Миналата седмица на официална церемония в Брюксел в рамките на заседанието на Съвета „Външни работи и отбрана“ на ЕС беше подписано Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната на ЕС. С подписването България гарантира, че поема за изпълнение задълженията за изпълнение на Постоянно структурираното партньорство (Permanent Structured cooperation) – PESCO и на практика се присъедини в реактивирания от миналата година процес за ускореното изграждане на обща европейска отбрана. Беше обявена и общата формулировка, като основната цел е повишаване на отбранителния капацитет на Съюза, в изпълнение на приоритетите и нивото на амбиция, произтичащи от Глобалната стратегия на ЕС за външна политика и сигурност. Зад този брюкселски синтаксис стои основната цел – да се развият съвместни отбранителни способности на ЕС, които да могат да се използват в операции, ръководени от ЕС.
Изграждането на собствени отбранителни възможности на ЕС е заложено още в Договора от Маастрихт, а институционално е фиксирано в Договора за Европейския съюз (ДЕС) от Лисабон в конкретни членове от чл. 42 до чл. 46. Там в чл. 42 директно е посочено, че трябва да се създаде оперативен капацитет на ЕС за изпълнение на мисии извън територията на Съюза, както и че това има за цел да се постигне Обща европейска отбрана. Конкретно създаването на постоянно структурирано сътрудничество – PESCO, е посочено в членове 42, параграф 6 и чл. 46 от ДЕС. За целта заинтересованите държави трябва да изпълнят две основни условия, посочени в Протокол № 10 към Договора. Следва да пристъпят по-интензивно към развитие на своя отбранителен капацитет чрез развитие на националния си принос и, когато е необходимо, чрез участие в многонационални сили, в основните европейски програми за въоръжаване и в дейността на Агенцията в областта на развитие на отбранителните способности, на научните изследвания, на придобиването на военна техника и въоръжаване.
Що се касае за военната структура, тя е базирана на изграждането и предоставянето на специализирани бойни единици – Европейски бойни групи и спомагателна логистика, които да са способни в срок от 5 до 30 дни да предприемат посочените в член 43 от ДЕС мисии, в зависимост от нуждите, и които да могат да се поддържат за период от 30 до 120 дни. Такива бойни групи и към момента съществуват. Това са 18 бойни формирования с размерите на подсилен батальон от около 1500 души, които са под директен контрол на Съвета на ЕС. България участва в такава евро-бойна група заедно с Гърция, Румъния и Кипър. Работата на PESCO и оценката на приноса на участващите държави ще се дава от Европейската агенция по отбрана (ЕАО). Новият договор включи всички страни от ЕС с изключение на Великобритания, която напуска ЕС, Дания, която е договорила клауза за изключване от отбранителните въпроси още от Лисабон, Ирландия, за която не е много ясно какво ще се случи с границата й със Северна Ирландия след Брекзит, Португалия и Малта.
Следва да се отбележи, че в ДЕС изрично се посочва, че за разлика от Съвета на ЕС, където решенията се взе мат с единодушие, то чл. 46, определящ Постоянното структурирано сътрудничество – PESCO, определя вземането на решенията в него с квалифицирано мнозинство, съобразно чл. 238 , параграф 3 от ДЕС. Съществен елемент от новоподписаното сътрудничество е финансовият. В рамките на ПСС ще се създадат възможности за съвместно изграждане на високотехнологични и скъпоструващи отбранителни способности, в т. ч. чрез съфинансиране от Европейския фонд за отбрана за създаване на въоръжение, но също и за придобиване на нова техника. Предстои всяка държава, която е подписала общата нотификация, да има готовност да се включи в поне един мащабен проект по ПСС. Този фонд е в размер на 5,5 млрд. евро., където се финансират общи, с участието на най-малко две страни членки, проекти в областта на отбраната.
Възможностите за такова сътрудничество, както и перспективите пред общата европейска отбрана, ролята и мястото на България, както приоритетите за нашето председателство бяха подробно разгледани на дискусията: „Заедно в сигурността. Ролята на България в Общата европейска отбрана“ проведена миналия месец с участието на президента Румен Радев, министър-председателя Бойко Борисов, министър Каракачанов, председателя на БСП Корнелия Нинова. Срещата беше организирана от лидера на ПЕС Сергей Станишев, Атлантическия клуб, Центъра за отбраната и сигурността, Софийския форум за сигурност, Центъра за стратегически изследвания и Европейската асоциация за международни отношения.
