Григор Димитров спечели най-голямата си титла досега. Българинът пречупи със 7:5, 4:6, 6:3 белгиеца Давид Гофен в директния двубой за трофея на Финалния турнир на ATP. Впечатляващото в случая е, че Григор успя да спечели престижната надпревара още при дебютното си участие в нея – нещо наистина изумително, което за последно е постигано преди цели 19 години. През 1998 г. Алекс Кореча печели изцяло испанския финал с Карлос Моя. Другите тенисисти, които могат да се похвалят с това постижение са Джон Макенроу (1978), Гийермо Вилас (1974), Илие Настасе (1971) и Стан Смит (1970).
Григор спечели всичките пет мача, които изигра в английската столица и благодарение на това си заслужи 1500 точки за световната ранглиста, в която вече е трети с общо 5150 точки. Лидер в ранглистата е Рафаел Надал с 10 645 точки, а втори е Роджър Федерер с 9605. Към банковата си сметка пък Григор прибави 2 549 000 долара от наградния фонд. Той спечели четвърта титла през 2017 г. и общо осма в кариерата си. Тази, разбира се, е най-престижната, а любопитното е, че българинът има и друг трофей от турнир в Лондон – през 2014 г. той триумфира на тревата в „Куинс Клъб”. Към това можем да добавим още, че Григор е шампион на „Уимбълдън” при юношите през 2008 г.
„Тази титла означава много за мен. Конкертно този трофей е много специален, защото първо трябва да се класираш за това събитие, а след това и да играеш успешно в групата си. Този трофей е голяма награда не само за мен, но също и за целия ми екип. Хората от щаба ми наистина го заслужаваха. Какви ще са целите ми през 2018 г.? Трябва ми малко време, имам нужда от няколко дни почивка. Трябва да направя равносметка на цялата ми година и да видя какво бих могъл да правя по-добре в играта ми. Всички знаем как да играем тенис, но ако искаш да печелиш дори още по-големи трофеи, трябва да продължаваш да се развиваш и усъвършенстваш, да си още по-постоянен. Много съм доволен от начина, по който проведох тези две седмици тук – подготовката и всичко останало, но пред мен има още много работа”, сподели в интервю веднага след победата.
От редактора
Цялата минала седмица българинът се упражняваше по темата Григор Димитров. Къде с възторг, къде с жлъч. И понеже сме нация от дебили, най-сериозните простотии на известни личности получиха обществено достояние. За да сме си ние. Добрият пример не го преглъщаме, той ни дави… В неделя вечер с последната топка Григор ми се стори, че не повали само Гофен. Сетих се за онзи пианист, който толкова си може. За онези малки душици, бълващи „мъдрости”, скрити зад монитор и клавиатура. Григор ги помете и тях. Сетих се и за едно интервю, което публикувахме в БА преди 6 години и в което Димитров простичко обясни, че ще отиде там, на върха, но ще го направи, без да бърза. Ще го направи, както той може и знае – с класа и финес. Затова вярвам, че победата на мастърса в Лондон е началото за хасковлията. А Григор е бяла лястовица. Както Бербатов. Те са пример, че може всичко. Дори да си от българската провинция и дори мама и тати да не копаят мангизите в задния двор. Те успяха, защото работеха три пъти повече от останалите и защото не спират да мечтаят всеки ден. Представям си усмивката на Бербо, когато е гледал как Димитров вдига купата. Уверявам ви – тя е същата, с която Димитър даде на Гришо първата стипендия на своята фондация. Тогава, когато за този талантлив тенисист знаеха малцина.
Следвайте Григор и Бербатов! И не стреляйте по компютърните пианисти – те наистина толкова си могат. Така де – нищо не могат.
