Предстоящото обсъждане на бюджета за отбрана засяга освен модернизацията на Българската армия и теми, не по-малко важни и свързани с възможностите за окомплектоването й. Става дума за военното обучение в средните и висшите училища. А то е свързано и с прилагане на Програмата за управление, където са посочени приоритетите във връзка с военното обучение и подготовката на гражданите за изпълнение на конституционното задължение за отбрана на страната. Смятам, че съществуващата форма на обучение в средните училища е недостатъчна в новата среда за сигурност и необходимостта от повишаване на отбранителните способности на страната. То според мен е в основата не само за подготовката на гражданите за отбрана, но и за формиране на патриотичното възпитание на младите хора, а то – и към отношението към армията. А оттук – и отношение към попълването на некомплекта на българските Въоръжени сили. Всъщност общото образование, формирайки патриотично възпитание, отношение към армията, познание за славните традиции на Въоръжените ни сили създава психологическата нагласа сред младото поколение да изберат и пътя на професионалния войник и сержант или на професионалния офицер в БА.
Смятам, че е необходимо да се разшири сега съществуващото военно обучение, което в момента се равнява на пет часа годишно за девети и десети клас, като се въведе предмет по военно обучение, което предлагахме при обсъждането на Закона за предучилищното и училищното образование. И което съществува и сега в закона, макар като избираем предмет. Трябва и да се разшири сега съществуващото теоретично обучение в средното училище, което е с повече информативен характер, като се въведе практическо обучение.
Защото практиката и боравенето с военни материали, техника и въоръжение е нещо, което има много силно въздействие върху младежите и осигурява ефективност на обучението. Заедно с придобиване на военни знания и умение младежите попадат в нова среда, която има много важно значение за формиране на дисциплина и чувство за отговорност и ред като качества на личността. То създава и отношение към държавността и нещо повече – такова обучение трябва да даде знания и да създаде навици и умения за действия в условия на кризи и бедствия. Нещо, което е важно като подготовка за всеки български гражданин не само през военно, но и през мирно време.
От друга страна, в българските университети може да се търси развитие на възможността студенти в цивилни специалности в нашите висши военни учебни заведения да преминават в рамките на своето обучение паралелен курс на обучение и да придобиват звание „офицер от резерва“. След което би трябвало да бъдат зачислявани в резерва на Българската армия, което, от една страна, е възможност да се попълва резервът на ВС. И второ, това създава условия те да могат при желание да изберат кариерата на професионалния офицер.
Заедно с това би могло да се търсят възможности в цивилните висши учебни заведения да се създадат условия, в съответствие с програмата за военно обучение, начално и специализирано, младежи да придобиват начална и специализирана подготовка. Това съществуваше в предходни години като пилотен проект, но трябва да бъде разширено. Защото то има добър ефект и създава условия за подготовка на така необходимите кадри за резерва. А също изгражда млади хора с отношение към армията, които могат да преминат на редовна военна служба, ако изберат това поприще. Заедно с това в цивилните университети могат да се разработят програми паралелно със следването по цивилни специалности. И при желание младежите и девойките да преминават паралелно обучение по съответните програми и в рамките на цивилното си обучение да придобиват в договор и сътрудничество с военните учебни заведения квалификация за офицери от резерва.
Такава практика съществува в западноевропейските страни и особено в САЩ. В САЩ голяма част от офицерите се обучават в цивилни университети.
Така че такива стъпки могат да се осъществят за сравнително кратко време, като се съчетават възможностите на въоръжените сили, на военнообразователната ни система и цивилното висше и средно образование. За тази цел трябва да се изработи визия за такива реформи. И в Министерството на отбраната работи такава експертна група, назначена от министъра с подобна задача – да създаде визия за промените, за реформа в подготовката на учениците и гражданите за отбрана на страната, която да включва необходимите стъпки от законодателни и нормативни промени и финансово обезпечаване, както и линеен график за прилагането на различните мерки. Убеден съм, че Министерството на отбраната и Министерството на образованието имат капацитета да изпълнят такава задача. Въпрос е не само на пари, а има и идеи, за които трябва да се намерят най-добрите варианти за осъществяване, като всяка стъпка да е финансово обезпечена. Въз основа на тази визия ще се приложи и определен план за действие с вътрешно нормативни, финансови и законодателни мерки.
Другият въпрос, който е възможен за реализиране, това е въвеждане на доброволна военна служба, което го виждам като пилотен проект за възстановяване на наборната военна служба. Това означава, при желание, да се даде възможност на всеки български гражданин да премине един курс на подготовка и да служи в редовете на армията в един период в диапазона от 6 до 24 месеца. В рамките на този период да се преминава начална военна подготовка, специализирана военна подготовка и да се служи в редовете на Българската армия. След това гражданинът ще има право да остане на кадрова военна служба или да избере друга реализация, зачислявайки се в резерва. Това ще е още една възможност както за окомплектоване на резерва, така и за компенсиране на недостига от кадри в армията. Това е една възможност за българските граждани
да си решат определени проблеми. Защото въвеждането на тази военна служба е свързано с определени права, които носилите я получават. Например да се регламентира, че в полицията, в органите на сигурността и на други специални служби могат да се приемат отбилите такъв тип доброволна военна служба. Което превръща тази служба в един етап от реализацията на определени амбиции в сектор сигурност. Има такива западноевропейски модели – доброволната военна служба да бъде предимство при кандидатстване за заемане на работа, свързана с държавни и общински институции, и заемането на длъжност „държавен служител“. Т.е. това да се отчита от обществото и държавата при реализирането на определени критерии, свързани с кариерно развитие и назначаване на служба в публичния сектор.
Този проект може да бъде осъществен с потенциала на Министерството на отбраната и в Управленската програма ясно е записано, че могат да бъдат формирани два такива доброволчески батальона – в Плевен и в Сливен, на основа на съществуващи сега там обучителни центрове. Съществува и проект и виждане принципът на доброволчеството да се осъществява във всички формирования на Въоръжените сили, което да даде възможност за по-лесното комплектуване на недостига в тях. Т.е. това да става с постъпване на такава доброволна военна служба вместо във формирани два отделни батальона, във всички формирования в рамките на шест до двайсет и четири месеца. Интересно е, че във Франция има легендарен пример за доброволчество от времето на Великата френска революция с формирането на Чуждестранния легион. Участниците в него създават доброволческо формирование от чужди граждани, които искат да служат на Републиката за идеите на Революцията…
