Все още има места в България, където са ставали исторически събития, а за тях не се знае много, дори понякога и нищо не се знае. Едно такова място е с. Драгоил, близо до гр. Драгоман. Там се запознахме с Дренка Цветкова. В нейните спомени са се съхранили много събития, които имат особено значение не само за историята на селото и региона, но и за България въобще. В един непринуден разговор съвършено случайно стана дума за един паднал самолет през войната в района на селото.
През април 1944 г. над селото прелитаха англо-американските самолети, които бомбардираха петролните рафинерии край Плоещ. По това време синът ми беше бебе и ние се подготвяхме да го кръщаваме. Тогава започна стрелба с картечници от самолетите, водеха битка помежду си. Чувахме патроните да падат по покрива на къщата ни. Изплашихме се толкова много, че оставихме бебето в стаята и се скрихме в другата стая. По едно време се чуха взривове от бомбите, които самолетът пусна в местността „Чуките”. Видяхме дори огъня и пушеците. Там по това време нямаше къщи. Това разказва с вълнение баба Дренка.
Освободен от бомбите, самолетът пада към Руй планина, недалеч от границата ни със Сърбия.
В селото се знае още, че край Кантона също е падал самолет през войната. Това е в местността „Умляк”. Деца са намирали разни железа там. Но следите на тези събития отдавна са забравени или просто няма достатъчно информация за това, а местните възрастни хора, които помнят тези събития, все повече намаляват.
От началото на април 1944 г. до 26 август 1944 г. ударите на 15-а американска въздушна армия на Балканите са насочени предимно за унищожаване на петролните рафинерии край Плоещ – Румъния. Българските изтребители избягват влизането в бой с многократно превъзхождащите ги сили при полета им към северната ни съседка, а действат по способа „свободен лов“ при завръщането на множеството малки групи или отделни самолети, докато прелитат над България.
Тези въздушни удари на съюзните ВВС, познати като операция „Приливна вълна“ и „Право в целта“, са насочени срещу страните от Оста „Рим–Берлин–Токио“ в този район. Общият регистриран брой за годините 1943 г. и 1944 г. на извършените чужди полети над наша територия е 23 хил. Усилията на ВВС на САЩ и Англия да принудят Царство България да напусне Оста остават напразни.
На територията на страната падат 117 противникови самолета, от които доказано 47 са жертва на изтребителите ни. При въздушните боеве много противникови самолети са засегнати тежко, но се опитват да се доберат до италианските бази. Не на всички им се удава. Едни се разбиват в албанските планини, други тънат в Адриатика.
