Показани са 70 произведения на полските художници Aнтони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич
До 19 ноември можете да видите изложбата „Aнтони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич в колекцията на Националната галерия”. Тя показва приобщаването на българското изобразително изкуство към европейските художествени тенденции от края на ХIX и началото на ХХ в.
Около 70 живописни произведения и рисунки, вдъхновени от България, илюстрират майсторството на двамата автори в пресъздаване на многофигурни батални и исторически композиции, както и официални портрети с емоционална, образна дълбочина. Aнтони Пиотровски и Тадеуш Айдукевич съхраняват действителността със събития през най-бурните и най-утвърждаващи периоди в българската история и държавност – динамичните сражения и драматичните моменти от Сръбско-българската война. Показани са репродукции на графиките, отпечатани в най-големите европейски издания.
Калин Николов – художник и изкуствовед:Сбъднах мечтата на живота си
С изложбата искахме да се върнем не само към миналото, но и да отворим страница за влиянието на чуждите култури при израстването на българската култура. Знае се за чешкото присъствие чрез Мърквичка, Вешин, Ото Хорейши и др. Време е да осъзнаем и присъствието на Полша. Освен Дембицки, работил навремето с Христо Ботев, още 2 имена влизат заслужено в нашата история на изкуството. Редом с Пиотровски е името на Тадеуш Айдукевич. Тадеуш прави портрета на Стамболов, който се показва за първи път. Негова работа е „Маневри на българската армия” – с генерал Савов и наши военни, заедно с Фердинанд, с австрийски и др. военни край тогавашна София.
Дълбока е привързаността на българите към подвига на героя – България тогава е сплотена да защити своето обединение и независимост. Нямаме добре оборудвана армия, сърбите имат генерали, ние – капитани. Но капитаните побеждават генералите. Показват качества, отразени в рисунките. Обикновеният българин се оказва голям и смел войн.
Моите дядо и баща са от Цариброд. Това беше мечтата на живота ми – да направя такава изложба. Те са живели на няколкостотин метра под Нешков връх, където са се водили сражения, българската армия е показала нечуван героизъм. Там до ден днешен се намира пирамида с кости, събрани от двете армии – единствен паметник в света, в който двете враждуващи армии почиват под един паметник.
Опазен е. И при сърбите, и при българите – въпреки засиления шовинизъм е имало и политици на високо ниво. В Цариброд разказват за капитан Катанич, достоен сръбски военен. На няколко пъти в тези боеве спасява сръбското знаме. Батенберг научава, че е пленен и заповядва да го лекуват. Нечуван хуманен жест. Пиотровски пише върху някои рисунки: „Сръбски пленници, българите се отнасят много добре към тях.” Хуманно.
Капитанът е лекуван в София. Шовинистична преса в Сърбия обвинява Катанич, че е враг, предател – трябвало да се самоубие, вместо да го пленят. Умира, но по това време починала и бабата на министър. Бранислав Нушич пише поема – бабата на министъра е изпратена от целия Белград, а истинският герой си отива в безславие, съпроводен от шепа приятели. Осъждат Нушич на 3 години затвор – сравнил подмазвачите около министъра с величието на героя, а и напомнил българския хуманен жест.
Сърби са направили този паметник, чест им прави. Военното гробище от 1944 г. е трябвало да бъде унищожено. Но пак местен човек от български произход – Светлозар Манов, е махнал само кръстовете. Гробовете си стоят и един ден то ще бъде възстановено.
Имаше научна сесия. Изнесох доклад за рисунките на Пиотровски – и от галерията ми предложиха идеята за изложба. Експозицията не илюстрира историята, въпреки че рисунките разказват подробно, ден по ден, събитията. Не приехме историческия подход за Сръбско-българската война, а ги показваме в определена художествена зависимост. Ако човек има нужда, сам ще подреди хронологията.
51 рисунки се показват за първи път. След създаването им Пиотровски ги е изпращал в Англия и до редакцията на „Графис Илюстрасион” във Франция. Те са били гравирани и са излизали, за да покажат събитията на цял свят.
Картините Пиотровски рисува по поръчка на Батенберг. Детрониран, князът пише писмо до Военно министерство, че е поел този ангажимент, но личните му средства не позволяват да заплати картините. Във военното министерство разбират, че това е ценно документално наследство – и ги купуват. И рисунките пристигат във Военния музей от архива на Пиотровски, а после с добро реставрационно качество са предадени на Националната галерия.
Творбите имат обединяващ център – композиционното им разнообразие. Търсенето на образи е стимулирано от наблюдения над природата, организирано е и около композиционни ситуации от техническо естество. Подходът е художествен. Под всяко изображение има обяснения. Издадохме каталог – всяка от рисунките е свързана или със статии на Симеон Радев, или с мемоари на генерали. Човек може да си изгради пълна представа и за събитията, и за развитието на естетическите възгледи на художника.
Най-ценните са големите живописни композиции – реставрирани, те също се показват за пръв път. Диктуват атмосферата на събитията. Всяка рисунка е с характер и има своя цел. Шокиращо е – художникът Пиотровски ни води на първа бойна линия, виждаме какво става при различните части – артилерия, пехота, но също и отзад – в Сливница, ранените, местното население, участниците в различните фази на битките. Портретите носят детайли от времето, които не са отразени в историята. Забележителна е рисунката, в която снаряд пада върху леглото в стаята на Батенберг, а той 10 мин преди това е станал и е отишъл да се бръсне. Важен момент са преговорите в квартирата на майор Паница за примирие.
За изложбата работих с изкуствоведката Радосвета Станева. Тя направи много и за издаването на каталога, и за подредбата на експозицията. Полският културен център осигури 3000 лв. за каталог и 5000 лв. за реставрация.
