Иво Табаков е вече звезда. Едва успявам да си уговоря среща във Велико Търново за интервю с него в късната утрин, преди да отпътува за София, където ще гостува в „Часът на Милен Цветков”. Вече е отказал на Лора Крумова: „Какво да й кажа повече от това, което казах навсякъде, не обичам да се повтарям”, уверява ме той, докато пътуваме с неописуемо синьото му ново Ауди 4х4 към Килифарево. Там, в непосредствена близост край пътя за прохода Хаинбоаз, се намира транспортно-логистичната му база.
По пътя ми обяснява, че вече са го интервюирали всички големи телевизии и вестници, а аз му припомням, че само допреди две седмици, преди статията за него да излезе във в. „Българска армия”, не беше така. Но още преди да съм довършил изречението, телефонът му отново звъни напористо – момиче от екипа на Милен Цветков иска снимки на неговия СУ-22 М4, който го превърна в звезда.
Иначе още при поставянето му край завоя на натоварения международен път съветският бомбардировач се превърнал в атракция, обяснява ми той. Автомобилистите и пътниците идват, за да се снимат със самолетите, тъй като до бойния щурмовик се намира и пътнически „Турболет УВП-410”, чешко-руско производство.
„Останалите водачи поне вече не карат така бързо, а намаляват на завоя докато гледат самолетите, така че свършихме едно добро дело за пътната безопасност, а тук участъкът е много наторавен”, обяснява ми Табаков.
Хобито на бизнесмена не е от вчера, той си пада по възстановяването на стари машини още от малък. Освен самолетите край фонтана в имота му откривам две лъснати коли „Волга-21” с 8-цилиндров двигател и поне две дузини стари мотоциклети, някои от които в движение, и ЗИЛ-157, който също не е за украса, въпреки че е пременен в камуфлажна шарка, а върши и черната товарно-разтоварна работа.
Едни от най-атрактивните мотоциклети в колецията му са ”Симсон” с педали, произведен 1961 г., два ИЖ-а, единият – 58-и набор – ИЖ ”Планета” с кош, на който дядо му го е учел да управлява мотоциклет. Камионът е ЗИЛ-157, популярен като ”Джуган”.
Самолетите ”кацат” после. Иво се записва в авиошколата в Бохот (Плевенско) при военния летец Валери Иванов. Впоследствие, когато набира средства и летателна смелост, си купува и нов самолет – двуместен словенски ”Пипистрел”, който се намира на летище Драгановци.
Често летя, така трябва. Не искам да обиждам ловджиите, но и след едногодишно прекъсване мога да отида отново на лов, без това да проличи особено, но ако не летиш една година, работата става трагична
обяснява с усмивка Табаков.
Но да се върнем на самолетите, ”приземени” в базата му. Пръв пристига от летището във Враждебна произведеният през 1984-та „Турболет УВП-410”. Това е много надежден, безопасен самолет, създаден за регионални полети до 1500 км и 5000 м височина.
Скоро самолетът се превръща в атракция, най-вече за перфектния си външен вид, тъй като е пребоядисан с цветовете на „Райън Еър”, които съвпадат с цветовете на неговата собствена фирма.
Някак неусетно разговорът ни се премества върху вече най-популярния у нас СУ-22 М4, който за разлика от „Турболет”-а докарва на части от Граф Игнатиево. Това е последният самолет от тази серия, докаран у нас. Те са най-добре оборудваните бойни самолети, мисля, че този 410 е бил с лазерно насочване, казва Иво. Той се свързва с неговия пилот – Николай Николов от Добрич, който ще бъде специален гост на церемонията по откриването на атракцията.
Самолетът е произведен през 1984-та и следващата година е внесен у нас в базата край Балчик. Лети до 1999 г. и се „пенсионира” с 1200 летателни часа. Впоследствие е разглобен и пренесен в Граф Ингатиево като „донор” за други самолети.
10-тонната бракувана машина е закупена за
10 000 лв.
но с ремонта, боядисването, работата, заплатите на екипа и допълнително осигурените части излиза към 50 бона.
Шест месеца са необходими за сглобяването й, тъй като нямат дори подходящи болтове, а си ги изработват сами. Изработват се допълнителни алуминиеви елементи за липсващите части и пробойните в облицовката, фанарът е изграден от поликарбонат, както и огледалото за обратно виждане, вертикалният стабилизатор на опашката, крилата, суплото.
За имитацията на нурсовите установки, които изстрелват неуправляеми снаряди, са използвани стари газови бутилки, ракетите са направени от… боядисани тръби.
За да избива стреса, натрупан в бизнеса, Иво има и друго екстремно хоби – гмуркането. Разказва, че инструктор му била загиналата наскоро в Гърция при опит за рекорд на „Гинес” Теодора Балабанова. Със съпруга й Михаил се спускали на 40 м дълбочина.
”За мен ще бъде удоволствие след време някое малко момче да стане пилот, да спре и да каже – аз тръгнах оттук”, споделя на финала Иво и въпреки че отрича написаното и изговореното в медиите по негов адрес, че да притежава самолети, било детската му мечта, пламъчето в очите му издава точно обратното.
Служил е като свързочник, уволнява се като редник
Иво Табаков е роден в Търново през 1968 г., точно на Стефановден, което, както изчислявам наум, означава, че е зодия Козирог. Това от своя страна означава, че е човек, който не се отказва лесно, докато не постигне мечтите си.
И тъй като сме военен вестник, няма как да пропусна въпроса къде е служил. Отбива военната си служба в поделение 28880 – Белене, като две години е свързочник – радист на Станция Р-140, носена от ЗИЛ-131. Не ламти за нашивки, уволнява се като редник.
Въпреки атрактивното си хоби Иво е завършил скучновата специалност ”Счетоводство и контрол” в Стопанската академия ”Димитър Ценов” в Свищов. Работи три години като счетоводител, през 1996-а напуска държавния сектор и навлиза в частния, развивайки и до днес транспортната си фирма.
Преди няколко години се базира на околовръстния път на гр. Килифарево и открива комплекс, който осигурява всякакви услуги, свързани с тежкотоварния транспорт.
Най-новата му, съсвсем свежа идея, е да построи електростанция с колонки за зареждане на еко автомобили, защото ”това е бъдещето”.
След като ”приземи” бомбардировач на собствената си територия, търновският бизнесмен преговаря с Русия за пътнически Ту-154, който смята да превърне в атрактивен ресторант с оригиналните за модела 200 места. ”Опитах се да го купя у нас, но не се получи”, обяснява Иво, ”той е огромен, дълъг е 60 м и ще пристигне на части с 3–4 тира”. На такъв правителствен самолет е летял Тодор Живков, а характерният почерк на конструкторското бюро ”Туполев” е, че проектира този модел да лети с три двигателя. Единият е разположен във вертикалния стабилизатор.
