет милионна България е хранила 800-хилядна армия през Първата световна война.
Между другото грамите на американския посланик в София през 1979 г. Джак Пери твърдят, че дори през соца Тодор Живков е виждал, че малка България харчи твърде много, за да поддържа онова 150-хилядно страшилище, което имаше 2200 танка, точно с двеста повече от тогавашна Англия. Към сегашния момент общата европейска армия би отговорила на конкретния български национален интерес. Друг е въпросът, дали тази идея е осъществима.
„Прасетата ще полетят, преди ЕС да създаде армия” – беше написал в Туитър Кристофър Майер, бивш британски посланик в САЩ. Британското чувство за хумор е пословично, а и човекът сигурно е прав. В коридорите на Брюксел може да умре и най-великата идея. Най-големият проблем на Европейската армия не се нарича Москва или Вашингтон, а Брюксел. Трябва доста да си пофантазираш, за да си представиш как човек се записва да служи в армия, олицетворена от безликите еврочиновници. Само че и Брюксел си има началници – Берлин и Париж. Всъщност, както винаги, най-прагматично постъпват германците. Те, без да бият тъпана, започнаха процес на интеграция в Бундесвера на елитни бойни части от други по -малки страни. Става дума за 81-ва румънска механизирана бригада и наистина страховитата 4-та чешка бригада за бързо разполагане. Така хем се избягва брюкселското ходене по бюрократични мъки, хем се създават реално действащи бойни сили. А щом при твърде сложното си историческо минало с германците чехите са навити да служат под немско командване, значи общоевропейската отбрана не е само химера и политическа романтика.
В кръга на шегата при нашите исторически отношения с Германия ние би трябвало да се интегрираме най -лесно.Иначе извън хумора – проблемът с евроармията е много прост. Дали практицизмът може да победи бюрократизма и националния егоизъм.Може и да се случи, когато един ден брюкселските чиновници проумеят, че една бронирана дивизия струва повече и от пет резолюции. Резолюции сигурност не пазят, това обикновено се прави от хора с униформи и с автомати.