Това не е изложба, която сте свикнали да виждате в нашия музей, това е изложба за малкия човек в голямата война, за този, който тръгва на фронта с надеждата, че ще се върне. Това е изложба за държавата ни, която започва тази война с надеждата да обедини границите си. Ненапразно тази изложба се открива на 21 ноември – Ден на християнското семейство, заради лелеяната мечта на
поколения българи да се обединят в едно общо национално семейство
мечта, която не се случва. Това каза при откриването на изложбата „Малкият човек в Голямата война“ директорът на Националния военноисторически музей (НВИМ) доц. д-р Соня Пенкова. Събитието е част от Националния план за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.
Музеят представя разказ и за хилядите разделени от войната фамилии. Изложбата проследява Голямата война през очите на малкия човек – войникът, изпратен по бойните полета, съпругата, останала сама в борбата за оцеляване, хилядите бежанци, тръгнали да дирят убежище с надеждата, че ще намерят своя дом, и децата, изгубили детството си.
Въпреки ужаса на войната редица
български войници записват имената си
в историята
със своя героизъм и жертвоготовност, онагледени с куршума, изваден от тялото на поручик Ангел Янчев, който 9 месеца в заложничество крие знамето на 35-и Врачански пехотен полк и така го спасява, войнишки кръст „За храброст“ на най-малкия доброволец във войната – 10-годишният Никола Костов, и сабята на капитан Гарабед Печеян, сражавал се в тежките боеве за отбраната на Каймакчалан. Изпепеляващата стихия на войната намира израз в експонатите – символи на съдбата на хилядите, докоснали се до смъртта.
Сред тях са часовникът, който препречва пътя на френски куршум и спасява живота на Васил Дюлгеров от 54-ти пехотен полк, пистолет „Люгер“ на поручик Александър Попов, загинал при боевете край Констанца, и фенерчето на подпоручик Иван Бойчев, загинал при изпълнение на боен полет край Битоля.
С богатство от фотографии, лични свидетелства и емблематични експонати световният конфликт е представен през призмата на човешките емоции. Изложбата показва как надеждата за национално обединение, бързо приключване на войната и за съхраняване на човешкия живот се преплита с ужаса на смъртта, разрушенията и краха на моралните ценности. Упованието в семейството и самосъхранението чрез създаването на мъничкия свят на войника пресъздават опитите му да се откъсне от страшната реалност на бойното поле.
Специално подготвена за изложбата интерактивна времева линия представя контекста, в който се развива
животът на малкия човек
на фона на събитията на българската и международната политическа и военна сцена.
Светът на малкия човек тук е раздран от войната, разрушен е от упор, неговият свят е изцяло подчинен на всичко, което се случва на фронта, посочи директорът на музея доц. Пенкова. Тя допълни, че в изложбата е потърсено упованието на малкия човек във вярата и в спомена за семейството и в другаря, който е до него на бойното поле. Това е и изложба, която показва преди всичко ужаса на убитите и на останалите живи – тези, които оцеляват без крак и ръка, оцеляват семействата, но без син, без баща, оцеляват с много рани, които войната нанася на духа и на психиката. Това е изложба, в която са показани и крахът на надеждите, и цинизмът на времето, защото наред с всичко друго медалът, който българската държава прави за тази война, е направен едва през 1933 г. и е единственият медал в нашата история, за чието получаване трябва да платиш, отбеляза още Соня Пенкова.
Министърът на отбраната Красимир Каракачанов: Другата гледна точка
Досега в литературата, в изложбите, в документалистиката предимно се представя героизмът на българския войник, който наистина показва чудеса от храброст. България е единствената страна, която е водила войни, не за да завладява други територии. Във войната се вижда и това, как съюзникът използва икономическото състояние на България и иска да си присвои „Мини Перник“. Войната не е само героизъм. Това каза вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, който официално откри изложбата в НВИМ.
Когато говорим за войната, ние трябва да я познаваме от всичките й страни. Тя се ръководи от генералите и те остават първи в историята, но тя се провежда от онези хора, които зарязват дом, семейство, работа, образование и жертват живота си в името на общобългарския национален иодеал. Тази страна от войната е хубаво да се показва, защото ако само героизираме войната, може би ще загубим реална представа каква е нейната същност и каква цена плаща и обикновеният човек, подчерта министърът на отбраната.
Красимир Каракачанов пожела повече млади хора да се запознаят с тази изложба, защото и в този музей, а и в конкретната изложба има какво да се научи – нещо полезно, нещо ново или поне една друга отправна точка за размисъл, когато се разсъждава за живота и събитията около нас.
Председателят на НС Цвета Караянчева: Големите победи се постигат от обикновени хора
Сега виждаме войната от другата страна, не героичната й част, а тъжната й част. Такива кадри трябва да се показват и да се помнят, защото войната е нещо грозно, нещо лошо, и ние трябва да разказваме на нашите деца какво е било и какво може да бъде. Това, което се чува и вижда на тази изложба, е дълбоко разтърсващо. То показва, че тези хора са тръгнали на война не по собствено желание, но са се обединили и за една вечер са станали войници. Хвърлили са мотиката и ралото и са тръгнали да защитават и да обединяват държавата. Това каза на откриването на изложбата председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, която уважи събитието.
Тъжно е, когато има такива моменти, но те са важни. Тези малки хора, които са оставяли по няколко деца, които са нямали какво да ядат, тези хора, тези войници са се били за България. И независимо дали са леви, десни или земеделци, те са били едно и заради това ние днес като политици трябва да се обединим така, както пише на сградата на Народното събрание – „Съединението прави силата“, големите дела се правят от малките и обикновени хора, отбеляза Караянчева.
