– Развитието в областта на ендокринологията е изключително голямо. Защото захарният диабет е заболяване, което засяга голяма част от населението. В т. нар. диабетология, с която се занимаваме основно в Клиниката по ендокринология и болести на обмяната във ВМА, най-честите сред ендокринните, има много нови тенденции – главно в лечението с цел да се постигне оптимален контрол върху заболяването. Но и да се профилактират усложненията на захарния диабет, който поразява всички органи. И не само променя качеството на живот, но и го застрашава. Хората с диабет трябва да останат равноправни членове на обществото, да им осигурим добро качество на живот. И не просто да се чувстват болни с добър контрол, а да не се ограничават във всекидневието и в мечтите си за нещата, които искат да постигнат. Като лекар вярвам, че е възможно заради съвременните възможности на лечение, особено при пациенти със захарен диабет тип 1, които обикновено са отключили заболяването в по-млада възраст.
Навремето такива пациенти са изварявали стъклените си спринцовки преди поставяне на инсулин. След тях дойдоха инсулиновите писалки, а днес се ползват вече т. нар. инсулинови помпи. Проф. Даскалова е от медиците, които ги въведоха у нас, и те непрекъснато подават инсулин към организма, съобразявайки се с нивата на захарите в организма. Устройствата станаха по-малки и удобни, свързаха се със софтуерен продукт и сензор, който непрекъснато следи нивото на захарите. Реално се опитваме да наподобим един изкуствен, външен панкреас, който по различен начин осигурява контрол на пациента.
Напредъкът в технологиите ни даде тази възможност за лечение. В тази област в последните години използваме и глюкозните монитори, които се поставят върху кожата и също непрекъснато подават информация за кръвната захар. С програма на телефона си пациентът наблюдава нивата на кръвните захари. Това избягва боденето на пръстите, а резултатите се ретранслират към лекаря в болницата. Освен това тези устройства с алармен сигнал предупреждават пациента при тенденция за занижаване на захарите, което предпазва от опасната хипогликемия, едно от усложненията от лечение с инсулин.
– А какво се случва с пациентите с диабет от тип 2?
– При лечението им обикновено те са по-възрастни пациенти, има голямо развитие на възможностите да се контролира болестта, развитие има и в лекарствата.
– Но класиката в лечението, диетата си остава?
– Това си е отговорността на пациентите. Но при лечението не говорим за диета, а за балансирано здравословно хранене. Затлъстяването и наднорменото тегло обхваща повече от половината население. Този проблем на обществото повлича и заболяванията като диабет, хипертония, остеоартрозата. И неправилното хранене е в основата на това. От един ранен етап в живота си трябва да го съобразяваме, а не да се хвърляме на диети.
В края на годината излиза поредното издание на Световния диабетен атлас, който отразява разпространението на захарния диабет. В момента 8,8% средно от населението е засегнато от него и се очаква да достигне 10%. Освен диабета обаче това засяга и нарастващия проблем на заболявания с остеопороза. Тези две заболявания са със значение за света. А остеопорозата засяга не само по-възрастните. Едната от причините е в допълнителните рискови фактори, които и в по-млада възраст намаляват костната плътност – отново храненето, но и медикаменти, приемани при ревматологични и хематологични заболявания, каквито са кортикостероидите или антиестрогенните препарати при рака на гърдата. Ред ендокринни заболявания в метаболизма, а и чернодробни, предизвикват остеопорозни изменения. Но при тях можем да имаме едно наум, за „да се хване” на ранен етап и контролира. Опасността е, че остеопорозата дълго остава неоткрита. И когато се появи симптоматиката, тя обикновено вече е свързана с фрактура и травма… Диабет тип 2 също коварно остава дълго неразпознат. И когато го открием, се оказва, че той отдавна е тлеел. Затова тези заболявания са толкова широко разпространени, защото дълго остават недиагностицирани. Повече от половината пациенти със захарен диабет не знаят, че го имат.
– Какво остава важно при тези заболявания?
– Освен храненето, теглото и движението, просто ходенето пеша, много движение.
– А как се развива заболеваемостта с Хашимото, което някои дори „не броят”?
– То е автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, при което се образуват антитела срещу самата нея, а организмът я разпознава погрешно като „враг”. Тя е от другата голяма група болести в ендокринологията, с които се сблъскваме – на щитовидната жлеза, които също дълго са безсимптомни. А пациентите са обичайно млади хора, не са пощадени и мъжете, на които трябва да обясниш, че ще живеят с едно хронично автоимунно заболяване, и това си е стрес. Прогнозите са невъзможни. Пациентите четат в интернет, но човек ретранслира върху себе си най-лошото. Реално Хашимото не е страшно заболяване, но трябва да се следи. То не уврежда други органи, защото организмът води „войната” срещу самата щитовидна жлеза, свързана с цялостния ни метаболизъм. Ефект върху целия организъм има, ако тя трайно се увреди. А стресът е сред причините за автоимунните заболявания. Обсъжда се и теорията за радиационния фон, за неконтролираната йодна профилактика навремето. Но днес лесно диагностицираме, съвременните лабораторни изследвания са по-чувствителни.
– Какви са предизвикателствата във вашата специалност като наука?
– Много нови медикаменти се разработват за диабет тип 2, а при тип 1 има различен начин на инсулиново лечение, търси се лечение чрез трансплантации, лечение с лекарства, които блокират още на ранен етап панкреаса като основният момент за увреждане на бета-клетката. Многото научни разработки са знак колко много средства се влагат в битката с тези заболявания. Което важи и за инвалидизиращото заболяване като остеопорозата. Търси се отговор и на въпроса, как някои хора са пълни, но не развиват диабет. Но и какъв е механизмът за контрол на телесното тегло и за излизане от порочния кръг „да пълнееш от въздуха”. Има медикаменти, които повлияват усещането за ситост, има я и бариатричната хирургия за такива пациенти. Някои обаче се оправдават, че се хранят „от нерви”, но това са и поведенчески модели, които най-често се възпитават в семейството. Напоследък, например диабет тип 2, от който боледуваха бабите и дядовците ни някога, става все по-млад – на 35–40-годишна възраст, но боледуват и деца. Днес от диабет боледуват и в богати, и в бедни страни, с различни култури на хранене. Затова и митовете за отключването на диабета са много.
– Вие върху какво работите?
– Продължавам да се интересувам от темата на дисертацията си за методите за контрол на захарния диабет, проследявайки пациентите. А са важни и придружаващите заболявания. Не е въпросът в това, само да прилагаме скъпи лекарства, но и да следим за резултата. За да осигурим на пациентите си нормален начин на живот. Надявам се клиниката ни и в бъдеще да е предпочитана. Обяснявам си го и с професионализма на колегите, и с модерната апаратура, но и с отношението към пациента. То е най-важно. И когато се грижиш за него, да го чуеш, да получиш и обратната връзка, а не само да назначаваш идеалните лекарства. Защото в хроничните заболявания е задължително пациентът да е наясно как да се справя и сам, и кога да звънне на доктора. Затова е важно да изслушваме пациента. Това е водещо за колегите ми в клиниката. Не се ограничаваме да изпишем терапия, изграждаме взаимодействие с пациента, което продължава и след изписването му, за да продължи ефекта от лечението. Радвам се, че на конгреса на Балканския медицински комитет наскоро в Белград отново установихме, че в нашата болница работим на нивото на съвременната добра медицина в света.
