В царството на елените лопатари вече притъмнява, величествените гледки се стапят във вечерното небе, отнякъде се чува непознат звук – нещо като рев, нещо като мучене, абе нещо страшно. Водачът ни – Мехмед Пайтар, допуска, че е много възможно това да е вълк. В „Студен кладенец” годишно отстрелват около 7–8 вълка, но миналата година заради пожарите в Странджа, когато големи групи зверове смениха хабитатите си, количеството отстреляни вълци в стопанството е достигнало 57 хищника.
При ясно време от пасището на билото от другата страна на язовира се виждат белеещите се от птичи изпражнения скали под гнездата на орлите и лешоядите. При ясни дни, както ще ни обясни по-късно директорът на стопанството инж. Георги Шереметев, се случва да преброят в небето до 70 кръжащи птици, което прави гледката 
величествена. За съжаление популацията на египетския лешояд, който е прелетна птица, намалява, но за сметка на това от миналата година тук гнезди и двойка морски орли, които са огледали цели три здрави орлета. А се знае, че при орлите обикновено оцелява само едно новоизлюпено, най-силното, което изхвърля по-дребните си събратя от гнездото, най-често заради недостига на храна. Трите орлета от „Студен кладенец” обаче са свидетелство за изобилето от храна, което намират тук, не само благодарение на изхвърлените дивечови останки от екипа, а и от месото, което се купува от кланицата, за да се поддържа и количеството на хищниците и мършоядите в района.
След дълго, но за сметка на това безплодно чакане се отказваме да дебнем лопатарите за снимки, от тях – ни звук, ни следа. Отправяме се обратно към ловната хижа.
От Мехмед, който шофира джипа, научаваме, че гостуващ в хижата ловец е отстрелял едър елен лопатар и предлага да го снимаме. Позирам за кратко пред транжорната с отстреляния красавец, истински расов екземпляр с внушителни рога. После, защото вече ми става студено, пришпорвам оператора, който се е увлякъл с близките планове и упорито навира обектива в мъртвото око на елена, който изглежда съвсем като жив, та му подвиквам: „Айде да се прибираме, че ракията се вкисна!” Това предизвиква смеха на работниците, на които им предстои тежка нощ -– ще транжират до сутринта трупа, за да отделят накрая трофея, който до един месец трябва да бъде подложен на оценка по ловните критерии.
След като пристигаме в хижата, Пайтар бърза да ни демонстрира на лаптопа си всичките удивителни снимки и клипчета, които е направил в качеството си на ловен водач. Има талант този човек – вижда красивото, а не само да дири, дебне и преследва смъртта на дивеча, за което в крайна сметка му плащат.
От инж. Шереметев разбираме, че стопанството разполага с две хижи, нашата е с четири стаи (8 легла) и има всички необходими за нашето съвремие удобства – 
безплатен интернет, плоски телевизори в стаите и трапезарията, екип от готвачи, които готвят удивително, и то – с екопродукти от региона.
Гордостта на „Студен кладенец” са нашумелите преди няколко години семейство зубри, с които екипът се опитва да повиши видовото си разнообразие. През 2013 г. тук пристигат едър мъжкар с харем от четири женски, но две от тях умират още същия ден, не могли да понесат транспорта от Холандия. Въпреки скептиците, че зубрите трудно ще просъществуват тук, защото няма достатъчно тучни пасища, се оказва, че изчезналият още през Средновековието от нашите земи европейски бизон намира най-предпочитаната си храна – а именно листата на дърветата. Вярно, една от оцелелите две женски умира още следващата пролет, преживяла тежката зима 
благодарение на грижите на екипа, но за сметка на това оцелялата двойка се сдобива с малко зубърче.
Тази година, научаваме с учудване, че семейството се е сдобило с още един член. Инж. Шереметев ни казва доволен, че румънските му колеги, които посетили стопанството, останали изненадани от доброто здраве на зубрите в сравнение с 30-те, които се отглеждат в северната ни съседка.
В миналото тук е имало богата колония на муфлони, достигали до 200 броя, но са изчезнали благодарение на вълците. Планира се тяхната популация да достигне старите си количества, като се довърши т. нар. санитарна ограда, която да препятства хищниците и разпространението на болести от домашния добитък.
А тук, научаваме от инж. Шереметев, вълкът е истинска напаст, което обяснява многобройните странстващи крави и овце, които срещнахме на връщане. Mестните са открили хитроумен начин да печелят евросубсидии. След като приберат парите, те оставят кравите на произвола на съдбата – нито ги гледат за месо, нито ги доят, и те бродят безстопанствени на територията на „Студен кладенец” и стават лесна плячка в борбата за храна.
Жалко, но при тридневния ни престой, а и заради лошото време, което ще ни преследва оттук до края на този репортаж, така и не можахме да заснемем нито муфлони, нито зубри.
Но нищо. Утре ще си пробваме късмета за риба.