Участието на България в елементите на Общата европейска отбрана е важно за страната ни по две направления. Първо – стабилизиране на процесите в Западните Балкани и второ – под условието доколко всяка една държава е готова да се интегрира в европейската отбрана ще зависи и в коя от новите структури на ЕС тя ще попадне – в ядрото или в периферията. В тази връзка противопоставянето на Европейската отбрана на НАТО е несъстоятелно и непродуктивно. Самият Юнкер директно посочи: „Нашето уважение към НАТО не може повече да бъде използвано като удобно алиби в привеждането на доводи срещу по-големите европейски усилия и забавянето интеграцията в областта на отбраната и сигурността. Ние нямаме друг избор освен да защитаваме сами нашите собствени интереси“. За да се разсеят страховете на неоатлантистите, които във всяка форма на самостоятелност на ЕС виждат разруха за НАТО и отказ от „трансатлантическата“ връзка, разбирай доминантата САЩ-Великобритания, в Европа беше изрично насрочена пресконференция на Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Той приветства новата инициатива на ЕС в областта на отбраната, като заяви също, че „PESCO ще засили европейската отбрана, което безспорно е полезно за Европа, но също така е полезно и за НАТО“. Още през юли ЕС и НАТО подписаха съвместна декларация за задълбочаване на сътрудничеството помежду си в седем стратегически области. Впоследствие Съветът одобри общ набор от 42 предложения, който беше одобрен и от НАТО. Там са включени и хибридните заплахи, оперативното сътрудничество, включително в морската област, киберсигурността, отбранителните способности, промишлеността и научните изследвания, координираните учения.
В измисленото противопоставяне на Европейската отбрана и НАТО неслучайно е вкаран като елемент, т.нар. Евроармия. Веднага беше създаден комичен образ в медиите: „На оръжие, еврократи!“, „Как ще изглежда общата униформа на евровойника?“ „Щабът на Евроармията – сформираха още един кол-център на съседен етаж в сградата в Брюксел“. Целият този трудно сдържан сарказъм беше популяризиран основно в британската преса. Докато не се стигна до показателното изречение на британския посланик в САЩ Кристофър Майер: „По-скоро прасетата ще се научат да летят, отколкото ЕС да си създаде въоръжени сили“. – „Найс, а?!“, както се казва във филма „Мисия Лондон“. Тук има два момента, които следва да се разгледат. Първо няма такова нещо като Евроармия, както няма и такова нещо като армия на НАТО! Това представляват армиите на страните членки, които обединяват свои военни капацитети, въоръжени сили, финансиране, инфраструктура логистика и материално-техническо обезпечаване за изпълнение на общи планове за отбрана. Оттам идва и нормалната логика, че след като от 29 страни членки на НАТО, 26 са страни от Европа, укрепването на взаимодействието между армиите на тези държави, на практика засилва и структурите и възможностите на Алианса в Европа. Същото, което и Столтенберг в речта си отново подчерта, че не става дума за дублиране или за конкуренция, а за сътрудничество и взаимно допълване.
Това е нормалната логика, но от гледната точка на Острова нещата не стоят така. През всички тези години основната спирачка пред изпълнението на Лисабонският договор за ЕС в областта на общата отбрана беше задължителното „вето“ на Великобритания. Там съзират опасност за „специалните отношения“, които имаха до сега в Европа. Особено след приближаването на Брекзита, чийто краен срок беше фиксиран за 29.03.2019 г., и бъдещото интегриране на страните от ЕС в обща европейска отбранителна структура се поставят под въпрос наличието на най-големия британски военен контингент извън пределите на страната, това е 20-та бронепехотна бригада от Британските сили – Германия, базирана в Северен Рейн-Вестфалия, Падербьорн, Биелфелд и кадрирания щаб на 7-ма бригада, в гр. Хофер. Също така остава въпроса и за Британски сили – Кипър и дислоцираните там 3 500 военнослужещи в базите в Акротири и Декелия. Тези въпроси оправдаваха и досегашния целенасочен саботаж за изграждането на суверенна европейска отбрана. Сега новият процес на PESCO следва да преодолее значителното забавяне и да навакса изоставането и то не защото „прасетата ще се научат да летят“, а защото с Брекзит спиращата котва се скъса.
Източник: в.“Труд“
