Когато нашите прадеди започват да подготвят Априлското въстание, те са били достатъчно грамотни хора, защото много от тях са учили и във военни училища, знаели са, че е необходима артилерия. По това време османската армия има много и качествени оръжия. Заради това нашите прадеди са искали да създадат оръдие. В бързината си те са направили черешовото топче. То се е правело от черешово дърво, което се отрязвало, и от дънера се правело оръдието. Имали са идея дори да се излеят и бронзови оръдия от същия калибър и същата система. Това разказа полковник от запаса
Марин Казаков
председател на Родолюбив комитет „Крум Страшни“ при Гарнизонен военен клуб – Шумен.
Комитетът се опитва да прави частични възстановки по определени критерии и детайли, особено когато се провеждат стрелби на близкия артилерийски стрелкови полигон „Марково“. Именно тук курсантите от разположения в Шумен факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ при Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново, провеждат своите полеви занятия и демонстративни стрелби с различни видове и типове въоръжения и оръдия.
Последните стрелби на „Марково“
стартираха именно с „прадядото“ на съвременните оръдия – черешовото топче. Първо Боримечката, който се играеше от полковник от запаса Казаков, „предупреди“, че топчето ще гърми, а след това, колкото и да бяха учудени всички, то гръмна, при това гръмна доста оглушително и не само това, ами порази мишената, която беше предвидена за него, с абсолютна точност.
Първо, оказва се, че черешовото топче е по-здраво, а и в онези години е имало много черешови дървета. Има такива топчета и от други дървета, но черешата е права, а стволът й е здрав, което я прави най-предпочитана за производството на такива оръдия, смята Казаков.
Най-много са
топчетата от черешово дърво
защото то се е поддавало най-лесно на обработка. Някои от тях, както пише Иван Вазов, са били облицовани отвътре с елементи от казаните за гюлово масло. Така се е образувала цев, която при изстрел да не прогори дървото. Вземали са също от теглилките т. нар. кантар-топузи – тежестите, и други по-дребни железа, които са поставяни вътре, за да има по-голямо поражение при изстрел и попадение спрямо позицията на евентуалния враг.
Когато османците идват да се бият с нашите въстаници, те са
гледали куршумите
дали са остри, тоест, фабрични, или са оловни топчета, каквито са били нашите. По време на Априлското въстание има нужда от много оръжия, което се компенсира с направата именно на черешовото топче.
Черешовите топчета имат главно психологически ефект. Когато са били произвеждани, при употреба са видели, че се пукат, и са ги стегнали със железни обръчи като бъчвите. Очаквали са черешовите топчета да произведат поне по един изстрел, за втори са можели само да си мечтаят.
По време на въстанието е имало много хора, които вече са били служили в чужди армии и са знаели, че това
Оръдие
не може да се ползва дълго, тоест, ако поне веднъж гръмне и порази цел, това е било максимумът, който се е очаквал от него. Целта е била да се симулира истинска артилерийска атака, която да окаже психологическо въздействие на османския противник.
Ние сме се заели да изследваме, изучаваме и популяризираме бойната слава на Българската армия в един много широк диапазон – от хан Кубрат до Първата световна война, обяснява Казаков. Най-често хората от „Крум Страшни“ пресъздават битките и действията на хан Крум, който е патрон на тяхната организация. Освен това те имат и
народни носии
хайдушко облекло, с които участват, когато ги канят и когато пресъздават дадена сцена от историята.
Част от въоръжението им е напълно автентично. Ножовете, с които е запасан Казаков, са истински – единият е т. нар. кавказка кама, която е за красота. Един от ножовете в пояса на полковника е на 180 г. Когато майсторът те погледне, той ти гледа ръката и прави дръжката точно по ръката, твърди полковникът от Родолюбивия комитет „Крум Страшни“.
